Р Е Ш Е Н И Е № 182 гр. София, 04.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 6457 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В. и к.” („В и К”) Е. – [населено място] срещу решение № 357/18.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 565/2014 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 305/28.04.2014 г. по гр. дело № 12/2014 г. на Хасковския районен съд, са уважени предявените от М. К. Й. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 84/28.10.2013 г. на управителя на дружеството-касатор, ищцата е възстановена на предишната й работа – на длъжността „младши юрисконсулт” при дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 261.20 лв., представляваща обезщетение за времето 29.10.2013 г. – 29.04.2014 г., през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2013 г. до окончателното й изплащане; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавната такса по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответницата по касационната жалба – ищцата М. К. Й., в отговора си излага становище и доводи за неоснователност на жалбата. С определение № 130/30.01.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните два материалноправни въпроса по приложението на чл. 329 от КТ, а именно: 1) еднородни ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” и в кой случай подборът между тях е задължителен; и 2) следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции или само между работници и служители със сходни трудови функции. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел в мотивите към него, че ищцата не се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ и че е налице реално съкращаване на заеманата от нея длъжност „младши юрисконсулт”, но че в случая работодателят е имал задължението да извърши подбор между ищцата и лицето, заемащо длъжността „главен юрисконсулт”, тъй като дейностите и длъжностните задължения, изпълнявани от тях са идентични и близки. За да достигне до последния – решаващ извод за уважаването на предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, окръжният съд е приел, въз основа заключението на вещото лице по делото, че се установява идентичност между тези две длъжности, с единствената разлика, че на главния юрисконсулт е било възложено да извършва процедурите по ЗОП. Съдът е изложил и съображения, че предоставената впоследствие на вещото лице, нова длъжностна характеристика за длъжността „главен юрисконсулт”, в която се констатира разлика в изискването за професионален опит и възлагането на нови функции, не следва да бъде кредитирана, тъй като е оспорена от ищцата, поради това, че не е била приложена по трудовото досие на главния юрисконсулт, не е била подписана и е била предоставена на вещото лице след извършването на проверката, като липсват данни да е била връчена. Наред с това, въззивният съд е изложил и алтернативни мотиви, – че дори да се приеме, че тази длъжностна характеристика за длъжността „главен юрисконсулт”, описана в заповедната книга, е действаща към момента на уволнението на ищцата, то и съгласно нея трудовите функции на тази длъжност са близки и сходни по естеството си на работа с тези на процесната длъжност „младши юрисконсулт”, поради което за работодателя съществува задължението по чл. 329 от КТ да извърши подбор по установените там критерии, което той не е направил преди уволнението на ищцата и не е представил никакви доказателства по делото за това. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с горните си мотиви въззивният съд е дал разрешение на изведените по делото материалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В решение № 507/08.07.2010 г. по гр. дело № 978/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че отговорът на въпроса, дали длъжностите „старши юрисконсулт” и „юрисконсулт” са еднородни, зависи от разписаните за тях трудови характеристики. Разяснено е, че когато тази за „главен юрисконсулт” включва изцяло функциите и задълженията на „юрисконсулта”, както и допълнителни такива, то когато се съкращава длъжността „главен юрисконсулт”, работодателят е в хипотезата на задължителен подбор преди уволнението, тъй като юрисконсултът не осъществява трудова дейност различна или в повече от старши юрисконсулта; в обратния случай – на съкращение на бройка за юрисконсулт, работодателят не е длъжен, а може с оглед нуждите на работата, да извърши подбор между лицето, чиято длъжност се съкращава и това на длъжността „старши юрисконсулт”. В решение № 75/27.03.2012 г. по гр. дело № 924/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 436/28.12.2012 г. по гр. дело № 1086/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/20.02.2013 г. по гр. дело № 724/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 492/21.01.2013 г. по гр. дело № 1696/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и в цитираното в тях, решение № 282/01.09.2011 г. по гр. дело № 110/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, е прието следното: За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. По различен начин се поставя въпросът при „задължението за подбор”. При съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, инак той не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено „задължението за подбор”, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. Настоящият съдебен състав възприема, така формираната по реда на чл. 290 от ГПК константна практика на ВКС, като създадена при точно тълкуване на материалния закон. В обобщение следва да се посочи, че когато работодателят съкращава част от щатните бройки за длъжности като „главен юрисконсулт”, „старши юрисконсулт”, „юрисконсулт”, „младши юрисконсулт” и с други подобни наименования, за него възниква задължение да извърши подбор по критериите по чл. 329 от КТ между служителите, които заемат тези длъжности, само в случаите, когато те изпълняват несъществено различаващи се трудови функции според разписаното в длъжностните им характеристики. Преценката във всеки конкретен случай, дали и доколко е съществено различието между трудовите функции на такива служители, следва