РЕШЕНИЕ № 45 Гр. София, 03 май 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 112/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. М. С., служебен защитник на подс. Ю. Б. Ч. срещу Присъда № 19/21.10.2021 г. по ВНОХД № 457/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с която първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Враца е била отменена в оправдателната и санкционната част, относно приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а подс. Ю. Ч. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 116, 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК, и с която присъдата е била потвърдена в останалата част. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Оспорва се извода на САС, че деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин, тъй като това заключение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Изтъква се, че изводът на въззивния съд се опровергава от приетата по делото пред първата инстанция СМЕ, която се базира на оглед на веществените доказателства и аутопсията на трупа, извършена от същото вещо лице. Според защитата след подробен анализ на доказателствата по делото следва да се достигне до единственото заключение, че подсъдимият е нанесъл побой на пострадалия, посредством няколко силни удари с ръце и крака. Сочи се, че подсъдимият и пострадалият са били приятели от детинство и до побоя се е стигнало единствено поради това, че подс. Ч. е видял пострадалия Н. да разкъсва блузата на св. Г. /жена на подсъдимия/ със сексуални намерения. Подчертава се, че в случая установените наранявания по тялото на пострадалия, с изключение на черепно мозъчната травма, нямат отношение към генезата на смъртта му, а и механизмът на причиняването им не сочи на това подсъдимият, да е действал с особена ярост, свирепост и безчовечност, надхвърлящи обичайните действия за причиняване на смърт с подобно средство и при сходни ситуации. Изтъква се, че съгласно съществуващата съдебна практика убийство извършено по особено мъчителен начин за убития е налице, когато се причиняват изключителни страдания на жертвата - като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особено тежки предсмъртни страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и други. Преживените страдания носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, така че параметрите на физически и душевни страдания са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта. Според защитата конкретния случай не е такъв а и подсъдимият от субективна страна не е имал съзнание, че причинява интензивни мъки на пострадалия. Освен това, наред с начина, по който е осъществено изпълнителното деяние, следва да се вземе предвид и предхождащото, и последващото поведение на дееца. Оспорва се и заключението на вещото лице, изготвило СМЕ пред АС - София, тъй като то е работило само по писмени данни. Защитата счита, че същото е непротивопоставимо на заключението и обясненията на вещото лице изготвило СМЕ пред ОС - Враца. Развиват се доводи, че е следвало да се назначи тройна СМЕ, която да отговори на същите въпроси, включително и дали са нанасяни удари с някое от веществените доказателства. Защитата не споделя извода на вещото лице, че наличието на кръв по веществените доказателства означава, че с тях са нанасяни удари. Този факт е голословен и не кореспондира с останалите доказателства, тъй като от приетата по делото съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства е видно, че по тях има наличие на човешка кръв, но не и на кого е тази кръв. Изтъква се, че този факт е останал неизяснен, тъй като прокуратурата не положила усилия да се направи ДНК анализ на тази кръв. Подчертава се, че като се съобразят доказателствата по делото, се налага извода, че се касае за извършване на престъпление по чл. 115 НК, а не по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 НК. Сочи се, че АС - София неправилно е дал вяра на показанията на св. Г., депозирани в ДП на 20.01.2021 г., тъй като те са дадени под натиск, заплахи и закани. Пред ОС - Враца свидетелката е заявила, че е заплашвана от служители на РУ-Козлодуй, които са и казали, че е съучастник в престъпление и ще я затворят, а социалните ще приберат децата й. Според защитника от доказателствата по делото се налага заключението, че се касае за престъпление извършено в състояние на силно раздразнение, вследствие на гледката, която подсъдимият е възприел, влизайки в бунгалото, а именно видял е най - добрият си приятел да посяга на жена му, в неговия дом, на собственото му легло и на няколко метра от децата му. С оглед на изложеното се сочи, че е налице хипотезата на чл. 118 НК. Развиват се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, което според защитника е следвало да бъде определено при условията на чл. 55 НК. Отправено е искане атакуваната присъда на САС да бъде отменена и подс. Ю. Ч. да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 НК, алтернативно да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 118 НК и евентуално да се намали размера на наказанието, като се приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Прави се и доказателствено искане за допускане на тройна съдебно - медицинска експертиза. Постъпило е становище, с характер на писмена защита, от адв. Т. П., повереник на В. Б. Н., в което се развиват доводи за потвърждаване на атакуваната присъда на Софийския апелативен съд. Постъпило е и уведомително писмо от Х. Т. Р., което е без процесуална стойност пред касационната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Ю. Ч., адв. М. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново моли за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс. Ю. Ч. по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 НК и за осъждане за извършено престъпление по чл. 115 НК или по чл. 118 НК, за намаляване на наложеното наказание с приложението на чл. 55 НК или за връщане на делото за ново разглеждане. Подс. Ю. Ч. в лична защита подкрепя казаното от неговия защитник, признава вината си, но заявява, че не е имал намерение да убие пострадалия. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а присъдата на Софийския апелативен съд, да бъде потвърдена. Изтъква, че оплакванията за необоснованост не следва да се обсъждат от касационната инстанция, а с атакуваната присъда материалния закон е приложен правилно, тъй като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин. Подчертава, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа и оценката на доказателствата и че назначената допълнителна съдебно - медицинска експертиза от САС е дала отговор на въпроси, на които не е отговорено от съдебно - медицинската експертиза, изслушана от Окръжен съд – Враца и в този смисъл правилно е прието, че не е необходимо назначаването но повторна експертиза. Сочи, че инстанционните съдилища са отговорили на възражението на защитата относно това, че не е приложима нормата на чл. 118 НК, както и че наложеното наказание правилно е определено при условията на чл. 54 НК, в съответствие с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Адв. Т. П., повереник на частния обвинител и граждански ищец В. Н., изразява становище, че присъдата на въззивния съд е правилна и законосъобразна и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена. Претендира разноски за производството пред касационната инстанция. В последната си дума подс. Ю. Ч. моли за справедлива присъда, такава каквато заслужава. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 260003 от 16.02.2021 г., постановена по НОХД № 259/2020 г. по описа на ОС – Враца, Наказателна колегия подс. Ю. Б. Ч. - [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, с начално образование - завършен 6 клас, грамотен, безработен, не женен с 5 деца, осъждан, с постоянен адрес [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19/20.01.2019 г., в [населено място], умишлено е умъртвил В. В. Н., б.ж. на [населено място], чрез нанесени удари в областта на главата и тялото в резултат, на което му е причинил закрита черепно-мозъчна травма, довела до състояние несъвместимо с живота, като смъртта е настъпила на 20.01.2019 г. в 10.03 ч. във филиал за спешна медицинска помощ [населено място], и по този начин е осъществил състава на престъплението, визирано в чл. 115 НК, поради което и на основание този текст и във връзка с чл. 55, ал. 1, т.1 НК е бил ОСЪДЕН на ШЕСТ ГОДИНИ "Лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "Строг" режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗИНЗС, като на основание чл. 304 НПК е бил ОПРАВДАН по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 НК, както и да е извършил деянието чрез нанесени удари с брадва, чук и дървена дръжка от земеделско сечиво с част от пръстен. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е било ПРИСПАДНАТО времето, през което подсъдимия Ю. Б. Ч. е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 НПК и по мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 21.01.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият Ю. Б. Ч. е би осъден да заплати на В. Б. Н. от [населено място], сумата от 40 000,00 /четиридесет хиляди лева/ лева обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева - разноски за повереник. Подсъдимият Ю. Б. Ч. е бил осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, от които по сметка на ОД на МВР сумата в размер на 1871.50 лева /хиляда осемстотин седемдесет и един лева и петдесет стотинки/ - разноски в досъдебното производство, а по сметка на Врачанския окръжен съд сумата от 2074,37 /две хиляди седемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ - разноски в съдебното производство, както и държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 1600,00 /хиляда и шестстотин/ лева. Постановено е ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО веществени доказателства брадва и чук с метална дръжка, след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати на правоимащото лице, а останалите веществени доказателства, подробно описани в приемо - предавателен протокол от 15.07.2020 г. да бъдат унищожени, поради липса на стойност. С присъда № 19/21.10.2021 г. на Софийския апелативен съд, НО, 2 състав, постановена по НОХД № 457/2021 г. е отменена оправдателната част на присъда от 16.02.2021 г. по НОХД № 259/20 г. по описа на Окръжен съд - Враца, НО, с която подсъдимият Ю. Б. Ч. е признат за невинен и оправдан за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3 НК и за нанасяне на удари с брадва и дървена дръжка от земеделско сечиво с част от пръстен, както и санкционната в частта за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и наложеното наказание от шест години лишаване от свобода, както и в частта за веществените доказателства относно връщането на брадвата и вместо това подсъдимият Ю. Б. Ч. е признат за виновен в това, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, както и че при извършване на деянието са били нанасяни удари с брадва и дървена дръжка от земеделско сечиво, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3 вр. чл. 115, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 15 (петнадесет) години. На основание чл. 53, ал. 1,6. „а" НК е отнета в полза на държавата иззетата като веществено доказателство брадва. Присъдата е потвърдена в останалата част. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е частично основателна – относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с квалифициращия признак „по особено мъчителен начин за убития” и относно явната несправедливост на наложеното наказание. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, първоинстанционният и въззивният съд са достигнали до сходна фактическа обстановка, но при собствения анализ на доказателствените материали, въззивният съд е направил малко по-различни доказателствени и фактически изводи по отношение на съществени за предмета на делото факти. Направени са от въззивната инстанция и различни правни изводи относно това дали убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития, както и относно индивидуализацията на наказанието. И двете инстанции са направили прецизен анализ на доказателствените източници. От внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивният съд е възприел малко по-различни фактически положения, с оглед и на проведеното въззивно съдебно следствие, и въз основа на тях е достигнал и до по-различни правни изводи. Въззивната инстанция е проверила изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирала е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи. Въззивният съд не е подходил безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ф. Г., В. Р. и В. Н.. На показанията на св. Ф. Г. на обясненията на подс. Ю. Ч. е отделено специално внимание и тяхната достоверност е проверена. Отговорено е в кои части се кредитират и в кои не им се дава вяра, тъй като са в пълно противоречие с други доказателствени източници. След задълбочен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, включително и заключенията на приетите по делото експертизи и разясненията, дадени от вещите лица, инстанционните съдилища са достигнали до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението, датата на смъртта на пострадалия, причината за смъртта и авторството на деянието. Поначало въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивната инстанция. Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, както и защо се възприемат заключенията на СППЕ и на назначената и приета от въззивния съд СМЕ. Отговорено е на всички възражения на защитата, част от които се повтарят и в касационната жалба. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания и обясненията на подс. Ю. Ч., а също и тяхната логичност, последователност или пък вътрешна противоречивост. С оглед на изложеното Върховният касационен съд не установи при разглеждането на делото да са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон касационната инстанция намира, че с основание въззивният съд е приел, че убийството е извършено с особена жестокост, но не и че е извършено по особено мъчителен начин за убития. Във връзка с това, че убийството е осъществено с особена жестокост въззивната инстанция е изложила подробни съображения, почиващи на доказателствените материали по делото. Безспорно е установено, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия множество удари в жизнено важни за човешкото тяло органи. За това, че убийството е извършено с особена жестокост обаче въззивният съд не се е позовал единствено на броя на ударите, както смята защитата, а и на силата и значителната кинетична енергия, с която са нанесени, с тяхната насоченост в областта на главата, гръдната и коремната област на пострадалия, с различните средства, с които са нанасяни ударите и продължителността на побоя – около 10 минути. Действията на подс. Ю. Ч. действително разкриват огромна ярост, ожесточение и отмъстителност при причиняване на уврежданията на пострадалия. Въз основа на подробното и обективното заключение на СМЕ, назначена от въззивния съд, втората инстанция с основание е приела, че част от нараняванията на пострадалия са причинени от удари с дървената част на иззетата брадва и дървената дръжка с метален пръстен. Следва да се отбележи, че относно средствата, с които са нанесени ударите на пострадалия, между заключението на СМЕ, прието от първостепенния съд и заключението на СМЕ, назначена и приета от въззивния съд не съществува противоречие, тъй като СМЕ, изслушана и приета от първата инстанция не е имала за задача да изследва въпроса дали някои от нараняванията, констатирани при пострадалия, е възможно да бъдат причинени с някои от иззети по делото веществени доказателства. На този въпрос вещото лице пред първата инстанция е отговорило устно, при предявяване на веществените доказателства, без да му е била поставена такава конкретна задача под формата на експертиза. Въпросът с какви средства е възможно да са причинени уврежданията на пострадалия и дали е възможно някои от ударите да са нанесени с някое от веществените доказателства по делото, е изяснен категорично, единствено от СМЕ, назначена от втората инстанция. В този смисъл основателно въззивният съд не е уважил искането на зашитата за назначаване на тройна СМЕ за изясняване на въпроси, по които има противоречие между експертизите приети от първата и въззивната инстанция. Що се отнася до това, че убийството е осъществено по особено мъчителен начин за убития, то този правен извод на въззивния съд е неправилен. Безспорно е по делото, че на пострадалия са били нанесени множество удари в областта на главата и тялото, и то със значителна кинетична енергия, както че той е изпитвал болки и страдания. Естествено двата квалифицираща признака „с особена жестокост” и „по особено мъчителен начин за убития” могат да са налице едновременно, но това не винаги е задължително. Единна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че за да е налице квалифициращият признак „по особено мъчителен начин за убития” е необходимо пострадалият, да е изпитвал изключителни и прекомерни болки, които да му причинят страдания, надхвърлящи интензитета на болката, която един човек може да понесе. Конкретният случай обаче не е такъв, въпреки нанесените множество удари в жизнено важни части на тялото и главата на пострадалия. В подкрепа на това, че пострадалият В. Н. не е изпитвал извънмерни болки и страдания е факта, че той е бил в състояние на тежко алкохолно опиване /2,61 промила, видно от заключението на СХЕ/, а при такова алкохолно опиянение болката се притъпява. В този смисъл са и разясненията на експерта д- р М., дадени в с. з. пред въззивния съд. От друга страна последващото поведение на пострадалия също показва, че той не е изпитвал прекомерни болки и страдания. Това е така, защото след прекратяване побоя пострадалият В. Н. отново е влязъл в бунгалото, подпомогнат от подсъдимия, почистил е кръвта си с помощта на подсъдимия и св. Г. и е продължил да пие и спокойно да разговаря с подс. Ю. Ч. до около 4,00 час сутринта. Всички тези обективни данни дават основани да се заключи, че убийството не е извършено „по особено мъчителен начин за убития”. Що се отнася до искането на защитата, за преквалифициране на престъплението в такова по чл. 118 НК, тъй като подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, то е неоснователно. Липсата на физиологичен афект при подс. Ю. Ч., подробно е обсъдена от въззивния съд на л. 7 и л. 8 мотивите. Изводите на въззивната инстанция в тази насока почиват както на обективното поведение на подсъдимия, така и на заключенията на СППЕ. Действително у подсъдимия е възникнало силно негативно емоционално чувство по повод недопустимото поведение на пострадалия, който е поругал честта и достойнството на жената, с която подс. Ю. Ч. живее на семейни начала, така и на самия подсъдими, като неин партньор и баща на децата й. Възникналите при подсъдимия обаче силни негативни емоции не покриват характеристиките на типичния физиологичен афект, както правилно е приел въззивният съд. При това положение неприложима е в конкретния казус и разпоредбата на чл. 118 НК. Върховният касационен съд намира, че принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. Ю. Ч. не са били спазени. Въззивната инстанция е приела като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, наличието на два квалифициращи признака при извършване на убийството и това, че е извършено след употреба на алкохол и наркотици. Както беше посочено по-горе обаче убийството не е извършено „по особено мъчителен начин за убития”. Употребата на алкохол и наркотици пък не е била преднамерена, така че подсъдимият сам целенасочено да се поставил в положение, което снижава критериите му и улеснява осъществяването на престъпното деяние. В този смисъл употребата на алкохол и наркотици, не може да бъде отчетена нито като смекчаващо, нито като отегчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо по отношение на подс. Ю. Ч. касационната инстанция не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна въззивният съд, въпреки че е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, не е съобразил, че те поначало са многобройни и неправилно е приел, че не е налице изключително обстоятелство, което смекчава отговорността на подсъдимия. Обективен факт е, че действията на пострадалия В. Н. по отношение на св. Ф. Г., с която подсъдимият е живеел на семейни начала, са били развратни, че тази свидетелка е жена на негов добър приятел от детинство, че това се е случило в дома и на трапезата на подсъдимия, който най-добронамерено е поканил пострадалия на гости, че в стаята са спели пет невръстни деца, че пострадалият се е възползвал от краткото отсъствие на подсъдимия и че дори не е изразил съжаление за арогантното и си и недопустимо поведение. Естествено е, че подс. Ю. Ч. се е почувствал унизен, тъй като се поругава частта и достойнството на жената, с която живее и отглежда петте си деца, а и неговите собствени, като мъж и баща в семейството. Възникналата силна негативна емоция у подсъдимия се е развила и на плоскостта на обективно констатираното при него заболяване – психопатия и то единствено породи непристойното поведение на пострадалия. Посочените обстоятелства са били подценени и не са интерпретирани обективно от въззивната инстанция. Така при отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти, неправилно въззивният съд е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК, а не при условията на чл. 55 НК. Безспорно убийството като престъпление се отличава със завишена степен на обществена опасност, но в санкционната част на съответната правна норма законодателят е взел предвид това, и не напразно е предвидил алтернативни наказания. Така за конкретното убийство, при евентуален умисъл, с оглед на констатираните многобройни, а и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода”. В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция от адв. Т. П., повереник на частния обвинител и граждански ищец В. Б. Н., то подс. Ю. Ч. следва да бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Предвид на изложеното Върховният касационен съд намира, че присъдата на въззивния съд следва да бъде изменено в частта относно това, че убийството е извършено ”по особено мъчителен начин за убития” и в частта за наложеното наказание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ИЗМЕНЯ присъда № 19/21.10.2021 г. по ВНОХД № 457/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, като вместо това: Оправдава подс. Ю. Б. Ч. по обвинението, да е извършил престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 НК – „по особено мъчителен начина за убития”; НАМАЛЯВА размера на наказанието ”лишаване от свобода” от 15 /петнадесет/ години на 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода”, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ОСЪЖДА подс.Ю. Б. Ч. да заплати на частния обвинител и граждански ищец В. Б. Н. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 19/21.10.2021 г. по ВНОХД № 457/2021 г. по описа на Апелативен съд – София в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.