6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 103 гр. София, 05.02.2019 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3154 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 1 и чл. 771, ал. 3 ТЗ. Образувано е по частна касационна жалба на длъжника „Мърфи - Ойл” ЕООД, гр. Пазарджик чрез управителя и едноличен собственик А. Д. А., приподписана от процесуален представител адв. П. С. срещу определение № 492 от 16.11.2018г. по в. ч. дело по несъстоятелност № 681/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено разпореждане № 1098 от 06.11.2018г. по т. дело № 294/2018г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е прекратено производството по молба вх. № 8733/16.10.2018г., подадена от „Мърфи – Ойл“ ЕООД за откриване на производство по стабилизация по реда на Част V ТЗ. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че към молбата са представени необходимите писмени доказателства. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е посочил разпоредба на чл. 770, ал. 3, т. 5 ТЗ, каквато няма приета в закона, нито има прието изискване за отсрочване. Поддържа, че доводите за нарушение на чл. 770, ал. 1, т. 5 ТЗ са в противоречие с представените изпълнителни листи, справки и данни за 14 бр. изпълнителни дела, а доводите за липса на доказателства за вземанията на кредиторите – в противоречие с нотариалните актове за учредяване на договорна ипотека и анексите за промяна на срока за издължаване на остатъка от дължимата сума. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на аргументите, че представените пазарни оценки трябва да бъдат към датата на подаване на молбата за стабилизация и противоречието им с разпоредбата на чл. 770, ал. 4 ТЗ. Поддържа, че относно задълженията, дължими в следващите 6 месеца, е представена справка за всички кредитори с посочване на падежа на задълженията – до края на 2018г., съответно плащане на задължение през следващите три месеца над 400 000 лв. Частният жалбоподател прави оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 771, ал. 4 ТЗ, тъй като съдът не е насрочил открито заседание. В допълнително представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като определението касае процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради това, че относно производството по стабилизация липсва съдебна практика: 1. „Когато с молбата за откриване на производство по стабилизация и с последващи молби са представени всички изискуеми от чл. 770, ал. 1 и ал. 2 ТЗ доказателства, но за съда са останали неизяснени факти и обстоятелства, съдът следва ли да насрочи открито заседание на основание чл. 771, ал. 3 ТЗ за изслушване на търговеца и събиране на нови доказателства?“ 2. „Когато планът за стабилизация предвижда частично опрощаване на задължения и се представя пазарна оценка на активите на търговеца съгласно чл. 770, ал. 4 ТЗ, пазарната оценка задължително ли следва да е издадена към датата на подаване на молбата по чл. 770, ТЗ?“ Частната касационна жалба срещу определението на Апелативен съд Пловдив е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: За да направи извод за правилност на разпореждането на Окръжен съд Пазарджик, съдебният състав на Апелативен съд Пловдив е приел, че молбата за откриване на производство по стабилизация на „Мърфи - Ойл” ЕООД не отговаря на предвидените в чл. 770, ал. 1, ал. 2 и ал. 307 ТЗ изисквания. Посочил е, че молбата не отговаря на изискването, визирано в чл. 770, ал. 1, т. 5 ТЗ, тъй като по отношение на водените от и срещу търговеца – длъжник изпълнителни дела липсва подробно изложение, а именно: съдържащо пълна информация относно длъжник и взискател, вид и размер на всяко едно от вземанията, които са предмет на удовлетворяване в производствата, дата на образуване на изпълнителното дело, извършени изпълнителни действия до момента и резултата от тях, състояние на изпълнителното дело към момента на подаване на молбата. По отношение на твърдяното исково производство частният жалбоподател се е позовал само на приложена искова молба. Относно предвидените в чл. 770, ал. 1, т. 11 ТЗ изисквания съдебният състав е изложил съображения, че посочените в коригираща молба вх. № 9302/02.11.2018г. като гаранции: ускорено събиране на средства от длъжниците на дружеството по изпълнителни дела, сключване на нов договор за заем и запазване търговските отношения с доставчици, не представляват ефективни гаранции по смисъла на посочената правна норма за производството по чл. 722 ТЗ, тъй като са формални и обвързани с последващи действия на длъжника. По отношение на посочените учредени договорни ипотеки, като обезпечение по договори за кредит, е приел, че законът изисква обезпечения, дадени конкретно по повод и във връзка с производството по стабилизация, а не обезпечения, учредени по повод вече съществуващо задължение. Въззивният съд се е аргументирал също с липсата на изискуемите приложения към молбата съгласно чл. 770, ал. 2, т. 1 ТЗ - писмените доказателства за вземанията на кредиторите. Посочил е, че приложените анекси към договор за банков кредит и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в който били възпроизведени условията по договор за кредит, не могат да заместят и да изпълнят функциите на самия договор за кредит с оглед строго формалните изисквания на закона. Съдебният състав е приел, че не е представен предвиденият в чл. 770, ал. 2, т. 7 ТЗ списък на неизискуемите към момента на подаване на молбата задължения на търговеца, чиято изискуемост ще настъпи в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация. Изложил е съображения, че представянето на справка за всички кредитори, с посочване падежа на задължението не може да замести предвидения от закона за целите на производството по стабилизация списък на неизискуемите към момента на подаване на молбата задължения на търговеца, чиято изискуемост ще настъпи в следващите 6 месеца от подаване на молбата по чл. 269 ТЗ. Относно изискването по чл. 770, ал. 4 ТЗ за представяне на актуална пазарна оценка на учредените от търговеца обезпечения при съдържание на плана за стабилизация, предвиждащо частично опрощаване на задълженията на търговеца, въззивната инстанция е приела, че оценката трябва да се извърши към момента на представяне на молбата по чл. 769, ал. 1 ТЗ, съответно към момента на постановяване на акта по чл. 722 ТЗ, а не към предходен момент. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Съдебният състав се е позовал и на несъответствие на съдържанието на плана за стабилизация с изискването на чл. 770, ал. 3, т. 5 ТЗ, тъй като представеният план предвижда отсрочено плащане /„за първите 18 месеца от датата на прекратяване на производството по стабилизация задълженията на дружеството да се отсрочат; да не се изплащат задължения през този период“/ и разсрочено плащане /за още 18 месеца/ на задълженията към кредитори, докато законът не предвижда възможност за отсрочено плащане, а само за разсрочено такова. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател първи процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл. 771, ал. 3 и ал. 4 ГПК и не отговаря на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отговаря на мотивите на обжалвания съдебен акт. Съдебният състав не е приел, че са останали неизяснени факти и обстоятелства, а е аргументирал извода си с непредставяне на част от изискуемите в чл. 770, ал. 1 и ал. 2 ТЗ доказателства. Допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е налице, тъй като разпоредбите на чл. 771, ал. 1 – ал. 4 ТЗ са ясни. Насрочването на молбата за разглеждане в открито заседание се извършва по преценка на съда в случай, че е необходимо изслушване на търговеца или събиране и на други доказателства, освен приложените към молбата. Вторият, посочен от частния жалбоподател, правен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос е изпълнена и допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид обстоятелството, че производството по стабилизация на търговец е сравнително ново, по него и относимия материалноправен въпрос липсва създадена трайноустановена практика на ВКС и е възможно противоречивото му разрешаване от съдилищата. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Пловдив на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Когато планът за стабилизация предвижда частично опрощаване на задължения и се представя пазарна оценка на активите на търговеца съгласно чл. 770, ал. 4 ТЗ, пазарната оценка задължително ли следва да е издадена към датата на подаване на молбата по чл. 769 ТЗ? По релевантния материалноправен въпрос: В част V ТЗ е регламентирано производство по стабилизация на търговец с цел гарантиране на възможността за преструктуриране на търговеца, изпитващ финансови затруднения, на ранен етап, което да предотврати откриване на производство по несъстоятелност, да стабилизира предприятието и да осигури максимална полза за кредиторите и длъжника, като чрез взаимни отстъпки се постигне изпълнение на голяма част от задълженията към кредиторите и продължаване на дейността на търговеца. Предвидени са няколко фази на това производство, които са свързани помежду си и се развиват последователно във времето: откриване на производство по стабилизация, разглеждане и утвърждаване на плана за стабилизация и прекратяване на производството по стабилизация. За да бъде открито производство по стабилизация, е необходимо съдът да бъде сезиран с писмена молба, подадена от търговеца, която следва да отговаря на изискванията за редовност, предвидени в разпоредбата на чл. 770 ТЗ, която е императивна правна норма и не подлежи на разширително тълкуване. Съгласно чл. 771, ал. 3 ТЗ, когато съдържанието на молбата не отговаря на изискванията на чл. 770, ал. 1 ТЗ или към нея не са приложени доказателства по чл. 770, ал. 2 ТЗ, или не са изпълнени условията по чл. 770, ал. 3 – 7 ТЗ, съдът е длъжен да съобщи на молителя да отстрани нередовностите в едноседмичен срок, считано от обявяване на съобщението в търговския регистър. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството по молбата трябва да бъде прекратено, а молбата – върната на търговеца. Ако молбата отговаря на изискванията на чл. 770, ал. 1 ТЗ, представени са с нея всички изрично изброени в чл. 770, ал. 2 ТЗ приложения и са изпълнени посочените в чл. 770, ал. 3 - 7 ТЗ условия, съдът следва да се произнесе в закрито заседание с определение. При наличие на положителната предпоставка по чл. 762, ал. 1 ТЗ и липса на отрицателните предпоставки /пречки/ по чл. 762, ал. 3 ТЗ и чл. 773, ал. 1 ТЗ съдът постановява определение за откриване на производство по стабилизация на търговеца по чл. 772, ал. 1 ТЗ със съдържанието в посочената правна норма. При липса на положителната предпоставка по чл. 762, ал. 1 или наличието на някоя от посочените в чл. 762, ал. 3 или чл. 773, ал. 1 ТЗ пречки, съдът постановява определение за отхвърляне на молбата за откриване на производство по стабилизация по чл. 773, ал. 1 ТЗ. Ако съдът прецени, че е необходимо да бъде изслушан търговецът или да бъдат събрани други доказателства, освен приложените към молбата за стабилизация, той може да насрочи молбата за разглеждане и в открито заседание съгласно чл. 771, ал. 4 ТЗ. Предвиденото в разпоредбата на чл. 770, ал. 1 ТЗ съдържание на молбата за откриване на производство по стабилизация и изрично изброените в чл. 770, ал. 2 ТЗ приложения към нея са необходими, за да може съдът въз основа на представената подробна информация да извърши преценка дали са налице предпоставките за откриване на производство по стабилизация. Задължително приложение към молбата съгласно чл. 770, ал. 2, т. 10 ТЗ е представяне на подробен план за стабилизация на търговеца, съдържащ сроковете, условията и начините на плащане на кредиторите, както и степента на тяхното удовлетворяване, предлаганите гаранции и обезпечения. Търговецът определя съдържанието на плана за стабилизация, като е задължен да спазва предвидените в чл. 770 и чл. 790 ТЗ императивни изисквания и ограничения. Едно от ограниченията е посочено в разпоредбата на чл. 770, ал. 4 ТЗ, а именно: когато планът за стабилизация предвижда частично опрощаване на задълженията на търговеца, за обезпечените кредитори планът трябва да предвижда удовлетворяване в размер на пазарната стойност на учредените им обезпечения и не по-малко от 50 на сто от вземанията им; в този случай към молбата за оздравяване се прилага и пазарна оценка на учредените от търговеца обезпечения. В закона не е посочен моментът, към който