5 Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 29.09.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1745 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. М. срещу решение №1937 от 17.12.14г. по в.гр.д.№2006/14г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН, предявен от М. Д. М. срещу Л. П. М.. Жалбоподателката поддържа, че решението е процесуално недопустимо, тъй като с друго влязло в сила решение е прогласена нищожността на атакувания договор за дарение, с което отпадал правният интерес от иска по чл.30, ал.1 ЗН. На второ място – този иск бил неприложим при дарение на търговско предприятие, каквото е налице в настоящия случай. Решението е и неправилно, тъй като с извършеното дарение не е накърнена запазената част на ищеца. При формиране на масата по чл.31 ЗН следвало да се отчете балансовата стойност на актива на прехвърленото предприятие, която е 60 000лв., както и задълженията на предприятието в размер на 105 452,84лв., при което пасивът многократно надхвърля актива. Съдът неправилно е приложил и чл.36 ЗН, тъй като липсвала оценка на дареното имущество към момента на намалението. Ответникът в производството М. Д. М. оспорва жалбата. Поддържа, че представеният с нея протокол не отразява съдебна спогодба, тъй като липсват реквизити на процесуален договор между страните, а и не може със съдебна спогодба да се прогласи нищожността на договор. Но дори да се приеме, че такава спогодба е налице и произвежда правно действие, то тя не го обвързва, тъй като той не е бил страна в производството, по което е сключена. Счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно. С определение №262 от 28.04.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали наследник с право на запазена част може да иска намаляване на дарение на търговско предприятие. По посочения въпрос настоящият състав приема следното: С иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя – дарения или завещания. Предмет на даренията най-общо са прехвърлими имуществени права. Най-често предмет на даренията са индивидуално определени вещи, но няма пречка да се даряват и други имуществени права – например правото на строеж; правото на ползване върху вещ. В тези случаи дарението може да бъде предмет на иска по чл.30, ал.1 ЗН – виж например влязлото в сила решение №І-26 от 15.05.2013г. по гр.д.№1350/12г. на Бургаския окръжен съд. Няма пречка с иск по чл.30, ал.1 ЗН да се търси възстановяване на запазената част, накърнена чрез безвъзмездни разпореждания с търговски предприятия. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения – чл.15, ал.1 ТЗ. Прехвърлянето му става чрез правна сделка, като няма пречка тя да бъде и безвъзмездна. Такава сделка би могла да доведе до накърняване на запазената част от наследството, тъй като тя променя имуществото на физическото лице – едноличен търговец, съдружник или акционер в прехвърленото предприятие. След смъртта на това физическо лице неговите наследници биха могли да предявят иск по чл.30, ал.1 ЗН, за да получат парично изравняване на запазената им част от наследството, ако тя е накърнена с дарението на търговското предприятие. Спецификата на сделката – дарение на търговско предприятие, налага и съответно прилагане на правилата на чл.30 – 37 ЗН, при отчитане на приложими текстове на Търговския закон. Най-съществената особеност е в това, че дареното имущество /търговско предприятие/ не може да се върне в наследството при прилагането на чл.36 ЗН, нито пък да се отмени по реда на чл.37 ЗН последваща разпоредителна сделка с това предприятие. Възстановяването на запазената част винаги е в пари. Следва да се посочи и това, че при формиране на масата по чл.31 ЗН прехвърленото предприятие следва да се оцени по пазарната му стойност към момента на откриване на наследството, а не по балансовата му стойност. По изрично разпореждане на закона, балансовата стойност е от значение при определяне на данъчните задължения, както и на стойността на дружествения дял при смърт или напускане на съдружник в О. – чл.125, ал.3 ТЗ, но не и при определяне на пазарната цена на търговско предприятие, което се прехвърля по реда на чл.15 ТЗ, а именно тази цена е релевантна при формиране на масата по чл.31 ЗН. Именно тази пазарна цена, в хипотезите на дарение на търговско предприятие, дава представа за действителното намаляване на имуществото на едноличния търговец, съдружника или акционера, вследствие прехвърлянето на предприятието. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение №3324 от 25.06.14г. по гр.д.№2812/13г. на Варненския районен съд, с което е уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН на М. Д. М. срещу Л. П. М. за намаляване дарението на търговско предприятие [фирма], извършено от общия наследодател Д. Г. М. в полза на ответницата Л. М.. Въззивният съд е приел, че искът по чл.30, ал.1 ЗН намира приложение и в случаите на дарение на търговско предприятие на едноличен търговец. Това търговско предприятие не е самостоятелен субект на правото, а обект и като такъв може да бъде предмет на различни сделки, включително и дарение. Такова дарение може да доведе до накърняване на запазената част от наследството, при което средството за защита е искът по чл.30, ал.1 ЗН. Прието е, че в масата по чл.31 ЗН следва да се включи и имуществото на едноличния търговец, тъй като се касае за единен правен субект – физическо лице. По-конкретното дело е прието, че наследници на Д. Г. М. са неговата съпруга Л. П. М. и децата му М. Д. М., Н. Д. М. и С. Д. М.. Разполагаемата част на наследодателя е 1/6, а запазената част на всеки един от наследниците е по 5/24 от наследството. В масата по чл.31 ЗН следва да се включи следното имущество: сумата от 5000лв., представляваща стойностно изражение на дяловете на [фирма], собственост на наследодателя, както и оценените към момента на откриване на наследството недвижими имоти, включени в търговското предприятие на дарения едноличен търговец: апартамент с идентификатор 10135.1506.801.80.1.5 на стойност 268 900лв.; апартамент с идентификатор 10135.1506.80.1.8 на стойност 75 100лв. и земеделска земя на стойност 310 900лв. или общо 659 900лв. Стойността на разполагаемата част на наследодателя е 1/6 или 109 983,33лв., а запазената част на ищеца е 5/24 или 137 479,17лв. Наследодателят е дарил на ответницата имоти на стойност 654 900лв., при което е накърнил запазената част на ищеца. Тъй като ищецът е получил по наследство имущество на стойност 1041,67лв., представляващо неговия дял от [фирма], недостигът за попълване на запазената му част е 136 437 лв. и за тази сума предявеният иск следва да бъде уважен. Прието е, че не са налице предпоставките за водене на иска по чл.37 ЗН и за връщане на имотите в наследството. Правилен е решаващият извод на въззивния съд, че предмет на иска по чл.31, ал.1 ЗН може да бъде и дарение на търговско предприятие. Правилно е прието също така, че в масата по чл.31 ЗН следва да се включи стойността на наследствените дружествени дялове от [фирма]. Правилно е определен и моментът, към който следва да се даде оценка на имуществото, включено в масата по чл.31 ЗН – 01.03.2008г., както и начинът на формиране на оценката на търговското предприятие по пазарна, а не по балансова стойност. Неправилен е обаче подходът, при който пазарната оценка на търговското предприятие е формирана само на базата на принадлежащите му активи, вместо да се оцени цялото предприятие, като комплекс от активи, пасиви и фактически отношения. В настоящия случай по делото няма данни, по които могат да се оценят фактическите отношения, но има категорични данни за размера на задълженията на едноличния търговец към момента на неговата смърт – 105 337,16лв., според заключението на единичната експертиза, приета по делото. Тази сума следва да се приспадне от масата по чл.31 ЗН, при което стойността на тази маса намалява от 659 900лв. на 554562,84 лв. Оттук запазената част на ищеца се променя, като тя е 5/24 от 554 562,84 или 115 533,92 лв. В касационната жалба няма възражения по определената от въззивния съд стойност на наследствения дружествен дял на ищеца от [фирма], поради което не следва да бъде променян изводът на съда, че той е получил наследствено имущество на стойност 1041,67лв. Следователно сумата, която не му достига за допълване на запазената част е 114 492,26лв. /115 533,92 – 1041,67/. Като е присъдил с 21 944,74лв. повече, въззивният съд е постановил неправилно решение. Основателно е и другото оплакване в касационната жалба за неправилно прилагане на чл.36 ЗН. Според изискванията на разпоредбата, когато се постановява възстановяване на запазената част в пари, сумата следва да се изчисли съобразно цената на дареното имущество по време на намалението. В конкретния случай това означава да се даде пазарна оценка на дареното предприятие на едноличния търговец по цени към настоящия момент, като се изхожда от имуществения му състав към момента на дарението. Установеният по делото имуществен състав на дареното предприятие включва активи, които биха могли да имат различна стойност към момента на смъртта на наследодателя и към настоящия момент, както и пасив, който е непроменлива величина. Доколкото няма данни за настоящата стойност на актива, т.е. пазарната цена на процесните имоти към настоящия момент, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да събере необходимите доказателства и да постанови съдебно решение при правилно прилагане на чл.36 ЗН. След като се определи сегашната стойност на дареното предприятие, от нея следва да се извади стойността на получения от ищеца наследствен дял от [фирма]. Получената сума е тази, която следва да се присъди със съдебното решение при уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН. Доколкото рамките на новата дейност на въззивния съд се определят с настоящото решение, следва да бъде съобразена и спазена и забраната за влошаване на положението на касаторката Л. П. М., която не следва да бъде осъждана да заплаща сума, по-висока от тази, присъдена с първоначалното въззивно решение по спора. За пълнота на изложението следва да се посочи, че сключената съдебна спогодба, която се представя от жалбоподателката в настоящото производство, не обвързва ответника М. Д. М., който не е бил страна по това дело и не го лишава от правен интерес за водене на иска по чл.30, ал.1 ЗН. Затова и постановеното от въззивния съд решение по този иск не е процесуално недопустимо. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1937 от 17.12.14г. по в.гр.д.№2006/14г. на Варненския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: