Р Е Ш Е Н И Е № 124 Гр.София, 21.06.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Рангелова и в присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 210/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. Н. Г., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Мария Михайлова срещу въззивно решение № 455 от 20.11.2018г., постановено по ВНОХД № 702/2018г. по описа на Софийски апелативен съд . В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила се мотивира с доводи за доказателствен анализ, направен от въззивния съд в разрез в принципите на чл.13 и 14 НПК. Акцентира се върху аргументите на съда, касаещи възприетите изводи на повторната авто-техническа експертиза, като се изразява несъгласие с нейното кредитиране. Защитата счита, че това е станало при незаконосъобразна оценка на останалите доказателства, както и че е довело до неправилни изводи на двете инстанции относно мястото на удара, скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, респективно за предотвратимостта на произшествието. В тази връзка се твърди, че въззивната инстанция не е изложила мотиви по направените пред нея възражения от страна на защитата, безкритично е приела фактическата обстановка така, както е установена от първия съд, без на подложи на собствен анализ събраните доказателства. Въз основа на тези възражения се прави извод за неправилно приложение на материалния закон, без да е обсъдена от съда възможността деянието да е случайно по смисъла на чл.15 НК. Предвид изложеното, в жалбата на защитата се прави искане касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да оправдае подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане пред въззивния съд, алтернативно да се намали размера на наказанието „лишаване от право” да се управлява МПС. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия - адв. Михайлова заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Поставя ударение на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, илюстрирани с формиране вътрешното убеждение на предходните инстанции въз основа на незаконосъобразен доказателствен анализ, довел до кредитиране на авто-техническата експертиза изготвена от проф. К. и игнорирането на останалите две експертни заключения. Подчертава, че не са изложени мотиви от въззивния съд, защо кредитира посоченото заключение. Защитата намира, че за да направи своите изводи по фактите, респективно по правната страна на деянието, съдът е подценил дадени гласни доказателства. Защитникът адв. Н. също акцентира на възраженията, касаещи доказателствения анализ и спазване правилата на чл.13 и 14 НПК. Счита повторната АТЕ на проф. К. за неправилно възприета от съда не само поради факта, че е изготвена само от един експерт, но и защото е допуснато да се дадат отговори на правни въпроси. Поставя на обсъждане проблема за началния момент на възникналата опасност и намира, че незаконосъобразно същият е обвързан с предприетото пресичане не на пострадалия, а на брат му- св. А.Ж.. Изразява несъгласие с установения от АТЕ коефициент на сцепление на гумите на автомобила и параметрите на движение на пострадалия. Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа становището на защитниците си. Частните обвинители И. И. Ж. и повереникът адв. Л. не се явяват пред касационната инстанция и не взимат отношение по касационната жалба на подсъдимия. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Намира, че не са допуснати посочените в нея и поддържани от защитниците касационни основания, поради което въззивното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият желае отмяната на въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 1518 от 23.03.2018г., постановена по НОХД № 342/2016г., Окръжен съд гр. Благоевград е признал подс. Д. Г. за виновен в това, че на 27.11.2014г. в [населено място], обл. Б., при управление на МПС л.а.„Х. С. Ф.” с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21, л.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Г. Ж., поради което и на основание чл.343, ал.1,б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК му е наложено наказание от две години „лишаване от свобода“ изтърпяването, на което е отложено за срок от три години на основание чл.66 НК. На основание чл.343г, вр. чл.343 НК, подсъдимият е „лишен от право“ да управлява МПС за срок от три години. С решение № 455 от 20.11.2018г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 702/2018г., присъдата е била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Предвид наведените доводи от защитата на подсъдимия за наличието и на трите основания по чл.348, ал.1 НПК касационната инстанция намира за необходимо първо да вземе отношение по тези, отнасящи се до допуснати съществени процесуални нарушения. Разгледани по своята същност, част от въпросите, които се поставят от защитата на подсъдимия в жалбата пред настоящата инстанция, могат да се дефинират като несъгласие с изводите на първата инстанция и на въззивния съд да кредитират повторната АТЕ. Правят се възражения срещу