6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 61 София, 24 април 2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 624 по описа за 2014 г. Делото е докладвано на 22.04.2014 г. Производството е образувано с правно основание по чл. 44 от НПК, по повод определение от 24.03.2014 г. по н.ч.д. № 53/ 2014 г. на Районен съд – Чепеларе, с което е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Асеновград. Прокурор Мария Михайлова от Върховната касационна прокуратура дава становище, че съдебното производство следва да бъде разгледано от Районен съд - Чепеларе. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Районната прокуратура в Асеновград поискала, на основание чл. 155 и чл. 157 от Закона за здравето, да бъде настанен на задължително лечение К. Д. Б., въз основа на което било образувано съдебно производство пред Асеновградския районен съд (ч.д. № 105/ 2014 г.). В съдебно заседание на 11.03.2014 г., след като осигурил личното явяване на предложения за лечение Б. и назначил негов служебен защитник, съдът прекратил производството, защото приел, че не е компетентен да разгледа делото и го изпратил на районния съд в Чепеларе. Като аргумент за това посочил заявеното от освидетелствания пред съда, че живеел на квартира в [населено място]. Районният съд в Чепеларе образувал частно дело № 53/ 2014 г., изискал справка по Наредба № 14/ 18.11.2009 г. за заявените от К. Б. постоянен и настоящ адрес, и призовал лицето. Призовката за насроченото на 27.03.2014 г. съдебно заседание била получена лично от Б. на 20.03.2014 г. на адрес в [населено място], [улица], № . Въз основа на получената справка от „Национална база данни „Население”, че настоящият адрес на Б. е регистриран в [населено място], [община], съдът прекратил в закрито заседание на 24.03.2014 г. съдебното производство и повдигнал препирня за подсъдност. Всяко от извършените прекратявания на съдилищата в Асеновград и в Чепеларе са неоснователни и процесуално укорими. С производствата по чл. 155 и сл. от Закона за здравето се цели охрана на интересите на подлежащите на задължително настаняване и лечение лица и е предвидена достатъчно бърза процедура с кратки срокове за разглеждане на искането. Производството е регламентирано за лица, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, представляващо опасност за близките им, за околните или за обществото, или застрашава сериозно здравето им. За формиране на съдебната преценка е задължително изслушването на лицето, за да се придобие непосредствено впечатление за неговото състояние (чл. 158, ал. 5 от ЗЗ). След като всеки от съдилищата – и Асеновградският, и Чепеларският, са осигурили личното явяване или призоваването на К. Б., те са имали процесуалната възможност да разгледат по същество искането на прокуратурата, а не да провалят процедурата на измислени или формални основания. Съгласно разпоредбата на чл. 156 от Закона за здравето компетентен да разгледа искането за задължително настаняване и лечение е съдът по настоящия адрес на лицето. Терминът е правно уреден в Закона за гражданската регистрация. Материалите по делото разкриват, че К. Б. е бил с настоящ адрес в [населено място], [община], поради което Асеновградският районен съд неправилно е прекратил производството по ч.д. № 105/ 2014 г. на измислено основание, още повече, че сам е осигурил личното явяване на лицето и е могъл да продължи с поставените за решаване въпроси по чл. 158 от Закона за здравето. Разпоредбата не следва да се разглежда и като абсолютно основание за възникване на местната подсъдност, тъй като и всеки друг съд, осигурил личното явяване на лицето, може да разгледа делото и решението му няма да е незаконно на това основание. Защото, по изложените вече съображения, процедурата на чл. 155-165 от Закона за здравето има за цел в най-бързи срокове да бъде извършена съдебната преценка дали здравословното психично състояние на лицето налага задължителното му настаняване на лечение при предвидените в чл. 155 от Закона за здравето предпоставки – неговото състояние да застрашава сериозно здравето му или да съществува опасност това лице да извърши престъпление, което да представлява опасност за близките му, за околните, или за обществото. Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Задължение на гражданинът е да заяви своя настоящ адрес, чрез подаване на адресна карта до кмета на общината, на района, или на кметството (чл. 96, ал. 1 от ЗГР) и в 30-дневен срок да съобщи за промяната на адреса (чл. 99, ал. 1 ЗГР). В настоящия случай, по време на образуваното пред Чепеларския районен съд производство, К. Б. е живеел на квартира в [населено място], без да е заявил промяната на настоящия си адрес. За това, че Б. живее в [населено място], а не при родителите в [населено място], общ. Асеновград, свидетелства и фактът, че той лично е подписал изпратената му призовка за съдебното заседание за 27.03.2014 г., което съдът така и не провел, защото в закрито заседание три дни по-рано неправилно прекратил съдебното производство на формално основание – наличието на настоящ адрес на Б. в района на друг съд. Нормата на чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето следва да бъде прилагана и с оглед на принципното законово разбиране, че едно лице живее преимуществено на адреса, регистриран от него като настоящ. Същевременно е възможно лицето да не пребивава на настоящия си адрес, нито на постоянния адрес, както е в настоящия случай. Затова приложението на разгледаната норма не следва да бъде формално и лицето, чието настаняване на задължително лечение се иска, да бъде принуждавано да пътува за делото си в района на друг съд, само защото не е завил промяната на своя настоящ адрес. За да прецени кому да възложи разглеждането на делото и да разреши повдигнатата препирня между районните съдилища в Асеновград и в Чепеларе, Върховният касационен съд съобрази необходимостта от личното изслушване на лицето, за което данните по делото разкриват, че живее в [населено място], макар и да не е заявил промяна на настоящия си адрес. Следователно делото срещу К. Б. с предмет по чл. 155 и сл. от Закона за здравето следва да бъде разгледано от Районния съд в гр.Чепеларе. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод, но не и решаващ, е и обстоятелството, че сигналът до прокуратурата е бил подаден от бащата на предложеното за освидетелстване лице, защото К. Б. е бил особено агресивен към родителите си, а на 13.02.2014 г. в [населено място] ги заплашил с убийство, след като извадил нож, замахвал с него, ударил баща си и избягал. С оглед превенция от възможно повторение на агресивното му поведение спрямо неговите близки, делото не следва да бъде изпращано по настоящия адрес на лицето. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ДА СЕ РАЗГЛЕДА от Районен съд – Чепеларе ч.д. № 53/ 2014 г. (прекратено), по описа на същия съд. Препис от определението да се изпрати на Районен съд - Асеновград, за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.