Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 41

[населено място], 09.04. 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 688 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответника „Контролтест“ ООД срещу решение № I-53/13.06.2017г. по гр.дело № 659/2017г. на Бургаски окръжен съд, допълнено с решение № I-81/11.01.2018г. по реда на чл. 250 ГПК, последното поправено на основание чл. 247 ГПК с решение № I-1648/05. 12. 2018г., в частта им, с която е уважен предявения от Е. Г. П. срещу касатора иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3 120 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца и в частта им, с която са отхвърлени като неоснователни възраженията за прихващане на ответника „Контролтест“ ООД за сумите: 520 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от служителя; 1 550 лв. – стойността на предоставен от работодателя и невърнат от работника сигнален дозиметър тип GRAETZ с фабричен № 230673 и 542.76 лв. – стойността на предоставени от работодателя и невърнати предпазно работно облекло и лични предпазни средства.
Касаторът - ответник счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост досежно изведените правни изводи за дължимите размер и период на присъденото парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и за неоснователност на евентуалните възражения за прихващане. Поддържа, че след изтичане на срока на отправеното от ищеца предизвестие за прекратяване на процесния трудов договор по чл. 326, ал. 1 КТ, оставането без работа не е в причинно-следствена връзка с незаконното уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1 КТ, поради което обезщетение по чл. 225 КТ не се дължи. Моли въззивното решение в горепосочената обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде отхвърлен, вкл. и чрез приемане за основателни на предявените евентуални възражения за прихващане.
Ответникът по касационната жалба /ищец в исковия процес/ - Е. Г. П. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли да му бъде присъдено платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
С определение № 733 от 06. 11. 2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в горепосочената му обжалвана част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния материалноправен въпрос: Може ли да бъде уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, за период след изтичане на срока на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, на което основание е настъпило законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение?.
По горепосочения правен въпрос настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Според безпротиворечивата практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение №180/11.05.2011г. по гр.д. № 804/2010г. на III г.о., решение № 104/20.04.2011г. по гр.д. № 1833/2009г. на IV г.о., решение № 556/14.01.2013г. по гр. д. № 1737/2010г. на IV г. о., решение № 222/21.12.2018г. по гр. д. № 1388/2018г. на ІІІ г.о. и др., в случаите, в които към момента на отмяна на уволнението като незаконно, срокът на отправено от работника или служителя предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за периода след датата на изтичане срока на предизвестието, е неоснователен. Това е така, тъй като след тази дата ищецът не е останал без работа поради незаконното уволнение, а поради изтичането на срока на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, т.е. поради осъществено друго основание /причина/ за прекратяване на трудовия договор, инициирано от самия него. Това разрешение следва да намери приложение и по процесното правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон /чл. 225, ал. 1 КТ/ за основателни.
От приетите по делото доказателства се установява, че страните са били субекти на безсрочно трудово правоотношение, по което работникът П. се е задължил да изпълнява длъжността „дефектоскопист“ при 7-часов работен ден, като през цялото времетраене на договора е полагал труд на територията на „Л. Н.“ АД – [населено място], както и че с писмо с вх. № 007/30.01.2015г., П. е отправил искане за прекратяване на трудовия договор с едномесечно предизвестие, което волеизявление е получено от работодателя на 31. 01. 2015г. /авторството на подписа на ищеца в предизвестието от 30.01.2015г. е установено с неоспореното заключение на съдебно-графологичната експертиза/. Безспорно между страните е обстоятелството, че през нощта на 28-29.01.2015г. ищецът е дал последната си работна смяна, след което е отпътувал към дома си в [населено място] и след този момент не се е явявал на работа. С разписка на куриерска служба е удостоверено получаването от ищеца на 23.02.2015г., чрез куриерска пратка, на заповед № 61/2015г. на ответника за прекратяване на процесното трудово правоотношение, в която като основание за прекратяването е посочено: взаимно съгласие на двете страни, на основание чл. 325, ал. 1 КТ. От приетата по делото регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ се установява, че ищецът не е встъпил в друго трудово правоотношение след прекратяване на процесния договор до 15.10.2015г..
С влязлото в сила решение по настоящото дело по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че прекратяването на процесното трудово правоотношение е настъпило на основание чл. 326, ал. 1 КТ, по инициатива на работника и с отправено от него едномесечно предизвестие, а уволнението, извършено от работодателя, на основание чл. 325, ал. 1 КТ, е незаконно. Съобразно дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, ищецът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ само за периода от незаконното уволнение /23. 02. 2015г./ до момента на изтичане на отправеното от ищеца едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ /01. 03. 2015г./, чийто размер възлиза на 111.43 лв., при месечно брутно трудово възнаграждение за медеца, предхождащ незаконното уволнение, в размер на 520 лв.. Неправилно въззивният съд е посочил началния момент, от който се дължи обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ /31. 01. 2015г./, като не е съобразил, че ефектът на незаконното прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1 КТ, съгласно нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, е настъпил в момента на получаване на заповедта за уволнение от ищеца – на 23. 02. 2015г.. От този начален момент се дължи обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Неправилно, в нарушение на материалния закон, Бургаски окръжен съд е счел за основателен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за целия шестмесечен предявен период, доколкото след изтичане срока на предизвестието на работника по чл. 326, ал. 1 КТ /01. 03. 2015г./ е прекъсната причинно-следствената връзка между процесното незаконно уволнение и оставането без работа на ищеца.
Частичната основателност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 111. 43 лв. и за периода: 23. 02. 2015г. – 01. 03. 2015г., обуславя произнасяне по направените от ответника евентуални възражения за прихващане с вземания на обща стойност 2 612.76лв.. Предявени са три възражения за прихващане както следва: за сумата 520лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие за един месец от страна на работника; за сумата 542.76лв., представляваща стойността на предадени на работника работно облекло, обувки, каска, защитни очила, светлоотразителна жилетка, сбруя, въже и карабина, които не са върнати при прекратяване на трудовото правоотношение и за сумата 1 550лв. – стойността на предаден на работника дозиметър тип GRAETZ с фабричен № 230673, който при прекратяване на трудовия договор също е подлежал на връщане.
Първото заявено възражение за прихващане, правилно е счетено от въззивния съд за неоснователно, тъй като в срока на отправено от работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовия договор на друго основание, при което последният, а не ищецът, не е спазил срока на предизвестието, следователно нямо право на обезщетение нито по чл. 220, ал. 1 КТ, нито по чл. 220, ал. 2 КТ.
Досежно второто възражение за прихващане Бургаски окръжен съд е намерил че, макар установено по основание, то е недоказано по размер, поради липса на информация към коя дата са актуални представената по делото таблица с покупна стойност на предаденото на ищеца работно облекло и лични предпазни средства. Този правен извод е неправилен, несъобразен с приетите по делото доказателства и с правомощието на съда да определи размера на установеното по основание вземане по реда на чл. 162 ГПК.
От приетите като доказателства в процеса приемо-предавателни протоколи от 13.03.2014г. и от 17.10.2014г., подписани от двете страни, се установява, че работникът е получил от работодателя си: комплект зимно работно облекло, комплект лятно работно облекло, обувки, каска, защитни очила, светлоотразителна жилетка, сбруя Р30, въже с две куки и карабина, които подлежат на връщане при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на три години, според изричното посочване в приемо-предавателните протоколи. Тези движими вещи не се установява да са върнати от ищеца на ответника. Стойността на получените работно облекло и лични предпазни средства от работника е посочена от ответника в приложение 3.1, озаглавено „разходи за закупуване на материали“, което не е оспорено от ищеца и не е опровергано от другите доказателства по делото, като тя възлиза на 542. 76 лв..
Следователно ответникът е провел успешно пълно и главно доказване за предаването на ищеца на процесните работно облекло и лични предпазни средства, за наличието на съглашение между страните за връщането им от страна на работника след прекратяване на трудовия договор, ако не са изтекли три години от предоставянето им, и за неизпълненото задължение на работника да върне предоставените движими вещи. Възражението за прихващане с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за паричната равностойност на невърнатите работно облекло и лични предпазни средства е основателно, като неговият размер, определен на основание чл. 162 ГПК, възлиза на сумата 542.76 лв., при съобразяване и с обстоятелството, че ищецът не е оспорил тази стойност, посочена от ответника в приложение – списък на разходите за закупуване на материали, измежду които са процесните движими вещи.
С оглед основателността на второто горепосочено възражение за прихващане, вземането на ищеца с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 111. 43 лв. е погасено чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за сумата 542. 76 лв.. При съобразяване на правния ефект на извършеното прихващане, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен за целия предявен размер.
Третото възражение за прихващане досежно стойността на сигналния дозиметър, с оглед евентуалния му характер и изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, не подлежи на разглеждане.
Обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони, но тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде отхвърлен изцяло, при съобразяване с погасяването чрез прихващане на основателната част от него за сумата 111. 43 лв. с насрещното вземане на работодателя за равностойността на предоставеното работно облекло и лични предпазни средства. Атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и за сумата 225 лв. – адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, присъдено в полза на ищеца по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № I-53/13.06.2017г. по гр.дело № 659/2017г. на Бургаски окръжен съд, допълнено с решение № I-81/11.01.2018г. по реда на чл. 250 ГПК, последното поправено на основание чл. 247 ГПК с решение № I-1648/05. 12. 2018г., в частта им, с която е уважен предявения от Е. Г. П. срещу „Контролтест“ ООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3 120 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за шест месеца и в частта им, с която са отхвърлени като неоснователни възраженията за прихващане на ответника „Контролтест“ ООД за сумите: 520 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от служител; 1 550 лв. – стойност на предоставен от работодателя и невърнат от работника сигнален дозиметър тип GRAETZ с фабричен № 230673 и 542.76 лв. – стойност на предоставени от работодателя и невърнати предпазно работно облекло и лични предпазни средства, както и в частта им, с която ответникът „Контролтест“ ООД е осъден да заплати на ищеца Е. Г. П. сумата 225 лв. – адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Г. П. срещу „Контролтест“ ООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3 120 лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за период от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.