1 Р Е Ш Е Н И Е № 283 [населено място], 24.10.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1458 по описа за 2010 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на И. К. Ш. чрез пълномощника му адв. Т. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 785 от 19.03.2007г. на Варненски районен съд по гр.д. №4843/2004г., в частта му с която е уважен предявения срещу молителя ревандикационен иск за предаване владението върху недвижим имот №* с площ * кв.м. по КП на м.”Т.”. В молбата се изтъква, че по-късно с влязло в сила решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1500/2007г. е отменено решението на Варненски районен съд по посоченото по-горе дело, с което са били уважени установителните искове за собственост на същия имот спрямо неговите праводатели и вместо това са отхвърлени исковете на ищците като е прието, че са осъществени предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване собствеността от праводателите на молителя - бивши ползватели на имота. С оглед на отмяната на установителната част от ревандикационната претенция И. Ш. поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на решението по чл. 108 ЗС против него. Ответниците по молбата не са взели становище. С определение № 33 от 14.02.2011г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: Производството по гр.д. № 4843/2004г. на Варненски районен съд, ХХ състав е образувано по искова молба на наследниците на К. Т. К. против Т. В. З., З. В. З., Р. Д. Л., В. З. Л. и молителя И. К. Ш. за установяване правото на собственост и предаване владението върху имот с пл. № * с площ * кв.м. по плана на м.”Т.”, [населено място]. С решението на Варненски районен съд от 19.03.2007г. е признато за установено по отношение на ответниците Т. В. З., З. В. З., Р. Д. Л., В. З. Л. и И. К. Ш., че ищците са собственици на имота, а само ответникът И. Ш. /сега молител/ е осъден да предаде владението върху имота, тъй като е установено, че само той го владее. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот на основание наследство от К. К. и земеделска реституция; същевременно е счел, че ответниците не са доказали предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване собствеността върху имота, тъй като изградената в него постройка не отговаря на изискванията за сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Затова, според съда, нито ответниците В. и Р. Л., на които е било предоставено право на ползване, нито техните деца Т. и З. З., на които те са дарили имота, нито ответника Ш., придобил имота от последните, се легитимират като собственици. Молителят И. Ш. не е обжалвал постановеното от първата инстанция решение и спрямо него то е влязло в сила. По жалба на другите ответници е образувано въззивно производство пред Варненски окръжен съд, който с решение № 665 от 15.05.2010г. по гр.д. № 1500/2007г. е отменил решението, в частта, с която е уважен установителния иск спрямо жалбоподателите и вместо това е отхвърлил иска на ищците против Т. и З. З. и В. и Р. Л.. В. съд е намерил, че са осъществени всички предпоставки за придобиване на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, включително и че построената сграда представлява такава за сезонно ползване и отговаря на законовите изисквания. Това въззивно решение е влязло в сила като необжалвано. Основанието на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК е налице когато атакуваното решение е основано на постановление на съд, което впоследствие е било отменено. В случая уважаването на ревандикационната претенция спрямо молителя е било обусловено от изхода на производството против първите четирима ответници, тъй като те се явяват праводатели на Ш. и неговата легитимация като собственик произтича от тяхното право на собственост. Затова първата инстанция е уважила иска срещу него като последица от установяването, че първата група ответници не са станали собственици на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. И след като въззивната инстанция е отменила решението, послужило като основание за уважаване на иска против молителя, то следва да се приеме, че е налице визираното основание за отмяна по на чл. 303, ал.1,т.3 ГПК, тъй като решението е основано на съдебен акт, който впоследствие бил отменен. Въз основа на горното молбата за отмяна се явява основателна. Следва да бъде отменено решението на Варненски районен съд спрямо молителя Ш. и делото върнато за ново разглеждане Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.3 ГПК по молба на И. К. Ш. от [населено място] влязлото в сила решение № 785 от 19.03.2007г. на Варненски районен съд по гр.д. №4843/2004г. в частта му, с която е уважен предявения срещу И. К. Ш. ревандикационен иск за предаване владението върху недвижим имот № * с площ * кв.м. по КП на м.”Т.”, [населено място]. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: