3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60303
гр.София, 22.12.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
при секретаря Ани Давидова и прокурора Дечева
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2352/ 2021 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 60714/ 29.10.2021 г. по жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 260037 от 17.03.2021 г. по гр.д.№ 15/ 2021 г., в частта му, с която ПРБ е осъдена да заплати на Г. Д. Н. 35 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3, т.4 пр.1 НК, за което е оправдан с присъда № 29/ 09.05.2019 г. по НОХД № 583/ 2018 г. на Свиленградски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане и в частта за разноските.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, да обсъди всички конкретно установени обстоятелства по делото и доводите на страните, включително изложените в отговора срещу исковата молба и да изгради правните си изводи по същество на спора след преценка на всички относими и допустими доказателства по делото.
Както е прието в решение по гр.д.№ 2686/ 2016 г., ІІІ г.о., ВКС, основано на задължителното за всички съдилища Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, в решението на въззивния съд е необходимо да се изложат мотиви по прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД. Тази необходимост включва задължението да се подложат на преценка обстоятелствата, обуславящи определянето на справедлив размер обезщетението. Когато изгражда собствен решаващ извод за този размер и за да формира законосъобразно изводи за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът изследва и съпоставя относимите в конкретния случай обстоятелства, без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, а при определяне на обезщетението по размер винаги държи сметка за обществения критерии за справедливост . Трябва да се посочат засегнатите неимуществени блага и да се прецени стойността, която са имали за увредения, за да е съответна на критерия за справедливост оценката за степента на накърняването им.
Освен това в практиката на Върховния касационен съд е изяснено кои са релевантните обстоятелства, които съдът е длъжен да подложи на преценка в мотивите си, когато определя по справедливост размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. Вземат се предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл.52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. (вж. решение № 163/ 01.07.2016 г. по гр.д.№ 411/ 2016 г., ІV г.о., решение № 95/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 5462/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в тях други актове по същия въпрос).
Обжалваното въззивно решение не съответства на така установените от практиката на ВКС изисквания, поради което е постановено при наличие на касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е осъждан. С присъда № 101/ 30.04.2008 г. на него му било наложено наказание за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК. На 28.01.2009 г. /към която дата нямало реабилитация за предходното осъждане/ срещу ищеца било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.2 НК в качеството му на стрелочник в ЖП гара Свиленград, в съучастие с още четири лица. Наказателното производство срещу ищеца продължило до 15.02.2012 г., когато с влязла в сила присъда /след проведени пет съдебни заседания/ бил оправдан. На 19.04.2013 г. обаче наказателното производство било възобновено и то продължило пред Харманлийски районен съд, поради направен отвод на всички съдии от Свиленградския районен съд. Образуваното дело пред съда в Харманли било прекратено след проведени две заседания и било изпратено на Специализираната прокуратура – София. Последната отказала да приеме производството и пред Свиленградски районен съд било образувано ново дело, по което били проведени петнадесет съдебни заседания и което приключило с оправдателна присъда. По протест на прокурор от ПРБ тази присъда била отменена изцяло и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав. По новообразуваното дело били проведени седем съдебни заседания и то приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 07.10.2019 г. Като пряка последица от воденото срещу него наказателно производство ищецът изпитвал страх и притеснение, предвид възможното му лишаване от свобода. Преди да му бъде повдигнато обвинение той бил сърдечен и отзивчив, често се събирал с приятели. След предприемане на наказателно производство срещу него обаче се отдръпнал от средата си, преустановил общуванията си и претърпял психически срив. Предвид обстоятелството, че живеел в малко населено място, практически всички хора го познавали и обвинението довело до това, че започнали негативни коментари за личността му и приятелите му се отдръпнали от него, още повече, че наказателно производство било широко разгласено в местната преса. Влошили се и отношенията в семейството му, появили се конфликти между ищеца и съжителстващата с него жена, започнали проблеми в интимните им отношения.
Не се установява от доказателствата по делото по причина на повдигнатото му обвинение ищецът да е бил съкратен от работа за срок от 1 година. Уволнението поради съкращаване на щата представлява едностранно упражнено потестативно право на работодател спрямо работник по трудово правоотношение между тях, поради премахване на длъжността или на бройки от нея от щатното разписание в предприятието. Законността му може да се оспори пред съда. Когато съдът обяви уволнението за незаконно, той отрича съществуването на правото поради липса на надлежни предпоставки за възникването и упражняването му. Уволнението би могло да стои в причинна връзка с незаконното обвинение, ако отменилият го съд е констатирал злоупотреба с право на работодателя – в смисъл, че е използвал несъществуващо уволнителното основание за да се освободи от работника само заради това, че последният е подложен на наказателно преследване. Такива доказателства по делото няма.
При тези фактически констатации отговорността на държавата е ангажирана, защото е установено, че срещу ищеца е предприето неоснователно наказателно преследване, което му е причинило неимуществени вреди. В касационното производство страните и не спорят по основанието на иска, спорът е за размера на дължимото обезщетение. Основателен е доводът на касатора ПРБ, че въззивният съд е подценил фактическата и правна сложност на наказателното производство и че не е изложил никакви мотиви в тази връзка, макар във въззивната жалба да е имало такова оплакване. При преценка доколко е производството е приключило в разумен срок, както поведението на властите и на обвинените лица, така и сложността на наказателното производство, са релевантни обстоятелства и съдът е длъжен да ги вземе предвид. В случая се установяват твърденията на ПРБ, че делото съставлява фактическа и правна сложност предвид броя на обвинените лица, обемът на доказателствата и необходимостта от ползване на международна правна помощ в две държави. Основателен е и доводът, че наказателното производство срещу ищеца не е продължило 11 години, то е продължило около 9 години и половина, тъй като за времето от 15.02.2012 г. до 19.04.2013 г. ищецът не е имал качеството нито на обвиняем, нито на подсъдим. Независимо от фактическата сложност на делото, тази продължителност на наказателното преследване не може да се счете разумна, предвид факта, че ищецът с нищо не е допринесъл за забавянето му. Сложността на делото обаче снижава относителната тежест на обстоятелството, че наказателното производство е продължило прекомерно, като елемент от комплекса обстоятелства за определяне на справедлив размер на обезщетението.
Неправилно също така въззивният съд е включил в този комплекс уволнението на ищеца за известен период от време. Няма доказателства това да е станало в резултат на предприетото срещу него наказателно преследване, затова загубата на работа на ищеца за срок от една година не е релевантно обстоятелство за определяне на дължимия размер на обезщетението.
Този размер следва да бъде определен като се съобрази, от една страна, периодът, през който е продължило наказателното преследване; предприемането му срещу млад човек; характерът и тежестта на престъплението по повдигнато обвинение; времето и продължителността на следствените действия, в които неоснователно обвиненият е участвал; публичното разгласяване на обвинението; понесените психически травми. От друга страна следва да се отчете липсата на взети срещу ищеца значими мерки за процесуална принуда, липсата на трайно увреждане на здравето или други трайни неблагоприятни последици за него, както и предходното осъждане на ищеца. Следва да се има предвид какви по размер обезщетения са определяни в сходни случаи и общото икономическо състояние в страната. Ищецът определено е търпял по-големи вреди от обичайното поради обстоятелството, че след първото му оправдаване наказателното производство срещу него е било възобновено, след което са проведени значителен брой процесуални действия с негово участие. За обезщетяване на тези вреди обаче, като се вземат предвид и обстоятелствата, обуславящи занижаване на размера на обезщетението, са достатъчни 20 000 лв. Друго е прието в обжалваното въззивно решение, поради което същото следва да се отмени частично, като според изводите на касационната инстанция се разпредели и отговорността за разноските по делото.
Не могат да бъдат подложени на обсъждане доводите на ищеца, обективирани в представена от процесуалния му представител писмена защита вх.№ 69693/ 14.12.2021 г. По действащия ГПК писмената защита е продължение на устните състезания чрез размяна на документи /чл.149 ал.3 ГПК/. Страната трябва да е взела участие в устните състезания и да е поискала възможност да представи писмена защита, както и да е осигурена възможност на ответната страна да се запознае с тази защита и да вземе отношение по доводите в нея. В случая ищецът не се е явил в проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание, не е взел участие в устните състезания и поради това не е допустимо представянето на писмена защита, а ако въпреки това е представена, тя не може да бъде обсъждана.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 260037 от 17.03.2021 г. по гр.д.№ 15/ 2021 г., в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Г. Д. Н. 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3, т.4 пр.1 НК, за което е оправдан с присъда № 29/ 09.05.2019 г. по НОХД № 583/ 2018 г. на Свиленградски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 260037 от 17.03.2021 г. по гр.д.№ 15/ 2021 г. в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк]бл.№ 4, вх.А, ет.4, ап.29 против Прокуратура на Република България, [населено място], [улица] иск за разликата над 20 000 лв до 35 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, [населено място], [улица], да заплати на адвокат И. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1, офис 8, 3 390 лв /три хиляди триста и деветдесет лева/ адвокатско възнаграждение за всички инстанции, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|