Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * недопустимост на иск * правен интерес * отрицателен установителен иск * отмяна на нотариален акт


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

София, 27.07.2015 година





Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 3503 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Д. Д. С. и Р. И. Б.,чрез пълномощника им адв.Н. Б. срещу определение от 29.04.2015 г. по ч.гр.д.№4587/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав.

Касаторите поддържат оплакване за неправилност на обжалваното определение.Считат извода за липса на правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за незаконосъобразен и в противоречие с приетото в ТР № 8/27.11.201 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК-т.1.Твърдят,че е налице правен интерес от предявяване на първия иск- за установяване,че към момента на издаване на нот.акт № 93/2009 г., с който ответниците Е. и В. Х. се легитимират като собственици на процесния апартамент, липсва законосъобразно възникнало проотношение за издаването му по реда на чл.35 ЗЖСК между тях и ответника Ж. „Б.”, поради неприемане на окончателна цена.Считат,че установеното от тях фактическо положение, изразяващо се в ползване на имота е оспорено от ответниците,като са се снабдили с нот.акт.Намират,че не е налице и процесуална възможност да предявят инцидентен установителен иск за отмяна на нот.акт по реда на чл.537 ал.2 пр.2 ГПК по висящо друго дело , образувано по предявен срещу тях от ответниците Е. и В. Х. с правно основание чл.108 ЗС ,тъй като е необходимо спорът да бъде решен с участието на всички страни по оспореното правоотношение, вкл. Ж. „Б.” с оглед разпоредбите на чл.215 т.2 вр.чл.216 ал.2 пр.1 ГПК.Твърдят наличие на правен интерес от предявяване и на втория иск-за установяване,че ответниците не са собственици на 110 от 8 500/20 595 идеални части от процесния апартамент, тъй като според нот.акт № 170/2010 г. са притежание на трето лице. Обосновават правния интерес с възможността след отмяната на нот. акт № 93/2009 г. ответникът Ж. „Б.” да твърди,че посочените идеални части са негова собственост.Считат,че с така предявените искове защитават установеното от тях фактическо състояние на ползване на апартамента.Правят оплакване,че неправилно е приложена разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК за прекратяване на по-късно заведеното от тях дело, тъй като не е налице идентичност на страните и предявените искове.

В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК ,инкорпорирано в частната касационна жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Касаторите поставят следните правни въпроси:

-когато е налице ползване на недвижим имот,включително и от несобственик, допустимо ли е друго лице-несобственик да смущава това фактическо състояние и при смущаването несобственикът има ли правен интерес да води отрицателен установителен иск за несобственост срещу лицето, което не ползва недвижимия имот, за да защити фактическото си състояние на ползване на имота.

Твърдят,че по поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешенията в цитираното ТР,като е приел,че само при твърдяно фактическо състояние на владение,даващо основание за възникване на права в имуществената сфера на ищците ,но не и на ползване, е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост.

Следващият въпрос е:

-налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за установяване,че не е налице валидно правоотношение за издаване на нотариален акт по реда на чл.35 ЗЖСК между Ж. и член-кооператор,при липса на приета окончателна цена за имотите на Ж. и в частност за процесния имот.

Поддържат наличие на противоречие на обжалваното определение с приетото в решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1358/2009 г.,ІІ г.о.,че е допустимо да се установи дали е налице валидно проведено общо събрание на Ж. за приемане на окончателна цена и от това зависи дали е издаден правилно нот.акт по реда на чл.35 ЗЖСК.

Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в законовия срок и е допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо хода на делото определение. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 09.02.2015 г. по гр.д.№72 289/2014 г. на Софийски районен съд за прекратяване на делото,поради недопустимост на предявените искове.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че между ответниците съществува членствено правоотношение, а не правоотношение по издаване на нот.акт по реда на чл.35 ЗЖСК.Поради това е направил извод за недопустимост на иска за установяване ,че законосъобразно възникнало правоотношение за снабдяване с нот.акт не съществува.Доводите за закононарушения при издаването му е отнесъл към оспорване на придобивното основание и материалната доказателствена сила на нот.акт,които следва да бъдат разгледани в делото по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.Позовал се е на решение постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1358/2009 г., ІІ г.о. и ТР №5/18.10.2012 г. по тълк.д.№5/2011 г. на ОСГТК.Относно отрицателния установителен иск за правото на собственост е приел, че не е налице правен интерес от предявяването му,тъй като касаторите не излагат твърдения за притежаване на права върху жилището, или че ако бъдат отречени правата на ответниците, те ще придобият такива, както и за смущаване на установено от тях владение ,с намерение да своят имота.Направил е извод,че с отрицателен установителен иск касаторите не могат да защитават фактическо състояние на ползване,тъй като то не може да бъде основание за възникване на права в имуществената им сфера. Приел е,че само за третото лице ,придобило ид.част от терена е налице правен интерес да води отрицателен установителен иск за собственост, а касаторите не могат да искат защита на чуждо право на собственост.
ВКС ,състав на ІІІ г.о. намира,че по поставените въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.

Първият въпрос,съдържа в себе си питането допустимо ли е друго лице несобственик да смущава фактическото състояние на ползване на лицето несобственик,което няма правен характер.В своята втора част-налице ли е правен интерес за лице,което не е собственик на недвижим имот ,при смущаване ползването му, да води отрицателен установителен иск за собственост ,за да защити установеното фактическо състояние- въпросът е релевантен. Същият е разрешен в определението на въззивния съд в противоречие с приетото разрешение в ТР №8/27.11.2013 г. по тълк.дело №8/2012 г. на ОСГТК-т.1,че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът се позовава на фактическо състояние. Този извод не се отнася само до фактическото състояние владение. Макар в мотивите на ТР да е даден такъв пример,фактическите състояния не се изчерпват само с владение,възможни са и други – например на държане,или ползване, както е в случая.Засягането на това фактическо положение,смущаването му, трябва да е налице при предявяване на иска,за да е налице правен интерес от защитата му.

Вторият въпрос също е релевантен, но изводите на въззивния съд не са в противоречие с цитираното решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.С него не е даден отговор за наличие на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за съществуването на правоотношение, а за значението на взетите от общото събрание на Ж. решения по чл. 35 ал.1 ЗЖСК.Не е допустим отрицателен установителен иск,че не е налице валидно ,законосъобразно възникнало правоотношение между Ж. и член –кооператор в производство по чл.35 ЗЖСК за издаване на нот.акт, доколкото такова правоотношение между тези страни не възниква. То е налице между молителя и органа,пред който се развива охранителното производство.Между Ж. и член-кооператора е налице членствено правоотношение.

Независимо от дадения отговор на първия въпрос, определението постановено от въззивния съд за недопустимост и на втория иск е правилно,защото касаторите не са обосновали наличието на правен интерес от предявяването му спрямо ответника Ж. .Те са заявили твърдения,че ще възникне засягане на фактическото положение на установеното от тях ползване върху процесния имот от този ответник,защото след отмяната на нот.акт №93/2009 г.е възможно той да твърди,че е собственик на съответните идеални части от апартамента.Смущаването на фактическото състояние трябва да е реално възникнало, а не бъдещо и предполагаемо.

Относно първите двама ответници този иск също е недопустим с оглед разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК и тъй като първото заведено дело с предмет иск с правно основание чл. 108 ЗС обхваща спора и по настоящото. Касаторите могат да защитят фактическото състояние на което се позовават в този спор. Иск за отмяна на нот.акт № 93/2009 г. на основание чл.537 ал.2 ГПК се предявява срещу лицата,които се ползват от акта, а Ж. не е такова лице.Освен това следва да бъде споделено и становището,че не са активно легитимирани да бранят правото на собственост върху процесния апартамент на трето лице.

Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,


ОПРЕДЕЛИ:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.04.2015 г. по ч.гр.д.№4587/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав .

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.04.2015 г. по ч.гр.д.№4587/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: