Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 543 София, 11 януари 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година,  в състав :                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                                ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                               ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря.............................Аврора Караджова...................................... и в присъствието на прокурора .......Руско Карагогов............................., като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 683/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производството е образувано по жалби на подсъдимия Д. П. С. и на гражданските ищци и частни обвинители Р. И. , И. В. и С. В. , депозирана, чрез повереника им адв. Ч, срещу решение № 155 от 20.10.2009г. на Апелативен съд-Бургас, постановено по внохд № 177/09г., с което е потвърдена присъда № 83 от 10.07.2009г. на ОС-Бургас, по нохд № 140/09г. В жалбата на подсъдимия се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложените му наказания. С касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители, ведно с направените към нея допълнения се релевират доводи, сочещи на касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 3 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представляващият гражданските ищци и частни обвинители поддържа изцяло оплакванията, направени с жалбата и моли за нейното уважаване, като оспорва жалбата на подсъдимия, намирайки я за бланкетна и неоснователна. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от подсъдимия и частична основателност на втората касационна жалба, в частта й досежно гражданските искове, чийто размер би могъл да бъде увеличен. Подсъдимият Д. С. и защитата му , не се явяват пред касационната инстанция и не изразяват становище по касационните жалби Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 83 от 10.07.2009г. на Бургаски окръжен съд, постановена по нохд № 140/09г. подсъдимият Д. П. С. е бил признат за виновен в това, че на 15.11.2007г. на път ІІ-99 по посока гр. С.. Бургас, до разклона за кв.”Крайморие”, при управление на МПС –л.а.”Ауди” с ДК № А* нарушил правилата за движение –чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП, чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. С. В. , поради което и на основание чл.343, ал.1 б.”В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.58а вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” вр. чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 5 от НК е осъден на наказание пробация, при следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с явяване и подписване пред пробационен служител пет пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд за срок от две години, изпълняван по местоработата му, при 20% удръжки от трудовото му възнаграждение. На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С първоинстанционната присъда, подс. С. е бил осъден да заплати на гражданския ищец И. В. , С. В. и Р. И. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в размер на по 50 000лева, за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумите. С решение № 155 от 20.10.2009г. Апелативен съд-Бургас е изменил горепосочената първоинстанционна присъда, като е оправдал подсъдимия за допуснати от него нарушения на правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП и по чл.20, ал.2 от ЗДП, и е потвърдил присъдата в останалата й част. Касационните жалби са неоснователни. Във връзка с доводите на частните обвинители и граждански ищци за допуснато нарушение на закона, се твърди, че решаващите инстанции не са установили категорията на ППС, с оглед на приетата за нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДП. Това твърдение не намира опора в доказателствената съвкупност. Безспорно установено е , че управляваното от подсъдимия превозно средство е било лек автомобил, което сочи наличието на категория „В”. Въпросът за допустимата скорост на движение в даден пътен участък, е уреден в разпоредбата на чл.21 от ЗДП, като тя е обвързана и с категорията на управлявания автомобил. Последната от своя с. е законово определена, а именно в нормата на чл.21 от ППЗДП, даваща категоризация на МПС. Ето защо, правните изводи на апелативния съд, касателно нарушените правила за движение, визирани в чл. 21 от ЗДП са правилни. Касационно оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания се прави, както от самия подсъдим, така и от гражданските ищци и частни обвинители. Аналогични доводи страните са навели и пред въззивната инстанция, която аргументирано ги е отхвърлила. Водещото в случая е, че съдебното производство се е развило в рамките на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, при която за съда съществува задължение, при постановяване на осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Съобразявайки се с това императивно изискване на закона, решаващите съдилища правилно са приложили разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1, б.”Б” от НК, като са заменили наказанието лишаване от свобода с пробация, тъй като престъплението по чл.343, ал.1, б.”В” от НК, за което подсъдимият е признат за виновен предвижда наказание лишаване от свобода, но без да визира специален минимум. Също така, вярно са били индивидуализирани смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, което е довело до правилно определяне на пробационните мерки по вид и отмерване времето на тяхното изпълнение. Значимите за определянето на наказанието обстоятелства са били преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, включително и досежно съдебното минало на подсъдимия, върху което се акцентира от с. на гражданските ищци и частни обвинители, при което мярката поправителен труд е наложена за максималния , предвиден срок, а двете задължителни пробационни мерки за срок над средния. Ето защо, настоящата инстанция намира, че наложеното наказание пробация, с конкретните пробационни мерки отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и е съответно за постигане целите на генералната и специална превенции. Всичко гореизложено е относимо и към наложеното на подсъдимия на основание чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. При горното, касационната инстанция не намира основания, както за утежняване на наказателната санкция, така и за снизхождение по отношение времетраенето на наказанията. Въззивното решение е законосъобразно и досежно, постановеното потвърждаване на първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част. Присъдените обезщетения са определени в рамките на обема от претърпените болки и страдания, от загубата на майка и съпруга. Неимуществените вреди, които поначало са неизмерими с паричен еквивалент се възмездяват по справедливост, при което правилно съдебните инстанции са преценили, че те се репарират с присъждане на суми от по 50 000лева , за всеки един от тримата граждански ищци. Лимитираните от Кодекса на застраховането размери, касаещи застрахователните суми при договор за застраховка „Гражданска отговорност”, на които се позовава повереникът на гражданските ищци, не сочат на необходимост от промяна на присъдените обезщетения, определени по справедливост от съда на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД. При гореизложените съображения, ВКС намира, че следва да остави в сила, постановеното от АС-Бургас въззивно решение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 155 от 20.10.2009г., постановено по внохд № 177/09г. по описа на Апелативен съд-Бургас. Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: