1 Р Е Ш Е Н И Е № 586 София, 16 декември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 2839 / 2011 год. Производството е образувано по жалба на подс. Н. Н. С., депозирана чрез неговия защитник, против решение № 46 от 12. 09. 2011 год. постановено по НОХД № 41 / 2011 год. по описа на Военно-апелативния съд, с което е била потвърдена присъда № 81 от 01. 06. 2011 год. постановена по НОХД № 94 / 2011 год. по описа на Пловдивския военен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати от въззивната инстанция касационни нарушения на процесуалния закон, поради което, се моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Военно-апелативния съд в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 81 от 01. 06. 2011 год., постановена по НОХД № 94 / 2011 год. по описа на Пловдивския военен съд, подс. Н. Н. С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, изпълнението на което, било отложено на съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. Със същата присъда, подс. С. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е приспаднат срока през който същия е бил лишен по административен ред от упражняването на това си право. С атакуваното решение № 46 от 12. 09. 2011 год., постановено по НОХД № 41 / 2011 год. по описа на Военно-апелативния съд, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както въззивната инстанция, така и първоинстанционния съд законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по химическата и съдебно-медицинската експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на детайлен анализ на всички доказателства касаещи съставомерността на извършеното от подс. С. престъпление не следва да бъде споделяно. Това е така защото, по делото са налице достатъчно доказателства, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество, като извън всякакво съмнение, извършеното от подсъдимия престъпление е било правилно квалифицирано, като обосновано са били възприети заключенията по химическата и съдебно-медицинската експертизи. Тук следва да се посочи, че с недопускане на разпит на поискания от защитата на подсъдимия свид. П., не са били нарушени процесуалните права на подсъдимия С., тъй като релевантните за делото обстоятелства по смисъла на чл. 102 от НПК, са били изяснени в достатъчна и необходима степен. Като цяло може да бъде обобщено, че въззивния съд е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Липсва и допуснато касационно нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като при определяне на наказанието наложено на подс. С. са били съобразени релевантните за наказателната му отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Наложеното на подсъдимия наказание е индивидуализирано в рамките на предвиденото в закона, като по вид, размер и начин на изпълнение не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и като такова се явява справедливо. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 46 от 12. 09. 2011 год., постановено по НОХД № 41 / 2011 год. по описа на Военно-апелативния съд, с което е била потвърдена присъда № 81 от 01. 06. 2011 год. постановена по НОХД № 94 / 2011 год. по описа на Пловдивския военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: