Р Е Ш Е Н И Е № 156 София, 15 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 45/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 138/11г. по описа на Окръжен съд-гр.Враца и отмяна на постановеното по него решение в частта, с която е изменена първоинстанционната присъда на РС-Козлодуй, като е постановено да не се изтърпява определеното общо наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, на основание чл.82, ал.4, вр. ал.1 , т.4 от НПК, и да се прекрати производството в тази му част. В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че е допуснато нарушение на закона. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор. Изразява становище, че неправилно и незаконосъобразно въззивната инстанция е приела, че е изтекъл абсолютния давностен срок за изпълнение на общоопределеното на И. наказание по първата съвкупност.Счита, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като същото се активира от факта на извършване на престъплението по нохд № 216/09г. в изпитателния срок, определен по нохд № 34/93г.Пледира за решение, съобразено в правомощията по чл.425, ал.1 от НПК Адвокат С., представляваща осъдения И. оспорва искането на Главния прокурор.Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.82, ал.4 от НК, а не тази на чл.82, ал.2 от НК, като аргумент от по-силното основание. Представя писмена защита, в която подробно аргументира тезата си. Осъденият И. И. моли искането за възобновяване да не бъде уважавано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 34 от 07.02.2011г., постановена по нохд №216/09г., РС-Козлодуй е признал подсъдимия И. В. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда, съдът е извършил групиране на наказанията по наличните осъждания, както следва: -на основание чл.25, вр. чл.23 от НК е определил на И. едно общо и най-тежко наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по нохд № 68/92г. на СОС, нохд № 595/91г. на ВРС, нохд № 34/93г. на Военен съд-Плевен и нохд № 586/00г. на РС-Враца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип; -на основание чл.25 вр. чл.23 от НК на И. е било определено и общо наказание от една година лишаване от свобода между, наложеното му по горепосочената първоинстанционна присъда и по нохд № 1047/06г. по описа на РС-Горна Оряховица, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. В тежест на подсъдимия си били възложени деловодните разноски. С решение № 65 от 26.05.2011г., постановено по внохд №138/11г., ОС-Враца е изменил първоинстанционната присъда в частта, с която е приведено в изпълнение определеното общо наказание от две години и десет месеца, при строг режим в затворническо общежитие/ по посочената по-горе първа съвкупност/, като в тази част е отменил присъдата и е постановил на основание чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.4 от НК общото наказание от две години и десет месеца да не се изпълнява. В останалата част присъдата е била потвърдена. За да постанови горепосоченото решение, въззивният съд е приел, че по отношение на наказанията, включени в първата от двете съвкупности, а именно по нохд № 68/92г. на СОС, нохд № 595/91г. на ВРС, нохд № 34/93г. на Военен съд-Плевен и нохд № 586/00г. на РС-Враца/ по всичките присъди е било отложено изпълнението на наказанията по чл.66 от НК/ към момента на активиране на тяхното изпълнение е изтекъл абсолютният давностен срок по чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.4 от НК. Тези изводи, направени от въззивната инстанция са несъответни на съдържанието на чл.82, ал.2 от НК, преценено в контекста на конкретиката по делото. Началният момент на срока на давността за изпълнението/т.нар. „изпълнителска давност”/, определен в чл.82 от НК, започва да тече от момента, когато наложеното наказание е изпълнимо-по силата на ефективно налагаща го присъда или впоследствие при условията на чл.68 от НК, когато с друг акт е постановено отложеното наказание да се изтърпи.Това означава, че когато с осъдителна присъда се налага ефективно наказание , срокът на давността за изпълнение започва да тече от влизането й в сила, а когато наказанието е било отложено по чл.66 от НК и с последващ акт е постановено изтърпяването му, срокът на давността за изпълнение започва да тече след влизане в сила на този друг съдебен акт. Последният е актът, който придава изпълнимост на наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за началния момент на изпълнителската давност, а не момента на влизане в сила на присъдата, с която е определено условно наказание-Решение № 416/08г.-ІІ н.о., Решение № 297/10г.-ІІІ н.о., Решение № 574/11г.-І н.о., Решение №137/10г.-ІІІ н.о., Решение № 289/11г.- І н.о. . Гореизложеното, касателно тълкуването на относимите разпоредби досежно изпълнителската давност в контекста на конкретиката по настоящото дело, която сочи, че едно от деянията, включено във втората съвкупност , а именно това по нохд №216/09г. е извършено на 20.05.1998г., което е в изпитателният срок на условното осъждано по нохд № 34/93г./присъдата по това дело е влязла в сила на 26.02.1998г./, е основание за активиране на това наказанието по чл.68 от НК. Присъдата по нохд № 216/09г. е влязла в сила на 26.05.2011г. Всички това дава основание да се направи извод, че неправилно въззивната инстанция е приела за изтекла изпълнителската давност, поради което незаконосъбразно е постановила отмяна ефективното изпълнението на определеното общо наказание от две години и десет месеца. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че са налице основания за възобновяване на производството и отмяна на въззивното решение в изменителната му част, в каквато насока е и искането на Главния прокурор.Последното е обвързващо за рамките, в които може да се произнесе настоящата инстанция. В случая за касационната инстанция не съществува възможност да се произнесе по същество, тъй като става въпрос за утежняване положението на осъдения, каквито правомощия тя няма. Не съществува и процесуална възможност за отмяна на въззивното решение и директно потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която правилно е било постановено ефективно изтърпяване на общото наказание по първата съвкупност. В отменената част делото следва да се върне на въззивната инстанция, която да преразгледа въпроса за начина на изтърпяване на определеното общо наказание по първата съвкупност. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 138/11г. по описа на Окръжен съд - Враца. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 65 от 26.05.2011г. по внохд № 138/11г. по описа на ОС-Враца в частта, с която е изменена присъда № 34 от 07.02.2011г. по нохд № 216/09г. по описа на РС-Козлодуй, като е отменено приведеното в изпълнение общо наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода по нохд № 68/92г. на СОС, нохд № 595/91г. на ВРС, нохд № 34/93г. на Военен съд-Плевен и нохд № 586/00г. на РС-Враца и е постановено същото да не се изпълнява. ВРЪЩА делото на ОС-Враца за ново разглеждане в отменената част от друг състав на съда, от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: