Ключови фрази
* Частна касационна жалба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 47

София,06.02.2012 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 20 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение ,постановено на 23.11.2011г. от Софийски градски съд,ГК по ч.гр.д.№15360/2011г. е потвърдено определение от 17.10.2011г. на СРС,ГК,64 състав,постановено по гр.д.№59404/2010г.,с което е прекратено производството по делото досежно предявения иск за делба на правото на строеж върху УПИ * от кв.* по плана на [населено място], [община] на основание чл.130 ГПК.
Определението е обжалвано от К. И. И. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявения иск. Поддържа,че неправилно съдът е приел,че след реализирането на правото на строеж до делба се допуска само сградата,но не и правото на строеж. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса дали при допускане на делба на сграда, суперфициарна собственост следва ли да се допуска до делба и вещното право на строеж при наличие на противоречива практика с оглед представените с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК актове на ВС и ВКС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Д. Г. Р. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на иска за делба като е приел,че при предявен иск за делба на сграда заедно с правото на строеж върху терена,в частта досежно правото на строеж искът е недопустим,тъй като правото на строеж има самостоятелно значение само когато собствеността на земята е отделена от тази на изграденото и предвиденото за изграждане върху нея.Прието е,че след реализирането си правото на строеж се трансформира в право на собственост върху постройката и загубва самостоятелен живот ,поглъща се и става неделима част от абсолютното вещно право и самостоятелен иск за делба на правото на строеж при изградена въз основа на него постройка е недопустим.
В представеното с изложението към частната жалба решение №458/26.V.1994г. по гр.д.№216/1994г. на І ГО на ВС е прието,че когато се допуска до делба сграда,суперфициарна собственост,следва да се допусне до делба и вещното право на строеж /надстрояване,пристрояване/. В ТР №33 от 19.ІV.1971г. по гр.д.№11/1971г. на ОСГК на ВС е прието,че съдебна делба на вещно право на строеж е допустима в случаите,когато постройката не е извършена. В мотивите обаче е уточнено,че вещното право на строеж може да бъде предмет на делба и когато е осъществено и въз основа на него е изградена постройка върху чужд терен.
С оглед на изразените в представените актове становища следва да се приеме,че е налице противоречива практика по въпроса за допустимостта на иска за делба на право на строеж в хипотеза,при която се иска допускане до делба на сградата,заедно с правото на строеж върху терена.
Настоящият състав приема за правилно становището,изразено в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №458/26.V.1994г. по гр.д.№216/94г. на І ГО на ВС с уточнението, направено в мотивите към ТР №33 от 19.ІV.1971г. по гр.д.№1181971г. на ОСГК на ВС като съображенията за това са следните:
Правото на строеж съгласно разпоредбата на чл.63,ал.1 ЗС включва в себе си правото на титуляра си да построи сграда върху чужда земя и да я държи върху терена. Това право може да бъде предмет на самостоятелно разпореждане,а оттам и на самостоятелен иск за делба до момента на построяването на сградата. След като сградата бъде построена обаче правото на строеж може да бъде прехвърлено на друго лице,а оттам да бъде предмет на делба,само заедно със сградата. Сградата не би могла да бъде предмет на разпоредителна сделка,а оттам и на иск за делба отделно от правото на строеж и обратно,тъй като не съществува предвидена в закона възможност титуляра на правото на строеж да прехвърли другиму правото на собственост върху сградата,запазвайки си правото на строеж върху терена и обратно.С построяването на сградата правото на строеж не се погасява.Ако постройката или част от нея погине,освен ако в акта за учредяването е предвидено друго /чл.66,ал.2 ЗС/,притежателят на правото на строеж може да го реализира отново в предвидения от закона петгодишен срок. Законът не допуска сградата да принадлежи на едно лице, а правото да бъде построена нова сграда,ако старата погине-да принадлежи на друго лице,освен ако в акта за учредяване не е изрично предвидено,че ако постройката погине,правото на строеж се погасява,т.е. само собственикът на терена ще има правото да го застроява. Сградата и правото на строеж,въз основа на което е изградена,представляват единен обект на разпореждане и делба.
Обжалваното определение според настоящия състав е неправилно обаче по причина,че неправилно е прието,че преценка за възможността едно вещно право да бъде допуснато до делба може да бъде извършена по реда на чл.130 ЗС. По този ред се извършва проверка само за допустимостта на иска,а при предявен иск за делба на вещно право преценката дали същото може да бъде допуснато до делба се извършва само и единствено с решението по чл.344,ал.1 ГПК,т.е. съдът следва да се произнесе по основателността на иска. Освен това когато е предявен иск за делба на сграда,ведно с правото на строеж върху терена,въз основа на което същата е изградена, съдът не разполага с правомощието да извършва преценка за допустимостта на иска,разделяйки правото на собственост върху сградата от правото на строеж върху терена,въз основа на което титулярът притежава сградата и може да я държи върху този терен. Както вече беше отбелязано,сградата представлява единен обект на права с правото на строеж,въз основа на което е изградена.
Поради тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение №17338/23.11.2011г.,постановено по ч.гр.д.№15360/2011г. по описа на Софийски градски съд,ГК.
ОТМЕНЯ определение №17338/23.11.2011г.,постановено от Софийски градски съд,ГК по ч.гр.д.№15360/2011г. и потвърденото с нето определение на СРС,ГК,64 състав от 17.10.2011г.,с което производството по гр.д.№59404/2010г. е прекратено досежно иска за делба на право на строеж върху УПИ *3 от кв.* по плана на [населено място], [община] и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№59404/2010г. и за произнасяне по същество по заявеното от К. И. И. искане за допускане до делба на масивна двуетажна жилищна сграда,построена въз основа на отстъпено право на строеж в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], [община].



Председател:

Членове: