Р Е Ш Е Н И Е № 263 София, 30.01.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..1114 .. по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на частните обвинители П. Ц. И. и К. П. И. и на подсъдимия П. Х. Х. срещу присъда № 14 от 01.07.2019 г. по внохд № 156/19 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на частното обвинение са развити съображения по касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане за да бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление и да се увеличи размера на наказанието. В жалбата на подсъдимия са релевирани трите касационни основания, като по същество се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата, установи следното: С присъда № 177/ 06.07.2018 г. по нохд № 473/18 г. Софийският градски съд признал подсъдимия П. Х. за виновен в причиняване на средна телесна повреда на П. И. и на основание чл. 129 от НК го осъдил на 5 г. и 6 м. лишаване от свобода. Оправдал го по първоначалното обвинение по чл. 116 ал.1 т.11, вр. чл. 18 от НК, както и по обвинението за извършено срещу К. И. престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 от НК. Осъдил подсъдимия да плати обезщетения за неимуществени вреди на П. И. в размер на 30 хиляди лева и на К. И. в размер на хиляда лева. По протест на прокурора и жалба на частните обвинители Софийският апелативен съд отменил частично съдебния акт и признал подсъдимия Х. за виновен в опит за убийство на П. И., като на основание чл. 115, вр. чл.18 и чл. 58 б.А, вр. чл. 55 ал.1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода. Признал го за виновен и за причиняване на лека телесна повреда на К. И., като за престъплението по чл. 130 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. Определил общо наказание по чл. 23 от НК в размер на седем години лишаване от свобода. Увеличил обезщетението на П.И. на 60 хиляди лева и на К.И. на 5 хиляди лева. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия. Въпреки, че се сочат нарушения на трите касационни основания, в касационната жалба са развити доводи само за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че подсъдимият е извадил и размахвал ножа си след отправената му забележка от пострадалия, тъй като липсвали доказателства за такова действие, както и че е нелогично П. И. да е бил притеснен за себе си и не е имал основания да вика сина си. Касаторът намира за правилен извода на първата инстанция, че е бил притиснат от сина и бащата между двете врати на автобуса, а след това и нападнат от тях и е действал в условията на законна самоотбрана. Така изложените оплаквания се свеждат до необоснованост на приетите от въззивната инстанция фактически положения, като се поддържа, че обективната истина по делото е изяснена от първостепенния съд. Върховният касационен съд трайно е посочвал в решенията си, че фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция не контролира вътрешното съдийско убеждение, а следи единствено за начина на формирането му в съответствие с изискванията за пълно, всестранно и обективно изследване на събраните доказателства. При извършената проверка на въззивната присъда, касационният състав не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Софийският апелативен съд е подложил на внимателна проверка събраните по делото доказателства, като е анализирал гласните доказателствени източници в тяхната взаимовръзка и ги е съпоставил с експертните заключения и писмените доказателства. Първият епизод от възникналия между подс. Х. и св. П. И. конфликт е изяснен по несъмнен начин не само въз основа на показанията на свидетеля, но и на база обясненията на подсъдимия, както с основание е посочил въззивният съд на л. 19 от мотивите, поради което твърдението в жалбата за липса на доказателства е лишено от фактическо основание. Фактическите изводи на съда относно последвалите събития не са изградени на база превратна интерпретация на доказателствата. Съдът е мотивирал подробно отказа си да се довери на твърденията на подсъдимия, че е бил приклещен в автобуса от двамата пострадали и нападнат от тях. Анализирал е внимателно показанията на свидетелите И., оценил ги е като последователни, непротиворечиви и убедителни и въз основа на обективната им интерпретация е приел, че при възникналия отново конфликт подсъдимият пръв е нанесъл удар с ножа в областта на гърдите на П. И., което довело и до намесата на К. И., до нараняването и на този свидетел, както и до нараняванията на Х.. Решаващият съд има суверенно право да цени едни доказателствени източници и да отхвърли други, като е длъжен на изложи съображения за това, както е направил в случая Софийският апелативен съд. Несъгласието на подсъдимия с решението на съда да не се довери изцяло на неговите обяснения не води априори до извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Фактите, включени в предмета на доказване, са изведени при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което липсва основание за отмяна на присъдата. По жалбата на частните обвинители. Акцентът в жалбата е насочен към оспорване на приетото от съда относно мотивите на подсъдимия. Развити са съображения, че престъпленията срещу двамата пострадали са извършени по хулигански подбуди, тъй като подсъдимият е демонстрирал агресивно и заплашително поведение, грубо неуважение към обществото и установения правопорядък. Върховният касационен съд не споделя оплакването. Убийството е извършено по хулигански подбуди когато деецът е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които са го мотивирали и подтикнали към извършване на самото убийство. В този случай обикновено отсъстват лични отношения между виновния и пострадалия, като поведението на дееца се явява демонстрация на явно незачитане на човешката личност и неглижиране на обществените порядки. Софийският апелативен съд правилно е преценил, че действията на подсъдимия при първоначалния конфликт биха могли да се оценяват като хулигански, но не обосновават квалификацията на деянието като осъществено по хулигански подбуди, тъй като съставомерното увреждане е причинено по време на последващата конфликтна ситуация. Тя от своя страна е възникнала в резултат на поведението на П. И., решил да иска обяснения от подсъдимия за предходните му действия, които вече са били приключили. Двата епизода на развилите се в автобуса събития са ясно времево отграничени, като вторият епизод не би избухнал без проявената активност от пострадалия. Желанието му да потърси обяснение защо е бил ударен едва след появата на К.И. на автобусната спирка и качването му в автобуса са довели до ново, второ ескалиране на напрежението и са мотивирали подсъдимия за последващите му действия. Съдът правилно е приел, че наранявайки двамата пострадали, подсъдимият е бил воден от личен мотив, а не от хулигански подбуди. Правилно е квалифицирал деянието спрямо П.И. като опит за убийство по чл.115 от НК, извършено при алтернативен пряк умисъл, съотв. спрямо К.И.- като лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК. Изложените правни съображения са законосъобразни и изцяло се споделят от касационния състав. Справедливи и съобразени с обществената опасност на извършените престъпления и личността на касатора са и наложените наказания. Те са годни за постигане на целите по чл. 36 от НК, като липсва основание за увеличаването им по размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 14/ 01.07.2019 г. на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 156/19 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: