4 Р Е Ш Е Н И Е 97 гр.София, 04.05. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 14 април 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 514 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 06.08.2015 г. по дисциплинарно дело № 9 по описа за 2015 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено неговото искане с изх. № 94-00-242 от 18.02.2015 г. за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител И. Т. Ч.. Жалбоподателят твърди, че насочването на принудителното изпълнение чрез запор на банкови сметки на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ представлява нарушение на чл.53, ал.6 от Закона за гражданското въздухоплаване, поради което отказът на Дисциплинарната комисия да накаже съдебния изпълнител заради това действие е незаконосъобразен. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да наложи на частния изпълнител глоба под средния размер. Частният съдебен изпълнител И. Ч. и Камарата на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата и молят настоящата инстанция да потвърди обжалваното решение. Жалбата е подадена в срока по чл.73, ал.2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: Частният съдебен изпълнител И. Ч. е образувал изпълнително дело № 20147830400506 по молба на взискателя [фирма] и издаден в негова полза изпълнителен лист от Софийския апелативен съд по гр. д. № 1772/2009 г. за сумата 380 740,06 лв., ведно със законната лихва. След като съдебният изпълнител е наложил запори върху сметките на длъжника, юрисконсултът на държавното предприятие го е уведомил с писмо от 26.11.2014 г., че според него тези действия противоречат на разпоредбата на чл.53, ал.6 от Закона за гражданското въздухоплаване, забраняваща насочване на принудително изпълнение върху имуществото на предприятието. На същата дата, на която е получил писмото на юрисконсулта на предприятието, съдебният изпълнител е изпратил съобщение до [фирма], че наложеният запор се разпростира само върху натрупаните парични средства по банковите сметки, които са извън обхвата на предоставените на предприятието от Министерския съвет или Министъра на транспорта средства и е поискал сумите да не се превеждат по специалната му сметка до второ нареждане. С писма от 1.12.2014 г. до Министъра на финансите и Министъра на транспорта той е поискал списък на предоставеното на предприятието движимо и недвижимо имущество. На 13.12.2014 г. частният съдебен изпълнител е вдигнал запора върху сметките на предприятието в „Уникредит Булбанк АД. Министърът на правосъдието е възприел налагането на запорите върху банковите сметки на ДП „РВД“ като нарушение на чл.53, ал.6 от ЗГВ, поради което е поискал срещу съдебния изпълнител да бъде образувано дисциплинарно производство. Това производство е приключило с обжалваното решение, в което дисциплинарният състав е приел, че няма виновно неизпълнение на задълженията на съдебния изпълнител. Крайният извод на дисциплинарната комисия е законосъобразен. Разпоредбата на чл.53, ал.6 от ЗГВ действително предвижда, че срещу имуществото на ДП „РВД“ не може да се насочва принудително изпълнение. Буквалното тълкуване на нормата изключва цялото имущество от обхвата на принудителното изпълнение, но такова тълкуване би довело до въвеждане на изключителен и привилегирован статут на държавното предприятие, който е несъвместим с ал.2 на чл.19 от Конституцията на Република България, според която законът създава и гарантира на всички юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция. Затова трябва да се търси действителният смисъл на разпоредбата, произтичащ от целта на законодателя. От ал.2 на чл.53 от ЗГВ е видно, че държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“ има за основен предмет на дейност важни функции по безопасността на въздушното движение и именно с оглед безпрепятственото осъществяване на тези функции са приети забраните на чл.53, ал.6 и ал.7 от ЗГВ за принудително изпълнение върху имуществото и за откриване на производство по несъстоятелност. Наред с основната дейност по осигуряване на безопасно въздухоплаване обаче, държавното предприятие може да предоставя и други услуги/чл.53, ал.3 от ЗГВ/, а за гарантиране на неговата платежоспособност се поддържа паричен резерв/чл.53, ал.7 от ЗГВ/. Това означава, че предприятието има право да извършва друга стопанска дейност и да поема задължения, за които носи отговорност с имуществото си. Следователно е налице противоречие между целта на правната норма и буквалния текст, несъответстващ на Конституцията на Република България, което налага ограничително тълкуване в смисъл, че забраната за принудително изпълнение се разпростира само върху имуществото което е необходимо и е непосредствено свързано с обществено значимите функции на предприятието, посочени в чл.53, ал.2 от ЗГВ. Паричните средства в банковите сметки нямат такъв характер, освен ако паричният резерв на предприятието не е изчерпан и са необходими спешни плащания, свързани с основната му дейност. Настоящият случай не е такъв и вземанията на предприятието, върху които съдебният изпълнител е наложил запори, са секвестируеми. Ето защо действията на съдебния изпълнител са законосъобразни/т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК/ и не може да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. По тези съображения настоящата инстанция приема, че жалбата на Министъра на правосъдието е неоснователна, поради което решението на дисциплинарния състав трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Министърът на правосъдието дължи на частния съдебен изпълнител 1 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, което не може да бъде намалено с оглед сложността на правния спор, както и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на Камарата на частните съдебни изпълнители. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.08.2015 г. по дисциплинарно дело № 9 по описа за 2015 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители 300/триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на частния съдебен изпълнител И. Т. Ч. 1 000/хиляда/ лв. разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: