Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 19.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 393/2017 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдената С. П. Р. за възобновяване на НОХД № 38/2014 г. по описа на Кюстендилския районен съд (КРС). В саморъчната молба на осъденото лице са залегнали доводи, че съдебното производство неправилно било разгледано в нейно отсъствие. Изложени са твърдения, че не е била призовавана за делото, нито пък е разбрала за образуването му, въпреки че с нея имало пряка телефонна връзка, тъй като освен адрес за получаване на призовки, тя предоставила и номера на личния си мобилен телефон. В съдебно заседание на ВКС осъдената С. Р. и нейният служебно назначен защитник адв. Г. И. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 38 от 13.05.2014 г. по НОХД № 38/2014 г. КРС е признал подсъдимата С. П. Р. за виновна в това, че на 28.10.2013 г. на ГКПП Гюешево, област Кюстендил, на трасе „Изходящи автомобили и пътници” направила опит да излезе през границата на страната с Република Македония без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК я е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и глоба в размер на 100 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено с влязла в сила присъда по НОХД № 11724/2010 г. по описа на СРС, което да бъде изтърпяно при същия режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимата е била задържана по посоченото дело. Присъдата на КРС не е била предмет на въззивна проверка, като е влязла в сила на 29.05.2014 г. Съгласно писмо на МП, ГД ”Изпълнение на наказанията”, затвора – Сливен (изх. № 180/2016 г. от 29.12.2016 г.), приложено на л. 55 от НОХД № 38/2014 г. на КРС, осъдената Р. постъпила в затвора за изтърпяване на наложеното наказание по цитираната присъда (на 21.12.2016 г.). Молбата й за ревизия на наказателното дело по реда на възобновяването е постъпила на 02.02.2017 г. в Софийската районна прокуратура, където е била първоначално насочена, а впоследствие е била администрирана последователно до ВКС, КРС, САС и отново до ВКС. При тези данни настоящият съдебен състав намери, че искането на молителката е допустимо на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по реда на която процедура е и образувано настоящото производство, тъй като молбата е подадена в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Поради липсата на каквато и да е друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдената на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на КРС по НОХД № 38/2014 г., ВКС прие за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период момента на задържане на осъденото лице за изпълнение на влязлата в сила присъда (21.12.2016 г.). Искането на осъдената С. Р. за възобновяване на наказателното дело по същество е основателно. На 28.10.2013 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК против Р. започнало незабавно производство № 118/2013 г. по описа на ГПУ – Гюешево при РДГП – гр. Кюстендил за престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (л. 1 от ДП). На същата дата тя била привлечена в качеството на обвиняема за посоченото престъпление, като постановлението за привличане й било предявено лично и с участието на служебно назначен защитник адв. Й. от АК – Кюстендил (л. 12 от ДП). В постановлението за привличане и в протокола на проведения след това разпит на обвиняемата (л. 13 от ДП) бил посочен неин адрес в [населено място],[жк], вх. „*”, ет. *, ап. **. Все на 28.10.2013 г. били разпитани свидетелите И. Н., Б. И. и П. П. (по реда на чл. 223 от НПК) и били приобщени към материалите по делото справка за съдимост и други писмени доказателства. След изчерпване на действията по разследването, отново на 28.10.2013 г., разследващият орган предявил на обвиняемата и защитника й материалите по разследването (л. 24 от ДП). С постановление от 30.10.2013 г., постъпило в администрацията на РДГП – гр. Кюстендил на 5.11.2013 г. (вх. № 12469/5.11.2013 г.), прокурор при РП – гр. Кюстендил постановил разследването по незабавното производство № 118/2013 г. по описа на ГПУ – Гюешево да се извърши по общия ред, в двумесечен срок от образуване на производството на 28.10.2013 г., като дал указания за събиране на доказателства – прилагане на справка за обстоятелствата „дали и кога на Р. е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната” (л. 25 от ДП). Указанията на прокурора били изпълнени, като на 11.12.2013 г. досъдебното производство било изпратено на РП – гр. Кюстендил с мнение за предаване на обвиняемата на съд (л. 31 от ДП). По внесен от РП – гр. Кюстендил обвинителен акт по обвинението на искателя Р. е било образувано НОХД № 38/2014 г. по описа на КРС. Преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото обаче не били връчени, тъй като осъдената не била намерена на известния по делото адрес в [населено място],[жк]. Изготвената призовка за явяването й в съдебно заседание на 11.02.2014 г. с приложение преписи от посочените книжа е била върната по делото в цялост с отбелязване от връчителя, че по сведение на лицето Т. Г. тя живяла на адреса преди 17 години, когато била асистент на Т. Г., инвалид (л. 12 от НОХД № 38/2014 г.). В проведените за периода 11.02.2014 г. – 13.05.2014 г. четири съдебни заседания съдът изискал допълнително само справка за неин постоянен и настоящ адрес и информация дали се намира в местата за лишаване от свобода. Съгласно справка от ГД ”Изпълнение на наказанията”, рег. № И-2108/20.02.2014 г. (л. 22 от НОХД № 38/2014 г.) се установило, че към момента тя не изтърпявала наказание лишаване от свобода и не била задържана в затворите на страната, а регистрираният й адрес се оказал същия (л. 27 от НОХД № 38/2014 г.). При тези данни съдебният състав назначил служебен защитник на подсъдимата Р. в лицето на адв. Д. М. и разгледал и решил първоинстанционното дело в нейно отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. Изложената по-горе фактическа конкретика във връзка с процесуалното развитие на делото обуславя извод за необходимост от възобновяване на първоинстанционното съдебно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен при две изключения на негово недобросъвестно поведение: когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания случай процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК действително не е била изпълнена, но липсват основания да се приеме наличието на хипотеза на укриване от страна на осъдената Р.. От съдържанието на посочените по-горе постановление за привличане на молителката като обвиняема и протокола за разпита й като обвиняема е видно, че спрямо нея не е била взета мярка за неотклонение, не е била постановена забрана за напускане пределите на страната, нито пък разследващият орган й е разяснил процесуалните задължения на обвиняемото лице и последиците от евентуалното им неизпълнение съгласно чл. 66, ал. 1 от НПК. Разследването е било осъществено в рамките на един ден. Веднага след последното процесуално действие с нейно участие – предявяването на материалите от разследването, обвиняемата с оглед спецификата на провежданото незабавно производство оправдано е очаквала своевременни мерки от страна на компетентните органи – незабавно произнасяне на прокурора, съответно, незабавно съставяне, връчване на обвинителен акт и внасянето му в съда, както и разглеждане на делото в деня на постъпването му. Наказателното производство обаче не се е развило в подобна насока, като обвиняемата Р. не е била уведомена за преобразуването на разследването по общия ред. До окончателното приключване на досъдебната фаза тя по никакъв повод не е била търсена от органите на досъдебното производство, включително и за ново предявяване на разследването. Изложените обстоятелства и особено фактът, че осъдената не е знаела, че разследването продължава по общия ред, по естеството си могат да породят субективна увереност, че компетентните органи са се дезинтересирали от реализирането на наказателна отговорност спрямо обвиняемата. Убедеността й за отсъствие на каквито и да е ангажименти от нейна страна към провеждания процес е било обективно е обусловено от бездействието на органите на досъдебното производство, които в течение на почти двумесечен период след предполагаемото от нейна гледна точка приключване на незабавното производство не са я информирали за хода и развитието на процеса. Отделен е въпросът, че в съдебното производство съдът не е положил необходимите усилия за осигуряване на правото на лично участие на подсъдимата. За да приеме наличието на предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, първоинстанционният съд се е позовал на фактите, че единствената призовка, изпратена на известния по делото адрес на подсъдимата в [населено място],[жк], е била върната невръчена, и че към 20.02.2014 г. тя не се е намирала в местата за лишаване от свобода. Служебната инициатива на съда по установяване на местонахождението на подсъдимата е била сведена до проверка на официално регистрирания й адрес (който се оказал същият, известен и на досъдебното производство) и установяване на евентуалното й пребиваване в местата за лишаване от свобода. Отразената информация върху върнатата в цялост призовка – че тя е обитавала адреса в [населено място],[жк]преди 17 години – недвусмислено е сочела на отсъствие на каквато и да е обвързаност на осъдената с този адрес, а в същото време заради изтъкнатите вече пропуски на разследващия орган тя не е поемала задължение да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган. По делото въобще липсва яснота дали вписаните в уводната част на постановлението за привличане данни относно адреса на обвиняемата са били съобщени лично от нея или са били служебно установени на базата на приложената справка за лице от А. „БДС”, и на информацията, предоставена от св. И. Н., който е идентифицирал самоличността на осъдената Р., въпреки отсъствието на документи за самоличност у нея. Освен това не е била събирана информация от НСлС дали лицето не е задържано в някой от арестите в страната; липсвали са данни за задграничните пътувания на подсъдимата, поради което не е било установено дали след освобождаването й от затвора не е напуснала пределите на страната; не е бил преведен приложения на л. 8 от ДП документ на чужд език, удостоверяващ според осъдената, че е адресно регистрирана в Испания; не е било проверено дали тя не е обитавала другия, посочен в приложената към материалите от досъдебното производство справка за лице от А. „БДС”, адрес в [населено място], обл. П., [улица]; няма данни по делото да е било постановено и осъществено щателно издирване на подсъдимата от органите на МВР. С оглед тези съображения въпросът за даване ход и разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимата е бил неправилно разрешен от КРС. Укриването на обвиняемия на практика представлява демонстрация на незаинтересуваност към развитието на наказателния процес и манифестира неговия отказ да се яви по делото и да се защитава лично. За да се приеме за реален, отказът от лично участие в съдебното заседание следва да е недвусмислено обективиран (с изрично волеизявление или чрез процесуалното поведение на страната), а изводите на съда за наличието му задължително трябва да се базират на достатъчна по обем и яснота информация. В случая порочно проведената задочна процедура е компрометирана от обстоятелството, че съдът не е имал достатъчно категорични данни за наличието на която и да е от посочените в чл. 269, ал. 3 от НПК хипотези, като не може да се приеме, че неизпълнението на предвидената в чл. 254, ал. 4 от НПК процедура се дължи на укриването на осъдената Р.. По изложените аргументи искането й за възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено, постановеният от КРС по НОХД № 38/2014 г. съдебен акт – отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Предвид изхода на делото съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС дължи произнасяне по мярката за неотклонение на осъдената Р.. Отсъствието на данни за адрес, който тя трайно обитава и откъдето може да бъде призовавана, както и наличието на предходни осъждания обуславят изводи за реална опасност от укриване и риск от извършване на престъпление, поради което мярката й за неотклонение следва да е „задържане под стража”. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 38/2014 г. по описа на Кюстендилския районен съд. ОТМЕНЯ присъда № 38 от 13.05.2014 г., постановена по НОХД № 38/2014 г. по описа на Кюстендилския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ВЗЕМА по отношение на С. П. Р. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.