следва да бъде определена пазарната оценка на учредените обезпечения. От значение за определяне на този момент е целта на учредените обезпечения, а именно в случай на неизпълнение на плана за стабилизация и в частност неизпълнение на обезпеченото вземане кредиторът да се удовлетвори изцяло или частично, в зависимост от предвидената в плана за стабилизация степен на удовлетворяване, от цената на предмета на предоставеното обезпечениие – напр. цената на заложените вещи, на ипотекираните имоти и др. Пазарната оценка на определено имущество не е постоянна величина и зависи от актуалния пазар и различни показатели. Независимо от използвания метод /напр. метод на разходите, метод на пазарните аналози, метод на приходите и др./ справедливата пазарна стойност, пазарната оценка трябва да бъде актуална. Предвид динамиката на икономическата конюнктура и промените в пазарните цени на движимите вещи и недвижимите имоти, е необходимо пазарната оценка на дадените обезпечения да бъде определена към момента на подаване на молбата за откриване на производство по стабилизация по чл. 769 ТЗ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос: Когато планът за стабилизация предвижда частично опрощаване на задължения и се представя пазарна оценка на активите на търговеца съгласно чл. 770, ал. 4 ТЗ, пазарната оценка на учредените от търговеца обезпечения следва да бъде определена към датата на подаване на молбата по чл. 769 ТЗ. По правилността на въззивното определение: С разпореждане № 1626/17.10.2018г. Окръжен съд Пазарджик е приел, че молбата за откриване на производство по стабилизация е нередовна. Констатирал е, че съдържанието на молбата не отговаря на изискванията на чл. 770, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7, 10 и 11 ТЗ: по т. 2 - не е посочен видът на задълженията към кредиторите, предоставени обезпечения или наложени в тяхна полза обезпечителни мерки /ипотеката не сочи вида на задължението/; по т. 4 – данни за имущественото състояние на търговеца, за учредените върху имуществото обезпечения и за наложените обезпечителни мерки; по т. 5 – подробно изложение за водените от търговеца и срещу търговеца съдебни и арбитражни дела, както и на водените от търговеца и срещу него изпълнителни производства, включително действия по извънсъдебно удовлетворяване на кредитори; по т. 7 – данни за извършени от търговеца разпоредителни сделки с имуществени права /не само недвижими имоти/ извън кръга на обичайната му търговска дейност през последните три години преди подаване на молбата, както и причините за извършването им; по т. 10 - липсва сравнение на степента на удовлетворяване на всеки клас кредитори поотделно, с това, което всеки кредитор би получил при осребряване на имуществото по предвидения от закона ред; по т. 11 - гаранции и обезпечения, които търговецът е готов да предостави на всеки клас кредитори във връзка с плана за стабилизация. По отношения на задължителните приложения по чл. 770, ал. 2 ТЗ към молбата за откриване на производство по стабилизация първоинстанционният съд е констатирал, че не са представени: по т. 1 – списък с основанието и размера на вземанията на кредиторите и предоставените им обезпечения; няма приложени писмени доказателства за вземанията им и учредените обезпечения, а за евентуалните непарични задължения на търговеца – оценка за пазарната стойност на непаричното задължение, изготвена към датата на подаване на молбата; по т. 2 – списък на всички кредитори, на които са учредени от търговеца обезпечения за задължения на трети лица, както и писмени доказателства към списъка за учредените обезпечения; по т. 3 - списък на всички длъжници с посочване на размера, основанието и падежа на задълженията им към търговеца, както и данни кои от длъжниците на търговеца са свързани с него лица или са били свързани с него лица през последните три години преди подаване на молбата, както и преценка на търговеца кои от вземанията му са трудносъбираеми или несъбираеми; по т. 5 - препис от ГФО и от консолидираните ГФО, придружени с годишен доклад за дейността и с консолидиран доклад за дейността, придружени с доклад на регистриран одитор, ако отчетите подлежат на задължителен независим финансов одит и ако законът съставя търговеца да ги съставя, за последните три години преди подаване на молбата; по т. 6 - опис на активите и пасивите по балансова стойност към датата на подаване на молбата, както и инвентаризационни описи на активите за последните три години преди подаване на молбата; по т. 7 - списък на неизискуемите към момента на подаване на молбата задължения на търговеца, чиято изискуемост ще настъпи в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация; по т. 8 - списък на извършените от търговеца плащания в размер над 3000 лв. през последната една година преди подаване на молбата за стабилизация не е подписан от съставителя му и не е представен списък на извършените от търговеца плащания към свързани лица в размер над 3000 лв. през последните три години преди подаване на молбата; по т. 10 – подробен план за стабилизацията на търговеца, съдържащ степента на удовлетворяване на кредиторите /в сравнение с това, което ще получи при осребряване/, предлаганите гаранции и обезпечения. С горепосоченото разпореждане № 1626/17.10.2018г. Окръжен съд Пазарджик е оставил молбата за откриване на производство по стабилизация без движение и е дал подробни указания на молителя за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок от обявяване на съобщението в ТРРЮЛНЦ, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 771, ал. 3 ТЗ. В едноседмичен срок от обявяване на съобщението в ТРРЮЛНЦ с молба вх. № 8997/24.10.2018г. молителят е представил план за стабилизация на дружеството и 49 бр. документа, с които е отстранил част от допуснатите нередовности на молбата. С разпореждане № 1050/26.10.2018г. Окръжен съд Пазарджик отново е оставил молбата за откриване на производство по стабилизация без движение и е дал указания на молителя в едноседмичен срок от обявяване на съобщението в ТРРЮЛНЦ да приведе съдържанието на молбата съгласно изискванията на чл. 770, ал. 1 и ал. 2 ТЗ: да посочи идентификационни белези на договорите, съществени елементи от съдържанието им – за какъв период от време са сключени, предварителен договор за продажба, падежа на задълженията; договора за кредит, сключен с ОББ; в плана за стабилизация да се посочат удовлетворяването на кредиторите: срокове, условия и начини на плащане на кредиторите по класове; степен на удовлетворяване на кредиторите от всеки клас; гаранции и обезпечения на всеки клас, които следва да се различават от предоставените преди това гаранции и обезпечения за задължението; да се посочи какво се разбира под „разсрочване“ и „отсрочване“ на задълженията, предвид срока за погасяване на задълженията по чл. 770, ал. 5 ТЗ; пазарна оценка на обезпеченията съгласно чл. 770, ал. 4 ТЗ. С посоченото разпореждане въззивният съд е предупредил молителя, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 771, ал. 3 ТЗ. В едноседмичен срок от обявяване на съобщението в ТРРЮЛНЦ с молба вх. № 9302/02.11.2018г. молителят е представил коригиран план за стабилизация, три броя оценителски доклади, два броя допълнителни споразумения с ОББ АД от 06.04.2017г. и е отстранил част от нередовностите на молбата за откриване на производство по стабилизация. С посочените две молби и представените с тях документи са отстранени нередовностите на молбата за откриване на производство по стабилизация по отношение на съдържанието на молбата по чл. 770, ал. 1, т. 2, 4, 7 и относно представяне на необходимите приложения по чл. 770, ал. 2, т. 2, 3, 5, 6 и 8. Въз основа на изложените данни настоящият съдебен състав намира за правилен извода на въззивната инстанция, че молбата не отговаря на изискването, визирано в чл. 770, ал. 1, т. 5 ТЗ, тъй като по отношение на водените от и срещу търговеца изпълнителни дела липсва подробно изложение, съдържащо пълна информация относно длъжник и взискател, вид и размер на всяко едно от вземанията, които са предмет на удовлетворяване в производствата, извършени изпълнителни действия до момента и резултата от тях, състояние на изпълнителното дело към момента на подаване на молбата. В молбата частният жалбоподател е посочил само номерата на двете изпълнителни дела, заведени срещу „Мърфи – Ойл“ ЕООД, и взискателите, а по отношение на заведените от него като взискател изпълнителни дела при ЧСИ Г. С. е посочил само длъжниците: ЕТ „Девитранс – Иван Върбанов“, ЕТ „Иван Гечев“, „Цедон“ ЕООД, Д. Т. Т., „Бумеранг“ ЕООД, „Еврокредит – консулт“ ЕООД, ЕТ „Стефан Ю. Ангелов - 70“. С молба вх. № 8997/24.10.2018г. е уточнил сумите по образуваните срещу него две изпълнителни дела, извършения опис по тях и насрочена публична продан по делото с взискател „Гитекс“ ЕООД. По отношение на заведените от „Мърфи – Ойл“ ЕООД като взискател изпълнителни дела при ЧСИ Г. С. частният жалбоподател е посочил, че има изпратени покани за доброволно изпълнение, извършени са описи /без да е посочено на какво имущество и на каква цена/, има частично плащане по задълженията към дружеството, но не са отразени номерата на делата, дължимите суми, които се претендират по тях, каква част от тези суми са погасени и кога и какви изпълнителни действия са предприети /опис на какво имущество и на каква цена/. С молба вх. № 9302/02.11.2018г. частният жалбоподател е посочил, че са представени 14 бр. изпълнителни листи срещу негови длъжници, а именно горепосочените в молбата за откриване на производство по стабилизация лица, както и срещу „Гортрейд“ ООД, „Сеферинкин транспорт“ ЕООД, „Денис груп – 007“ООД, ЕТ „Ненка Милкова – 99“, И. Б. М., С. С. и И. К. Н.. Уточнил е, че всички вземания са за продажба на гориво, няма непогасени вземания, предвид издадените изпълнителни листи, има образувани изпълнителни дела и частични плащания. Частният жалбоподател не е представил подробно изложение за водените от него срещу посочените длъжници изпълнителни производства - не е посочил номерата на делата, предприетите по тях обезпечения, размера на извършените плащания, кога и какви изпълнителни действия са предприети. Тази информация е необходима, за да може съдът да извърши преценка дали дължимите към частния жалбоподател суми са събираеми и в резултат на това би ли могъл той да изпълни задълженията си към кредиторите. Правилен е изводът на въззивния съд за липса на предвидените в чл. 770, ал. 1, т. 11 ТЗ изисквания относно необходимите гаранции и обезпечения, които търговецът е готов да предостави на всеки клас кредитори във връзка с плана за стабилизация. Изложените от съдебния състав съображения, че посочените в коригиращата молба с вх. № 9302/02.11.2018г. гаранции /ускорено събиране на средства от длъжниците на дружеството по изпълнителни дела, сключване на нов договор за заем и запазване търговските отношения с доставчици/ не представляват ефективни гаранции по смисъла на посочената правна норма за производството по чл. 722 ТЗ, тъй като са формални и обвързани с последващи действия, са законосъобразни и обосновани. В съответствие с разпоредбата на чл. 770, ал. 1, т. 11 ТЗ и целта на предвидените в посочената правна норма гаранции и обезпечения е и изразеното в обжалваното определение разбиране, че посочените обезпечения – учредени договорни ипотеки като обезпечение по договори за кредит, не отговарят на изискването да бъдат дадени конкретно по повод и във връзка с производството по стабилизация, тъй като са учредени по повод вече съществуващо задължение. Гаранциите по смисъла на чл. 770, ал. 1, т. 11 ТЗ представляват такива действия и сделки, които обезпечават удовлетворяването на кредиторите изцяло или частично съобразно предложената от търговеца степен на удовлетворяване. Пряко осигуряващи удовлетворяването на кредиторите могат да бъдат реалните и личните обезпечения като залог, ипотека, поръчителство. Косвено гарантиращи удовлетворяването правноикономически средства могат да бъдат различни действия, насочени към кумулирането на средства, например чрез събиране вземания от длъжници на частния жалбоподател чрез принудително изпълнение върху предварително обезпечени, запорирани или възбранени конкретни имущества. Предоставените гаранции на всеки клас кредитори следва да обезпечават събирането на вземанията и тяхното прилагане трябва да създаде сигурност и да увеличи вероятността за събиране на вземанията. В конкретния случай предложеното ускорено събиране на средства от длъжниците на дружеството по образуваните изпълнителни дела не гарантира изпълнението на плана за стабилизация, защото зависи от икономическото състояние на длъжниците на частния жалбоподател и доколко има предприети по изпълнителните дела обезпечителни мерки, за които липсват представени данни. Сключването на нов договор за заем представлява начин на финансиране на търговското дружество, но за да може да бъде направен извод, че е ефективна гаранция за удовлетворяване на кредиторите, е необходимо да бъдат посочени конкретни параметри на заема – размер, краен срок на връщане, възнаградителна лихва и други допълнителни разходи, а в конкретния случай подобни данни не са представени. Запазването на търговските отношения с доставчици само по себе си не представлява гаранция за удовлетворяване на кредиторите, а е свързано с осъществяване на търговската дейност на частния жалбоподател. Гаранциите трябва да бъдат насочени за осигуряване основната цел на производство по стабилизация - удовлетворяване на кредиторите в предложената степен при предоставянето на по-благоприятни или поне на същите условия на удовлетворяване спрямо удовлетворяването при разпределение на имуществото по общия ред. По отношение на предвиденото в чл. 770, ал. 2, т. 1 ТЗ изискване за прилагане на писмени доказателства за вземанията на кредиторите настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивната инстанция е приела, че приложените анекси към договор за банков кредит и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не могат да заместят и да изпълнят функциите на самия договор за кредит с оглед строго формалните изисквания на закона. Представените от частния жалбоподател нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 163, том I, рег. № 2256, дело № 133/2013г. във връзка със сключен с ОББ АД договор за ООБ Jeremie кредитна линия от 10.04.2013г., допълнително споразумение № 4/06.03.2017г. към същия договор, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 162, том I, рег. № 2255, дело № 132/2013г. към договор за оборотен кредит от 10.04.2013г. и допълнително споразумение № 4/06.03.2017г. към него съдържат подробна информация за първоначалните размери на кредита по двата договора, крайния срок на погасяване на главниците, уговорените възнаградителни лихви, начина на формирането им и тяхното изменение, наказателната надбавка /неустойка/ и основанията за заплащането й, а с допълнителните споразумения са посочени размерите на остатъчия дълг по главницата по всеки от предоставените кредити, удължени са крайните срокове на издължаване на двата кредита, променени са погасителните планове /с посочени размери на погасителните вноски и падежите/ и са изменени допълнителни условия, като са представени и приложимите подписани от страните общи условия. Въз основа на тези доказателства съдът има възможност да прецени съответствието между заявения в молбата и плана за стабилизация размер на непогасените задължения към ОББ АД, от една страна, и действителния размер на дълга на „Мърфи – Ойл“ ЕООД към ОББ АД. Неправилно въззивният съд е приел, че не е представен предвиденият в чл. 770, ал. 2, т. 7 ТЗ списък на неизискуемите към момента на подаване на молбата задължения на търговеца, чиято изискуемост ще настъпи в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация. Действително в приложения към молбата по чл. 269 ТЗ списък на кредиторите на „Мърфи – Ойл“ ЕООД не е посочен падежът на вземанията на двама от кредиторите и няма отделен списък по чл. 770, ал. 2, т. 7 ТЗ, но впоследствие в молба вх. № 8997/24.10.2018г., т. 6 частният жалбоподател е представил инкорпориран в молбата списък на неизискуемите към момента на подаване на молбата по чл. 269 ТЗ задължения на търговеца, чиято изискуемост ще настъпи в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация. Независимо, че в този списък годината на падежите не се чете, падежите са ясно посочени в приложения към молбата – уточнение списък на кредиторите „Мърфи – Ойл“ ЕООД и съдът може да извърши преценка дали е налице непосредствена опасност от неплатежоспособност според легалното определение, дадено в чл. 762, ал. 2 ТЗ, т. е. дали с оглед на предстоящите падежи на паричните задължения в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация търговецът ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1 ТЗ или може да спре плащанията. Предвид отговора на релевантния материалноправен въпрос изводът на въззивния съд, че не е изпълнено изискването на чл. 770, ал. 4 ТЗ за представяне на актуална пазарна оценка на учредените от търговеца обезпечения при съдържание на плана за стабилизация, предвиждащо частично опрощаване на задълженията на търговеца, е правилен. За да има възможност съдът да направи преценка дали предложеният от търговеца план за стабилизация в хипотезата на чл. 770, ал. 4 ТЗ може да бъде изпълнен и да удовлетвори предложената от търговеца степен на изплащане на задълженията, е необходимо пазарната оценка на учредените от търговеца обезпечения да бъде определена към датата на подаване на молбата по чл. 769 ТЗ, предвид промяната в пазарните цени на движимите вещи и недвижимите имоти. В настоящия случай частният жалбоподател не е представил актуална пазарна оценка, поради което не е осъществено и посоченото изискване. Извършената от съдебния състав преценка за несъответствие на съдържанието на плана за стабилизация с изискването на чл. 770, ал. 5 ТЗ /неточно посочено във въззивното определение чл. 770, ал. 3, т. 5 ТЗ/ е неправилна. Съгласно посочената правна норма, когато планът за стабилизация предвижда разсрочено плащане на задълженията, срокът на плащане към всички кредитори не може да е по-дълъг от три години от датата на прекратяване на производството по стабилизация. Целта на предвиденото разсрочване е стабилизиране на предприятието и продължаване на осъществяваната от него търговска дейност. Отсрочването и разсрочването на погасяване на задължения представлява средство за отлагане на изпълнението на задължението. При отсрочване плащането на дължимите суми се отлага до определен нов срок, а при разсрочване плащането на задължението се извършва на части съгласно погасителен план. Разликата между отсрочването и разсрочването е в периодичността на плащанията: при отсрочването срокът за плащане на цялото задължение се отлага, като се определя нов краен срок за плащането му, докато при разсрочването изпълнението на задължението в уговорения срок също се отлага временно, но задължението се плаща на части чрез погасителни вноски с определен краен срок. Поради това, че правата на кредиторите следва да бъдат защитени, отлагането на престацията във времето чрез предвиденото разсрочване на задълженията следва да бъде в разумни срокове, като се съобрази размерът на задълженията, интересите на кредиторите и възможностите на търговеца – длъжник. В разпоредбата на чл. 770, ал. 5 ТЗ законодателят е предвидил разсрочване на задължението в рамките максимално до три години, считано от датата на прекратяване на производството по стабилизация, но не е посочил нито времето на плащане на първата вноска, нито броя на разсрочените вноски. В настоящия случай след направеното уточнение предложеното разсрочване на плащането към кредиторите съгласно чл. 770, ал. 5 ТЗ е предвидено да се извърши по следния начин: през първите 18 месеца от датата на прекратяване на производството по стабилизация да не се изплащат задължения, а през следващите 18 месеца /от 18-ия до 36-ия месец/ от датата на прекратяване на производството по стабилизация задълженията на дружеството да се заплащат към кредиторите на равни месечни вноски. Предложените срокове на разсрочено плащане не надвишават максимално определения срок по чл. 770, ал. 5 ТЗ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че Апелативен съд Пловдив е направил обоснован и законосъобразен извод за неотстраняване в предоставения срок на нередовностите в молбата за откриване на производство по стабилизация по чл. 770, ал. 1, т. 5, т. 11 и ал. 4 ТЗ и наличие на основание за прекратяване на производството по чл. 771, ал. 3 ТЗ. Следователно обжалваното определение е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 492 от 16.11.2018г. по в. ч. дело по несъстоятелност № 681/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 1 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.