Р
Е Ш Е Н И Е
№288
София, 26.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА
МАРЕВА
при секретаря Зоя
Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1145 по
описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. против решение, наименовано „определение” от съдебно заседание на 28.11.2008 г., постановено по гр.д. № 254 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Л. , с което е обезсилено решение № 12 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 868/2007 г. на Районен съд- Т. и е прекратено съдебното производство.
В касационната жалба за наведени доводи за неправилност, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира възстановяване на направените разноски.
Ответниците по касационната жалба Х. Г. С., М. Г. С., М. Г. Г., Г. Х. И. и М. Х. Г. не са изразили становище по същата.
С определение № 119 от 5.02.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на противоречиво разрешаван правен въпрос относно допустимостта да се претендира установяване на старите реални граници на земеделски имот с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и извън административното производство по чл.26, ал.1 ППЗСПЗЗ.
В настоящия случай въззивният съд е оставил без движение исковата молба на М. С. Д. с указания ищцата да изложи обстоятелства относно основанието, на което претендира, че наследодателите й В. П. и Б. П. са били собственици на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, доказателства за наличие на правен интерес от предявяване на иска, както и да формулира съответен петитум на исковата молба. С атакувания съдебен акт, имащ характер на решение и неправилно наименован от съда „определение”, Окръжен съд Л. е приел, че ищцата претендира, че наследодателят й е закупил имота с договор от 13.11.1949 г. и го е внесъл в ТКЗС, но не е посочила границите му, поради което не е отстранила нередовностите на исковата молба. Изложени са съображения, че исковете са недопустими и на основание обстоятелството, че за тях има позитивно решение на ПК-гр. Априлци за имота на В. П. и за имота на Б. П. и съобразно константната практика на ВКС, ищецът при спор за материално право следва да е изчерпал административния ред за установяване границите на имота, което в случая не е сторено – ищецът е разполагал с възможността за приложение на чл.26, ал.1 ППЗСПЗЗ, където е установен специален административен ред за определяне на старите имотни граници и този ред изключва общия иск за определяне на старите имотни граници по л.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С решение № 1* от 7.07.2008 г. по гр.д. № 4914/2007 г., ВКС, V г.о. и решение № 1* от 12.02.2002 г. по гр.д. № 544/2001 г., ВКС, V г.о. е прието, че спорът за границите на земеделски имот към момента на влизането му в ТКЗС е спор за материално право, който съобразно чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, следва да се реши по общия исков ред, а не в административното производство по възстановяване на собствеността и правен интерес от този иск е налице и когато в полза на ищеца има решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници.
Правилна е практиката по решение № 1* от 7.07.2008 г. по гр.д. № 4914/2007 г., ВКС, V г.о. и решение № 1* от 12.02.2002 г. по гр.д. № 544/2001 г., ВКС, V г.о. Когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Спор за материално право е налице не само в случаите когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. В последния случай искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. Предявяването му е допустимо и при наличие на необжалван план на възстановените имоти, тъй като поправка на явна фактическа грешка в същия може да се извърши само след разрешаване спора за материално право, което изрично е предвидено в чл.26, ал.14 ППЗСПЗЗ. В този смисъл е постановено и решение по чл.290 ГПК № 134 от 7.04.2010 г. по гр.д. № 813/2009 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска е направен в противоречие с материалния закон. На ищцата не са били давани указания да посочи границите на имота към момента на обобществяването му, поради което липсата на твърдения в тази насока в молбата от 29.07.2008 г. не е основание да се приеме, че не са отстранени нередовностите на исковата молба.
В обобщение въззивното решение, с което е прието, че ищцата не е изпълнила указанията на съда от определение от 15.07.2008 г., както и че предявения иск е процесуално недопустимо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Окръжен съд Л. за разглеждане на въззивната жалба.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл.294, ал.2 ГПК разноските по касационното обжалване следва да се присъдят при постановяване на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл.293 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение, наименовано „определение” от съдебно заседание на 28.11.2008 г., постановено по гр.д. № 254 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Л.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Окръжен съд- Л.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: