Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * вписване на искова молба * Делба * цена на иска * държавна такса

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 891

гр.София, 28.11.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА




ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА


като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 6523 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Л. И. Т. и С. И. Т., чрез адв.О. М., срещу определение №3752/04.09.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №680/2014г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено определение №1289/04.06.2014г. по гр.д.№ 64/2014 г. на Районен съд – Сандански. С първоинстанционния съдебен акт е постановено връщане на исковата молба на ищците като нередовна и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателите молят за отмяна на атакуваното определение, като сочат, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са посочени основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК, по следните процесуалноправни въпроси (уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК), а именно: 1) Съставлява ли вписването на исковата молба за делба изискване за редовността й, неизпълнението на което обуславя приложението на чл.129 ал.3 от ГПК; 2)Какви са последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определение № 1289/04.06.2014 г., постановено по гр.д. №64/2014г., районният съд е върнал подадената от ищците искова молба и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на указанията за отстранявяне на нередовности, състоящи се в следното: не е посочен размер на цената на иска за обявяване нищожност на договор за доброволна делба, съобразно удостоверението за данъчна оценка на имотите, което довело до невнасяне на целия дължим размер на държавната такса; не е посочен общият наследодател на страните по иска за делба, нито основанието на правото на собственост върху имотите за преките наследодатели; не са представени удостоверения за наследници; исковата молба не е вписана, респ. искането за вписването й е направено, след като е изтекъл срокът, даден от съда. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че ищците не са отстранили в срок следните нередовности на исковата молба - не са посочили общия за страните наследодател, основанието за възникване на съсобственост и не са представили удостоверения за наследници, съгласно разпоредбата на чл.341 ал.1 т.1 ГПК. По отношение на останалите нередовности е посочил, че не споделя изводите на първата инстанция, защото указания за довнасяне на държавна такса не са давани от съда и поради това не може неизпълнение на недадено указание да има за последица връщане на исковата молба. По отношение на задължението за вписване на исковата молба е приел, че на вписване подлежи само редовна искова молба, каквато в случая не е била налице. Поради това, изводът на първата инстанция в тази част е преценен за неправилен. Като краен резултат определението на районния съд е потвърдено.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл.274 ал.3 ГПК във връзка с чл.280 ал.1 от ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото (обусловил е изводите на съда) и по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК.
По първия поставен процеуалноправен въпрос - за вписването на исковата молба и представлява ли то изискване за редовността й – има задължителна съдебна практика, обективирана в ТР№3/2009г. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение, изискването за вписване на исковата молба (в т.ч. и на исковата молба за съдебна делба), не е условие за нейната редовност и съдържание по смисъла на чл.127 ГПК, нито има за последица постановяване на недопустим съдебен акт (по останала невписана искова молба). Само когато съдът е дал указания за вписване на исковата молба и те не са изпълнени от страната, е налице основание за нейното връщане като нередовна по чл.129 ал.3 ГПК. В случая, поставеният процесуалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. Въззивната инстанция е посочила, че на вписване подлежи редовна искова молба, каквато е счетено, че не е била налице – т.е., указанието за вписване не е могло да бъде изпълнено. Прието е, че производството е останало нередовно поради неотстраняване на други недостатъци на заявените за разглеждане искове, а не поради предприетите след изтичане на седмичния срок действия по вписване на исковата молба. С оглед на това, не е налице противоречие на приетото от въззивния съд с разрешението по т.3 от ТР№3/2009г. на ОСГК по изведения правен въпрос.
По втория поставен процесуалноправен въпрос - за последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба - е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По въпроса е създадена задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в решение № 434 /13.05.2010г. по гр.д. № 700/2009 г., I г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, определение № 869 / 12.12.2012 г. по ч.гр.д. № 776/ 2012 г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.273, ал.3 от ГПК и др., която се споделя от настоящия състав и с която не се е съобразил въззивният съд. В цитираните съдебни актове е прието, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото, или за обезсилване на първоинстанционното решение.
Обжалваното определение на Окръжен съд - Благоевград е неправилно и следва да бъде отменено. Указанията на съда за посочване на основанието за възникването на съсобствеността между ищците и ответниците, основанията за собственост на отделните им наследодатели, касаят процеса на събиране и представяне на доказателства по делото и не са абсолютна процесуална предпоставка за редовност и разглеждане на иска за делба. Доказателствата за съществуването и наличието на съсобственост между страните по отношение на имотите, чиято делба се иска, са такива по съществото на спора. Те са от значение за основателността, или неоснователността на иска, а не за редовността на исковата молба, тъй като въпросът за собствеността, респ. за съсобствеността, се разрешава с решението по допускане на делбата.
По същия начин стои и въпросът с представянето на удостоверението по чл.341 ал.1 т.1 ГПК. С решение №100/ 02.03.2011г. по гр.д.№ 1820/2009г. І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че установяването на лицата, на които законът признава качеството на наследници, може да стане с различни доказателства, едно от които е удостоверението за наследници. В производството за делба на съсобственост, породена от наследяване, представянето на този документ е изрично предвидено - чл. 341 ал.1 т.1 ГПК, но целта е да се улесни доказването на участниците в конкретната имуществена общност, от която произтича правото за делба. Наличието на удостоверение за наследници не изключва други доказателства относно същите факти – напр. акт за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, удостоверение за родствени връзки и др. В този смисъл, ако законът признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита нито за възникнало, нито за отпаднало поради обстоятелството, че има, или липсва вписване на това лице в удостоверението за наследници.
Предвид изложеното, дадените от районния съд указания не касаят отстраняване на нередовности в исковата молба и не са основание за връщането й. Въззивната инстанция не е констатирала неправилността на указанията, а е приела формалното им неизпълнение в срока за предпоставка за връщане на исковата молба. Поради това, атакуваното определение е незаконосъобразно, следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №3752/04.09.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №680/2014г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОТМЕНЯ определение №3752/04.09.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №680/2014г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение №1289/04.06.2014г. по гр.д.№ 64/2014 г. на Районен съд – Сандански.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1. 2.