да се извършва като се изхожда не от сходствата, а от характера и естеството на различията между тях – с оглед всички релевантни обстоятелства, установени по делото. В случая, в противоречие с тази задължителна за него практика, въззивният съд не е извършил такава преценка, чрез анализ на същностните характеристики, характера и естеството на длъжностните задължения за длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт”, изхождайки от различията на трудовите функции за тях, а без да е обсъдил дали тези различия са съществени, е направил извода си, че двете длъжности са близки, дори идентични, само предвид сходствата между тях. При така възприетото разрешение на поставените по делото материалноправни въпроси, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд само е констатирал в мотивите към обжалваното решение, че единствената разлика между трудовите функции на ищцата – на длъжността „младши юрисконсулт” и на служителката Ж. В. – на длъжността „главен юрисконсулт”, е в това, че на последната е било възложено да извършва и административно-техническата и юридическата подготовка на процедурите за възлагане на обществен поръчки по ЗОП, съгласно първоначално предоставената на вещото лице длъжностна характеристика от 28.12.2010 г., но съдът не е обсъдил дали тази разлика е съществена. Неоснователно обаче дружеството-касатор поддържа в жалбата си, че възлагането на обществени поръчки било „приоритет” в стопанската му дейност, поради което установеното по делото различие между трудовите функции за двете длъжности било съществено. Доказателства в тази насока по делото няма ангажирани. Напротив – от показанията на разпитаните свидетели е установено, че не е имало разпределение на работата между двете служителки, както и йерархическа разлика между тях и разлика във функциите им – документацията се е носела на тази от тях, която е била свободна в момента, или ако едната е отсъствала – на другата; и двете са контактували с адвокати по повод дела на дружеството, ищцата също се е занимавала с договори относно взаимоотношения на дружеството с други организации. Освен това в края на месец август 2013 г. Ж. В. е излязла в отпуск по майчинство и оттогава до уволнението си на 28.10.2013 г. ищцата се е занимавала с цялата юридическа дейност на дружеството. При така установените обстоятелства по делото, разписаното с длъжностната характеристика от 28.12.2010 г., задължение на главния юрисконсулт да извършва административно-техническата и юридическата подготовка на процедурите за възлагане на обществен поръчки по ЗОП, не обуславя извод за съществена разлика с трудовата функция на ищцата, заемала до уволнението си длъжността „младши юрисконсулт”, макар последната формално да е нямала такова задължение по длъжностна характеристика. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че окръжният съд бил изключил от доказателствения материал, по-късно предоставената на вещото лице и представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „главен юрисконсулт”, утвърдена на 04.09.2013 г. Макар въззивният съд да е изложил мотиви, че тази длъжностна характеристика „не следва да бъде кредитирана”, той не я е изключил от доказателствения материал, а я е обсъдил като доказателство по делото. Основателно е оплакването на дружеството-касатор, че необосновано въззивният съд е приел, че и съгласно тази длъжностна характеристика от 04.09.2013 г. трудовите функции за длъжността „главен юрисконсулт” са близки и сходни по естеството си на работа с тези на процесната длъжност „младши юрисконсулт”. При съпоставка на тази длъжностна характеристика с длъжностните характеристики от 28.12.2010 г. и от 04.09.2013 г. за процесната длъжност „младши юрисконсулт” категорично се установяват съществени разлики в трудовите функции на двете длъжности, като с новата длъжностна характеристика от 04.09.2013 г. главният юрисконсулт вече е натоварен с ръководни функции и такива по координация на работата, каквито младшият юрисконсулт няма и му е йерархически подчинен; различни са и изискванията за професионален опит за заемане на двете длъжности. Горният необоснован извод обаче не е от значение за крайния резултат по делото. Това е така, защото новата длъжностна характеристика от 04.09.2013 г. за длъжността „главен юрисконсулт” е била утвърдена след като служителката Ж. В. е излязла в отпуск по майчинство в края на месец август 2013 г. и нито тя, нито друг служител в ответното дружество е изпълнявал длъжността „главен юрисконсулт” съгласно тази длъжностна характеристика до уволнението на ищцата на 28.10.2013 г. При това положение тази по-нова длъжностна характеристика е ирелевантна за преценката дали трудовите функции на длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” се различават съществено или са сходни. От значение за тази преценка в случая са обсъдените по-горе предходни длъжностни характеристики за двете длъжности, които предвид и останалите установени по делото обстоятелства, както вече беше посочено, не обуславят извод за съществена разлика в трудовите функции на двете длъжности. С оглед изложеното, макар и по различни съображения, правилен е решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението на ищцата поради това, че ответникът-работодател е следвало да извърши задължителен подбор по критериите по чл. 329 от КТ между ищцата и служителката, заемала длъжността „главен юрисконсулт”, но той не е извършил такъв; респ. – правилни са и крайните изводи на окръжния съд за основателност на предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Предвид крайния изход на делото, на ответника-касатор не се следват претендираните от него разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК същият дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й и пред касационната съдебна инстанция по делото, в размер 450 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 357/18.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 565/2014 г. на Х. окръжен съд; ОСЪЖДА „В. и к.” („В и К”) Е. - [населено място] да заплати на М. К. Й. сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.