7 Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр. София, 15 април 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор К. Софиянски, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 1216/2018 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на защитниците на подсъдимите А. П. А. и Т. П. А. срещу решение № 186/24.10.2018г. по внохд № 258/2018г. по описа на Апелативен съд- В. в частта, с която първоинстанционната присъда е потвърдена в гражданско-осъдителната й част. В жалбите се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се допустимостта и основателността на уважените от инстанциите граждански искове, като се изтъкват подробни съображения – незаконосъобразното им приемане за съвместно разглеждане в наказателното производство и погасяването им поради изтекла давност. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. В съдебно заседание на касационния съд подсъдимите и техните защитници, редовно призовани, не се явяват. В допълнителна молба подс. А. А. поддържа касационната жалба и моли за уважаването й. Гражданският ищец –Министъра на финансите, не изпраща представител. В писмено възражение изтъква доводи за неоснователност на касационните жалби. Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 35/10.04.2018г. по нохд № 1517/2017г. по описа на Варненски окръжен съд подсъдимите А. и А. са признати за виновни, както следва: - подс. Т. П. А. е признат за виновен в това, че от 14.01.2009г. до 14.07.2009г., включително, при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик на „Х. 98” Е., в съучастие като съизвършител с подс. А. П. А., в качеството му на пълномощник, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в особено големи размери- 553 128.05 лева, като използвал при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите документи с невярно съдържание и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 553 128.05 лв., поради което на осн. чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 и чл.58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2/две/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На осн. чл.25 във връзка с чл.23, ал.1 и ал.3 от НК съдът групирал наложеното наказание с наказанието, наложено на подсъдимия А. по нохд № 399/2011г. по описа на ОС-Варна, като постановил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от определените наказания, а именно- лишаване от свобода за срок от 3/три/ години при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000/пет хиляди/ лева. Съдът приспаднал на осн. чл.25, ал. 2 от НК изцяло изтърпяното по нохд № 399/2011г. по описа на ОС-Варна наказание лишаване от свобода. Подсъдимият А. е осъден да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите сума в размер на 553 128.05 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата. На подс. А. са възложени разноски по водене на делото, като същият е осъден да заплати и сумата от 22 125.12 лв.- държавна такса върху уважения граждански иск. -подс. А. П. А. е признат за виновен в това, че през периода от 14.08.2007г. до 14.07.2009г., включително в [населено място], при условията на продължавано престъпление сам и в съучастие с подс. Т. А., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения- ДДС в особено големи размери на стойност 1 521 240, 41 лв., като използвал при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите документи с невярно съдържание и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 521 240.41 лева, поради което на осн. чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2,т.6 и т.7 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 и чл. 58а от НК му е наложено наказание 2/две/ години лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата подс. А. е осъден да заплати на Държавата, представлява от министъра на финансите, сума в размер на 1 521 240.41лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2009г. до окончателно й изплащане. На подс. А. са възложени разноски по водене на делото, като е осъден да заплати и сумата от 60 849,62 лв. в полза на Държавата - държавна такса върху уважения граждански иск. По жалби на подсъдимите срещу гражданско - осъдителната част на присъдата е образувано внохд № 258/18г. по описа на Апелативен съд - В., приключило с атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение. С него първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационните жалби са допустими - подадени са от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество са основателни. Преди всичко следва да се отбележи, че предмет на касационен контрол се явява решението в неговата гражданско - осъдителна част, доколкото именно в тази част то е атакувано от касационните жалбоподатели. Въззивният съд правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е установил релевантната за гражданската отговорност на подсъдимите фактология. Спирайки се на конкретните възражения на защитниците обаче/ за допустимостта на гражданските искове и по същество/ въззивният съд неправилно е приел, че липсва процесуална пречка за допускането и разглеждането на гражданските искове в отделни негови части. Тя се изразява в наличието на влязъл в сила съдебен акт по въпросите за деликтната отговорност на подсъдимите за част от инкриминираните данъчни периоди. Несъмнено установено по делото е, че гражданските искове-предмет на настоящето касационно обсъждане, са депозирани във второ по ред първоинстанционно разглеждане на делото, след внасяне на нов обвинителен акт срещу двамата подсъдими за престъпление по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1 от НК. Първоначално срещу двамата подсъдими и М. Д. на 21.05.2014г. в Окръжен съд- Варна е внесен за разглеждане обвинителен акт, като подс. Т. А. е обвинен за извършено престъпление по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК за периода от 07.01.2009г. до м.06.2009г. и избягване установяването и плащането на данъчни задължения –ДДС в размер на 408 936,20 лева. С обвинителния акт на подсъдимия А. е предявено обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от м.07.2007г. до м.06.2009г. и избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС на стойност 1 904 900,53 лева. По посочения обвинителен акт е образувано нохд № 563/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, приключило с постановяването на присъда № 111/27.11.2015 година. С първоинстанционната присъда подс. Т. А. е признат за виновен за това, че в периода от 07.01.2009г. до м.06.2009г. включително, в съучастие като съизвършител с обвиняемите А. П. и М. Д. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 408 936,20 лева, поради което на осн. чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда подс. А. А. е признат за виновен за това, че през периода от м.07.2007г. до м.06.2009г. сам и в съучастие като съизвършител с Т. Петров А. и М. П. Д. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС на стойност 1 904 900,53 лв., поради което на осн. чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т. 2, т. 6 и т.7 във връзка с чл.10, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години. Съдът отхвърлил предявения от Министъра на финансите, като представляващ държавата граждански иск, предявен солидарно срещу подсъдимите Т. П. А., А. П. А., М. П. Д. в пълния му предявен размер за сумата от 1 904 953,00, като погасен по давност. По въззивни жалби на подсъдимите срещу осъждането им по предявеното им обвинение е образувано внохд № 201/16 година на Апелативен съд - В.. В частта относно отхвърлянето на гражданския иск първоинстанционната присъда не е била обжалвана от гражданския ищец, поради което в гражданската част на осн. чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК тя е влязла в законна сила след изтичане на 15-дневния срок за обжалването й - т.е. на 14.12.2015 година. С решение № 165 от 12.07.2016г.по внохд № 201/2016г. Варненски апелативен съд отменил посочената по-горе присъда и върнал делото на Окръжна прокуратура- [населено място] за ново разглеждане поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите и техните защитници. Нито в решението, нито в диспозитива ясно е посочено, че първоинстанционната присъда се отменя в гражданската й част. Друг е въпросът, че съгласно чл. 314, ал.2 от НПК въззивният съд може да отмени първоинстанционната присъда и в необжалваната част, само ако има основания за това, каквито предпоставки не са констатирани в коментираното въззивно решение. В хода на досъдебното производство били проведени допълнителни процесуално-следствени действия, на базата на които обвинението срещу подсъдимите претърпяло съществена промяна. С новия обвинителен акт, по който се развива настоящето съдебно производство, на подсъдимите са повдигнати и предявени обвинения, изцяло приети за доказани както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Съществената разлика във фактическото основание на деликта при първоначалното разглеждане на делото по нохд № 563/2014г. на ОС-Варна и по нохд № 1517/2017г. на ОС-Варна се състои в това, че подсъдимият А. е обвинен допълнително за още едно деяние, включващо се в продължаваното престъпление. То се отнася до осъществена от него престъпна дейност по потвърждаване на неистина в подадена пред ТД на НАП- В. справка декларация по ЗДДС № 3001-161892/14.01.2009г. относно несъстояли се през данъчния период м.12.2008г. сделки с „А.”Е. на стойност 1 742 805,10 лв. и неправомерно използван данъчен кредит в размер на 290 467,52 лв., за които били издадени фактури, посочени в пункт 1.1 на обвинението, респ. постановената присъда срещу него. Различието във фактическото основание на деликта за подс. А. е в подобна насока - добавено е обвинение за престъпна дейност, осъществена чрез потвърждаване на неистина в подадена пред ТД на НАП - В. справка-декларация по ЗДДС- № 3001-123261/14.10.2008г. относно несъстояли се през данъчен период на месец септември 2008г. сделки с „А.” Е. на стойност 527427, 31лв. и неправомерно използван данъчен кредит в размер на 87 904,55лв., за които са издадени конкретно посочените в пункт 1.15 на първоинстанционната присъда фактури. Подробните възражения на жалбоподателите относно наличието на процесуална пречка за повторното предявяване на иска на същото основание, на което веднъж са били отхвърлени при първото разглеждане на делото, не са получили правилно разрешение от въззивния съд, концентрирал усилията си да обосновава допустимостта на предявената гражданска претенция поради допустимостта на изменението на обвинението на досъдебното производство. По-важно е друго, независимо от това, че новопредявените граждански искове се различават от първо предявените по броя на делинквентите, по това дали отговорността им е ангажирана самостоятелно или солидарно, по времевите предели на деликта и размерите на претендираните вреди, фактическото им основание/ освен посочените по-горе пунктове за подс. А. и А./ е било едно и също – т.е. вредите са били претендирани на базата на едно и също противоправно поведение на подсъдимите, нанесло щети на фиска. Затова съдилищата са се произнесли в нарушение на правилото по чл. 21, ал. 1, т. 6 от НПК – „non bis in idem”, според което съдът е трябвало да съобрази влязлата в сила гражданска част на първоначалната присъда и да прекрати производството по предявения граждански иск относно искането за обезвреда за непозволеното увреждане, произтичащо от същите факти (вж. Р. № 435 от 13.07.2004 г. на ВКС по н. д. № 29/2004 г., I н. о.), а именно: -за подс. А. относно периода от 07.01.2009г. до м.06.2009г. и претендирани вреди в размер на 408 936,20 лева -за подс. А. относно периода от м.07.2007г. до м.06.2009г. и претендирани вреди в размер на 1 904 900, 53 лв. Що се касае до новите фактически обстоятелства, във връзка с добавянето на ново увреждащо противоправно поведение на подсъдимия А. (за потвърждаване на неистина в подадена пред ТД на НАП- В. справка декларация по ЗДДС № 3001-161892/14.01.2009г. относно несъстояли се през данъчния период м.12.2008г. сделки с „А.”Е. на стойност 1 742 805,10 лв. и неправомерно използван данъчен кредит в размер на 290 467,52 лв., за които били издадени фактури) и за подс. А. (потвърждаване на неистина в подадена пред ТД на НАП - В. справка-декларация по ЗДДС- № 3001-123261/14.10.2008г. относно несъстояли се през данъчен период на месец септември 2008г. сделки с „А.” Е. на стойност 527427, 31лв. и неправомерно използван данъчен кредит в размер на 87 904,55лв., за които са издадени фактури), то искането за обезвреда е направено за първи път с предявяването на молбата по чл.84 от НПК по нохд № 1517/2017г. по описа на ОС-Варна на 08.01.2018година, т.е. след изтичане на предвидената в чл.114, ал.3 от ЗЗД обща 5-годишна давност за предявяване на гражданския иск. Независимо от обстоятелството, че се касае до съществено изменение на обвинението на досъдебната фаза на процеса и при спорния въпрос доколко това е допустимо в случаите, когато делото се връща на предходна процесуална фаза единствено поради нарушено право на защита на обвиняемия, обвинението е за продължавано престъпление, което по дефиниция включва в себе си две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление. Правната оценка на множеството деяния по чл. 26 от НК като едно престъпление не променя фактическото положение, че всяко едно от тях осъществява фактическия състав и на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Затова конкретната специфика на настоящия случай позволява заключението, че предявяването на исковете срещу подсъдимите за виновното и увреждащото им фиска противоправно поведение в конкретно посочените данъчни декларации за инкриминираните данъчни периоди е направено след изтичане на общата 5-годишна давност по чл.114, ал.3 от ЗЗД. Иначе правилно въззивният съд е посочил, че този срок е почнал да тече не от съставянето на ДРА, а от привличането на подсъдимите в качеството им на обвиняеми, съответно – за подс.- А.- 21.09.2012 година, а за подс. А. - 04.12.2012г. Именно от тази дата давностният срок по чл.114, ал. 3 от ЗЗД е започнал да тече, като към 08.01.2018г. е бил изтекъл и за двамата подсъдими. Предвид това, на самостоятелно основание, производството в гражданската му част относно вземанията за непозволено увреждане за посочените по-горе данъчни периоди и потвърждаване на неистина в подадени пред ТД на НАП- В. справки декларации по ЗДДС от двамата подсъдими, следва да бъде прекратено поради изтекла давност. Така мотивиран и на осн. чл. 354, ал.2, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 186/24. 10. 2018г. на Апелативен съд - В., постановено по внохд № 258/2018 г. по описа на същия съд, в частта му с която първоинстанционната присъда № 35/10.04.2018г. на ОС-Варна по нохд № 1517/2017г. е потвърдена в гражданско-осъдителната й част, като: ОТМЕНЯ първоинстанционната присъда № 35/10.04.2018г. на ОС-Варна по нохд № 1517/2017г. в гражданско-осъдителната й част и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск срещу подс. Т. П. А. за обезвреда на причинените имуществени вреди в резултат на действията му по потвърждаване на неистина в подадена пред ТД на НАП- В. справка декларация по ЗДДС № 3001-161892/14.01.2009г. относно несъстояли се през данъчния период м.12.2008г. сделки с „А.”Е. на стойност 1 742 805,10 лв. и неправомерно използван данъчен кредит в размер на 290 467,52 лв., за които били издадени фактури, поради изтекла давност. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск срещу подс. А. П. А. за обезвреда на причинените имуществени вреди в резултат на действията му по потвърждаване на неистина в подадена пред ТД на НАП - В. справка-декларация по ЗДДС- № 3001-123261/14.10.2008г. относно несъстояли се през данъчен период на месец септември 2008г. сделки с „А.” Е. на стойност 527427, 31лв. и неправомерно използван данъчен кредит в размер на 87 904,55лв., за които са издадени фактури, поради изтекла давност. На осн. чл. 21, ал.1, т.6 от НПК ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск срещу двамата подсъдими в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: