Р Е Ш Е Н И Е № 539 гр. София, 29.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2427 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. о. х. д. № 168/2011 г. и отмяна на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 40 от 18.02.2011 г. на Великотърновския районен съд по н. о. х. д. № 1176/2011 г. Искането се основава на съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Според главния прокурор, съдът незаконосъобразно е игнорирал протокола за оглед, който установява присъствието на инкриминираните боеприпаси в помещението и тяхното приобщаване като веществени доказателства към материалите по делото. По отношение на отразените в протокола обстоятелства са били събрани и достатъчно други доказателства – показанията на св. С., св. К. и св. З., които преценени в съвкупност обуславят заключението, че подсъдимият неразрешено е държал инкриминираните боеприпаси и деянието покрива всички съставомерни признаци по чл. 339, ал.1 НК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и връщане на в. н. о. х. д. № 168/2011 г. за ново разглеждане от друг състав на съда. В открито съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимия (адв. Г.) счита, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното. С присъда № 40 от 18.02.2011 г. по н. о. х. д. № 1176/2010 г. на Районния съд – Велико Търново подсъдимият М. К. М. е признат за невинен в това, на 17.02.2010 г. в гр. В.т. да е държал 89 бр. ловни патрони, кал. 12, 100 бр. пистолетни патрони, кал 9/17мм „Браунинг”, 7 бр. бойни патрони, кал. 9/19 мм „Люгер” и 19 бр. патрони за ловна карабина, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Съдът е постановил веществените доказателства да бъдат унищожени. С въззивно решение по в. н. о. х. д. № 168/2011 г. Великотърновският окръжен съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Данните по делото напълно потвърждават доводите на главния прокурор. Великотърновският окръжен съд е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение. Поначало въззивният съд е приел за установено, че св. С. е намерил найлонова торба с патрони, поставени в кутия в чекмедже на секцията, поради което напълно незаконосъобразно е изключил от обхвата на съдебно обсъждане веществените доказателства. Връзката на боеприпасите с инкриминираното престъпление може да бъде направена от съда по същество чрез всички допустими доказателствени средства. В този смисъл съдът е бил длъжен аналитично да прецени целия обем от доказателствени източници, включително депозираните показания на св. С., св. К. и св. З. относно конкретните обстоятелства, при които в кабинета на управителя – подсъдимия М. са били открити съответните боеприпаси. Напълно произволно са били отхвърлени и показанията на св. Н. и св. Д., които подробно са описвали преките си наблюдения за фактически извършените действия по описване и изземване на веществените обекти. Съдът едностранчиво е разглеждал и показанията на св. С. и св. К. за направените от подсъдимия изявления непосредствено след намирането на боеприпасите. Изтъквал е различия в използваните изрази вместо задълбочено да ги обсъди в съответствие с действителния им смисъл. Извънпроцесуалните изявления на подсъдимия, възпроизведени пред съда чрез показанията на свидетели, могат да се отчитат като косвени доказателства, чиято достоверност подлежи на установяване посредством други доказателствени средства. При това положение главният прокурор основателно изтъква нарушение на принципа, въведен в чл. 14 НПК. Въззивният съд не е взел решението си да потвърди оправдателната присъда на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснато е съществено процесуално нарушение, чиято последица е отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и връщане на в. н. о. х. д. № 168/2011 г. за ново разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 , ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в. н. о. х. д. № 168/2011 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 168/2011 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: