2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
С., 13.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 564 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1321 от 18.10.2011 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 608 от 25.01.2011 година по гр.д. № 973/2010 година на Русенски окръжен съд, с което са уважени предявени от Р. М. М. от [населено място] могили, област Р. против ТП „Б. пощи”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”; чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ
Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 190 КТ и чл. 189 КТ, а именно: налице ли е дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.7 КТ при неупражнен от служителя контрол, когато е имал това задължение по длъжностна характеристика и следва ли при преценката по чл. 189, ал.1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя.
В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прието, че когато ръководителя възложи на служителя определени задължения , без да упражни последващ контрол за изпълнението им, не е налице дисциплинарно нарушение – с възлагане на определената работа задълженията на ръководителя са изпълнени, а неупражняването на последващ контрол за неизпълнението им не съставлява виновно бездействие. Прието е и че преценката на съответствието между тежестта на нарушението и наложеното наказание не следва да бъде повлияна от характера на заеманата длъжност и доколко същата е свързана с изпълнение на ръководни функции.
В противоречие с това становище, в решение № 1383 от 14.07.2006 г. по гр.д. № 3160/2003 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е прието, че дисциплинарно нарушение е всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения, като при преценката по чл. 189 КТ следва да се отчитат както обществената значимост на професията, така и доколко нарушенията могат да се отразят неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилна практиката, обективирана в решение № 1383 от 14.07.2006 г. по гр.д. № 3160/2003 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд.
По въпросът съставлява ли дисциплинарно нарушение неупражнен от работника контрол, когато е имал такова задължение по длъжностна характеристика, Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 576 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 700/2010 г. на ІV г.о., в което е прието, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.
Когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение.
По въпросът за обстоятелствата, имащи отношение към преценката по чл. 189, ал.1 КТ, съставът на ІV г.о. на ВКС намира, че тежестта на допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа; от това дали на служителя са възложени и трудови функции по управление и контрол при изпълнение на работата, т.е. трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя.
В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор, ищецът Р. М. е заемал длъжността „ръководител звено Р. Д. могили” към Териториално поделение „Б. пощи” [населено място]. Със заповед № 6 от 11.06.2010 г. му е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за това, че не е създал организация за предлагане на касите на пощенската станция на телекомуникационни услуги на мобилен оператор съобразно указания на работодателя от 03.06.2010 г. В решението е прието, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона, тъй като не е налице дисциплинарно нарушение – с указанията на работодателя от 03.06.2010 г. ръководителят на пощенската станция е запознал служителя, отговарящ за предлагането на услуги от мобилен оператор, с което задълженията му са изпълнени. Прието е, че незаконно наложено е и последващото дисциплинарно наказание със заповед № 7 от 07.07.2010 г., тъй като макар и извършването на дисциплинарните нарушения да е доказано (липса на план график за проверки по качеството на универсалните пощенски услуги; неизвършване на текущи и периодични проверки на пощенските станции и издаване на разписка за абонамент без да е внесена съответната такса), то допуснатите нарушения не обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение.
В касационната жалба против решението на Русенски окръжен съд, постъпила от Териториално поделение „Б. пощи”, [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно съставомерността на допуснатите дисциплинарни нарушения и е приложил неправилно чл. 189 КТ, без да съобрази тежестта на дисциплинарните нарушения.
Ответникът по касационната жалба Р. М. М. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.
Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 190, ал.1, т.7 КТ, бездействието на служителя, изразяващо се в неупражняване на контрол дали и в каква степен е изпълнена възложена на подчинените му работа съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно длъжностната характеристика на „ръководител звено на Районна пощенска станция”, изпълняващия длъжността следва да осъществява постоянен контрол за всички дейности на станцията, т.е. контролът за възложените на подчинените му дейности е част от трудовите му задължения. По делото е установено, че ищецът е запознал служителя, отговарящ за предлагането на услуги от мобилен оператор с указанията на работодателя от 03.06.2010 г., но не е провел своевременно последващ контрол дали и в каква степен тези указания са изпълнени. Така осъщественото бездействие съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.7 КТ, даващо основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Неправилни са и формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 189, ал.1 КТ. Неправилен е изводът, че допуснатите от служителя дисциплинарни нарушения липса на план график за проверки по качеството на универсалните пощенски услуги; неизвършване на текущи и периодични проверки на пощенските станции и издаване на разписка за абонамент без да е внесена съответната такса не обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Съдът не е извършил преценка на характера на поверената на ищеца работа – ръководител на пощенска станция, която предпоставя изпълнение на трудовите задължения с по-висока степен на отговорност; не е съобразил обстоятелството, че неизвършването на текущи и периодични проверки на дейността на станцията сочи за виновно неизпълнение на една от основните трудови функции на ръководителя – осъществяване на контрол върху дейността на ръководените от него служители. Не е отчетено и обстоятелството, че издаването на разписки за абонамент без да са внесени пълните такси предпоставя създаване на условия за незачитане на финансовата дисциплина, което не следва да бъде допускано от служител, натоварен с ръководни функции. При определяне на тежестта на нарушението, съдът не е съобразил и че допуснатите пропуски в работата на ръководителя са от характер, рефлектиращ върху цялостната работа на пощенската станция, което би могло да доведе до неблагоприятни за работодателя последици.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено като неправилно и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявенияте искове с правно основание чл. 357 КТ и чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарните наказания „предупреждение за уволнение” и „уволнение” се отхвърлят като неоснователни. Предвид обусловеният им характер като неоснователни следва да се отхвърлят и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
На основание чл. 78, ал.2 КТ на касатора, ответник в инстанционното производство, следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер общо на 560 лева, в т.ч. сумата 260,86 лева внесени държавни такси и 300 лева, съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 09.12.2010 г. с адв. Е. К. от Р. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 608 от 25.01.2011 година по гр.д. № 973/2010 година на Русенски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. М. М. от [населено място] могили, област Р. против ТП „Б. пощи”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № 6 от 10.06.2010 г.; по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед № 7 от 07.07.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1792,98 лева.
ОСЪЖДА Р. М. М. от [населено място] могили, област Р. с ЕГН [ЕГН] да заплати на ТП „Б. пощи”, [населено място] сумата 560 (петстотин и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|