отговорите на вещото лице, като се твърди, че заключението му не почива върху обективен прочит на доказателствата и противоречи на същите. Въпреки използваната формулировка за процесуално нарушение по своето естество направените в жалбата оплаквания касаят фактическата обоснованост на въззивното решение, което не представлява касационно основание. В правомощията на настоящата инстанция е да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането, оценката и проверката на доказателствата във връзка с изпълнението на задълженията му за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Затова и възраженията следва да се разгледат на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на въззивната инстанция по същество относно правно релевантните факти, имащи значение за правилното ангажиране на наказателното отговорност на подсъдимия и като такива касационната инстанция ги намери за неоснователни. След проверка на съдебния акт, която настоящата инстанция осъществи в рамките на своята компетентност, може да се направи изводът, че въззивният съд е извършил цялостен анализ на оспорваната присъда въз основа на самостоятелно обсъждане на доказателствените източници. Аргументирано са изложени мотиви, кои доказателства се кредитират и на кои не е дадена вяра, като основно тези доводи касаят заключението на повторната авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице проф. К.. В тази връзка не могат да се споделят възраженията за липса на мотиви при обсъждане на доказателствената съвкупност. Ясно са изложени аргументите на въззивния съд, обосновали необходимостта да се изяснят противоречиви и останали без достатъчно категоричен отговор въпроси, свързани с основните моменти на доказване - място на удара, скорост на движение, механизъм на настъпване на произшествието. Кредитираните отговори на вещото лице се основават на изключително компетентните, професионално аргументирани и научно обосновани отговори на експерта. Използването на най-адекватните и обективни методи за изчисляване скоростта на движение на автомобила, всичките налични по делото данни, имащи отношение към този въпрос, съчетани с приложението на графично моделиране /възпроизвеждащо движението на автомобила по време на инцидента/ са дали основание на въззивния съд правилно да констатира, че изводите на вещото лице относно скоростта на движение в рамките на 63 км/ч. следва да се ползват с доверие и да се възприемат като правдиви и научно обосновани. Същото се отнася и за експертните изводи, касаещи мястото на удара. Мотивите на въззивния съд, за да възприеме заключението и в тази му част, се базират на направения сравнителен анализ от страна на експерта на предходните две заключения, аргументираното изложение на съображенията досежно местоположението на тялото на пострадалия, траекторията на спирачните следи, данните, намиращи се в протокола за оглед и събраните гласни доказателства. Изложени са от въззивната инстанция подробни мотиви, защо се приема, че това е станало в лентата за движение на подсъдимия, на около 10-20см вдясно от мислената разделителна линия. Даден е обстоен отговор на възраженията за коефициента на сцепление на гумите, свързан с данните за зацапване от кал по пътя. Апелативният съд е възприел научно защитената теза в заключението на повторната АТЕ, че дори да е съществувало такова в крайния участък на лентата за движение на подсъдимия, то спирачните следи не ги застъпват и не се констатира промяна в устойчивостта на автомобила, а отклонението на колата вляво е било резултат от въздействие, което подсъдимият е оказал върху кормилната уредба. Действително експертът не е извършил лично посещение на местопроизшествието и оглед на автомобила, както посочва защитата в касационната жалба, но това не може да се прецени като процесуално нарушение, довело до формиране вътрешното убеждение на съдебните инстанции на основата на негодни доказателства. Може да се отбележи, че въпросната експертиза е назначена в рамките на съдебното следствие пред първия съд близо три години и половина след деянието. При изготвянето й са използвани от вещото лице технически методи, позволяващи да се придобие максимално прецизна представа за мястото на инцидента /спътникови снимки и такива в интернет/, без да се посещава лично съответният пътен участък. Не са игнорирани от експерта писмените доказателства /протокол за оглед с фиксирани спирачни следи, изпаднали предмети от колата, данни за състоянието на пътя/ на основата, на които е направено неговото заключение. Въззивният съд не е пропуснал в доказателствената си дейност да вземе отношение и по гласните доказателства - показанията на поемните лица, на присъстващите на мястото на инцидента свидетели, за да се направи законосъобразния извод относно кредитирането на оспорваната от защитата АТЕ. Въззивният съд правилно е отбелязал в мотивите към решението си, че заключението на авто-техническата експертиза изготвена на ДП не е отхвърлено изцяло. То е ценено в частите, относно направените изводи за техническото състоянието на автомобила, резултат от извършения оглед. Възражението на защитата касаещо броя на вещите лица, изготвили повторната АТЕ /само едно вещо лице/, е било подробно разгледано от въззивния съд. Законосъобразно е прието в мотивите към атакуваното решение, че числеността на вещите лица, които следва да се произнесат по въпроси, изискващи специални знания, не е фиксиран от процесуалните правила. Респективно броят им не е определящ, за да се оцени дадено заключение като такова, ползващо се с доверие от съда. В рамките на направените възражения за допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции се посочва, че възприетите изводи за начален момент на опасността, на която подсъдимият е следвало да реагира, почива на незаконосъобразен доказателствен анализ. Според защитата това се базира на приетото от съдебните инстанции, че опасността за подс. Г. е била налице още с предприетото пресичане на пътното платно от страна на св. А.Ж., който е вървял пред пострадалия. Посоченият довод не би могъл да аргументира тезата на защитата, тъй като и двете предходни съдебни инстанции са приели за установено с достатъчна категоричност обстоятелството, че двамата мъже са започнали пресичане на пътното платно един след друг, като първи е вървял св. А.Ж., следван непосредствено от брат си. При това разположение на пешеходците на платното и тяхната близост, не може да се търси разделянето им като отделни обекти, тъй като озовавайки се на пътното платно един след друг, те следва да се възприемат като опасност за движението от водачите на превозни средства. Предвид изложеното може да се направи заключението, че причините, поради които двете предходни инстанции са ценили заключението на изготвената в рамките на съдебното следствие повторна АТЕ, са обстойно анализирани, като са изложени подробни мотиви, за да се аргументират изводите, че то следва да се ползва с доверие. Крайните им изводи в тази посока се основават на неговата пълнота, обстойност, използвани научни и практически методи, подробната му аргументация и направена съпоставка в предходните експертни заключения, убедителността на отговорите на експерта, които не излизат от границите на професионалните знания и не се трансформират в правни изводи /стр. 12, 13 от решението на САС/. От изложеното дотук може да се обобщи, че настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се констатират пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения са резултат на задълбочен анализ на обективно наличната по делото доказателствена съвкупност и напълно се подкрепят от нея. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо състава на чл. 343, ал.1,б.”в”, вр. чл.343, ал.1 НК. В тази насока не може да се сподели искането на защитата за приложение на чл.354, ал.1,т.2, вр. чл.24, ал.1,т.1 НПК, тъй като подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние. Изложените от въззивния съд фактически и правни доводи обуславят и правомерното ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по посочения текст на наказателния кодекс. Не са налице и основанията за дефиниране на деянието, осъществено от подсъдимия, като случайно по смисъла на чл.15 НК. В жалбата на защитата се прави такова алтернативно искане, без да се излагат правни аргументи. По този повод и доводите на настоящата инстанция няма как да са изчерпателни. Следва да се отбележи, че законодателят изключва виновността при извършване на едно деяние , когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Подсъдимият е имал фактическа възможност да възприеме пресичащите пешеходци на разстояние превишаващо опасната му зона за спиране /48,5м/. Управляваният от него автомобил е отстоял на разстояние 60 метра от мястото на удара, когато св. А.Ж. и брат му – И. Ж., са предприели пресичане на пътното платно. Закъснялата му реакция не е оправдана с обективно съществуващи затруднения. Още повече, че ако се би движил със скорост в рамките на позволената за населено място, той би имал възможност да спре и в границите на това закъснение /37 метра/. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, следва да се отбележи, че същото е схематично маркирано в жалбата, без да са посочени каквито и да са доводи в негова подкрепа. Иска се алтернативно намаляване на наложеното наказание „лишаване от право” да се управлява МПС. Касационната инстанция счита, че същото е справедливо определено, при направен в достатъчна степен законосъобразен анализ от съдебните инстанции на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. По-голяма снизходителност и допълнителна редукция на наказанието „лишаване от право” не може да се изисква. Предвид гореизложеното настоящият съд намира жалбата на подсъдимия Г., подадена чрез неговия защитник, за неоснователна. Не са налице сочените касационни основания в жалбата на подсъдимия и решението на въззивния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 455 от 20.11.2018г., постановено по ВНОХД № 702/2018г. по описа на Софийски апелативен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.