О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 319 гр. София, 02.10.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1305 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв.Ж.К. срещу определение №1145 от 15.05.2020г. по ч.т.д. №29/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №6040/11.11.2019г. по т.д.н.№1552/2012г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-10 състав, постановено по чл.638, ал.3 ТЗ. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на закона. Твърди, че въззивният съд не е изследвал спецификата на конкретния казус и доводите в жалбата, респ. е достигнал до необоснован извод, че обжалваното определение на СГС не е преграждащо и не подлежи на обжалване. Излага и подробни доводи за неправилност на определението на СГС, обжалвано с оставената без разглеждане частна жалба. Моли да се отмени определението за оставяне без разглеждане на частната жалба и да се разгледа по същество искането на молителя, обективирано в молбата по чл.638, ал.3 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С определение №6040/11.11.2019г. на СГС, ТК, VІ-10 състав е оставена без уважение молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл.638, ал.3 ТЗ за разрешаване продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изп.дело №84/2014г. по описа на ЧСИ Н. Н., рег.№810 на КЧСИ по отношение на „А. В Т.“ ЕООД /н/. С обжалваното определение САС приема, че частната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу определението на съда по несъстоятелността, постановено по искане на основание чл.638, ал.3 ТЗ, е недопустима. Съдът излага доводи, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването му. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация /чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ/, като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл.274, ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Съгласно задължителните разяснения в т.6 от ТР №1 от 03.12.2018г., т.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС, определението на съда по несъстоятелността по чл.638, ал.3 ТЗ, с което се произнася по искане на обезпечен кредитор за продължаване на действията по реализация на обезпечението, т.е. за продължаване на действията в спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ характер, нито изрично е предвидена възможност за инстанционен контрол. Независимо дали ще бъде разрешено или отказано продължаване на действията по индивидуалното принудително изпълнение, правните последици имат значение само за спряното изпълнително производство, но нямат преграждащо действие върху развитието на производството по несъстоятелност, поради което не е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Предвид липсата на изрично предвидена в закона възмжоност за обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Като е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на СГС по чл.638, ал.3 ТЗ, въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика и е постановил правилен съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №1145 от 15.05.2020г. по ч.т.д.№29/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.