7 Р Е Ш Е Н И Е № 17 С., 08.03.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І отделение в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря Клавдия Дали, след като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 829 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца Л. К. Т. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] срещу Решение № 280 от 24.02.2012г. по т.д.№ 3556/2009г. на Софийски апелативен съд, ТК, 3 състав, с което е потвърдено Решение № 90 от 14.07.2011г. по т.д.№ 16/2011г. на Софийски ОС, ТО, 3 състав за отхвърляне на иск с правно основание чл.12 ЗЗД, предявен срещу [община] за заплащане на обезщетение в размер на 33 391.10лв.-причинени вреди от недобросъвестни действия при сключване на приватизационен договор от 24.12.2002г. за приватизационна продажба на всички дружествени дялове от капитала на [фирма]. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за уважаване на иска, ведно с разноските. Поддържат се основанията за неправилност на решението с оглед на възприетия от Софийски апелативен съд извод, че не е установено недобросъвестното поведение на общината-продавач при воденето на преговорите и предоставянето на информация при сключването на приватизационния договор за продажба на дружествени дялове. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата и претендира заплащането на разноски. Ответникът [община] не взема становище. С определение № 764 от 21.11.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос: може ли поведението на общината продавач по договор за приватизационна продажба на обект по чл.1,ал.2, т.1 ЗПСК да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл.12 ЗЗД, поради невключването в тръжната документация на задължение на приватизираното дружество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Въззивното решение е постановено по предявен иск по чл.12 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили във фазата на преддоговорните отношения - при провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на дружествените дялове на [фирма], спечелен от ищеца ЕТ”С.”Л. Т., въз основа на който е сключен договор за приватизационна продажба от 24.10.2002г. между Общината като продавач и купувач търговецът. Ищецът е поддържал, че при изготвяне на необходимите книжа във връзка с провеждането на търга-информационен меморандум, приватизационна оценка и анализ на правното състояние на имуществото на приватизираното дружество, не са обявени съществуващи публични задължения /имуществена санкция наложена и дължима от приватизираното дружество преди приватизацията за периода октомври 2000 г.-март 2002г./ и това задължение не е посочено и в годишния баланс на дружеството за 2001г. и в приватизационния договор. Задължението в размер на исковата сума било изтеглено от сметката на ищеца-купувач като погасяване на задължението по образуваното изпълнително дело на 07.02.2006г. Претендира се от общината, която действала недобросъвестно и в противовес на задължението си по чл.12 ЗЗД обезщетение за вредите, настъпили поради предоставяне на невярна /непълна/ информация- необявяване на това задължение и несъобразяване на цената на приватизационния договор с наличието му. Исковата претенция е в размера на заплатената имуществена санкция- 36 391.10лв. При безспорния по делото факт, че публичното задължение на приватизираното дружеството не е било отразено в информационния меморандум, в правния анализ и в счетоводната документация на [фирма], САС е потвърдил първоинстанционно решение за отхвърляне на иска, като е изложил собствени съображения за неоснователността му. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредбата за задължителната информация, предоставяна на лицата, заявили интерес за участие в приватизацията по ЗПСПК, и за документите и сведенията, представляващи служебна тайна /обнародвана ДВ бр.87/2002/. Приел е, че общината-продавач не е действала недобросъвестно при подготвителния етап на общинската приватизация, в който е събирана и предоставяна информация за финансовото състояние и задълженията на приватизираното дружество. В решението е мотивирано, че съгласно чл.10,ал.1 Наредбата, необходимата информация за изготвяне на информационния меморандум се предоставя от органите на управление на дружеството и те /или лицата на които е възложено изготвянето/ носят отговорност за достоверността й. Посочено е, че тъй като меморандумът отразява съответната информация за финансовото състояние на дружеството въз основа на предоставените от лицата по чл.10,ал.1 от Наредбата сведения следва, че при осъществяване на приватизационна процедура и в хода на преговорите по финализиране на приватизационната продажба, представителите на общината не са могли да узнаят за съществуването на неотразените в меморандума данни, поради което и не са действали недобросъвестно при сключването на договора. Доколкото основателността на претенцията по чл.12 ЗЗД е обусловена от установяването на недобросъвестно поведение, а по отношение на продавача в настоящия случай не е установено такова, САС е постановил, че няма основание за ангажиране на отговорността на общината на предявеното основание. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Независимо от особеностите на приватизационния договор като нетипична гражданскоправна сделка със специфична цел, чийто предмет са задължения, различни от характерните за договора за гражданска и търговска продажба, правилата за сключването му /извън предвидената административна процедура/ не са в отклонение от общите такива на облигационното право- отправяне на покана-предложение за сключване с достоверна информация за съществените елементи, водене на преговори, постигане на съгласие. Общинското участие в капитала на търговски дружества се счита за обявено за приватизация с обнародването в „Д.В.” на списъка, приет от общинския съвет, с което приватизационната процедура се счита за открита и се слага началото на преговорите за сключването на приватизационния договор- чл.3,ал.2 ЗПСПК. Поканата-предложението за сключването на приватизационната сделка се обективира в пакет от документи, посочени в чл.26,ал.1 ЗПСПК и издадената на основание чл.27 от закона, Наредба за задължителната информация, предоставяне на лицата, заявили интерес за участие в приватизацията… /приета с ПМС 205/2002г./. Разпоредбата на чл.26,ал.1, изр.последно ЗПСПК и разпоредбата на чл.10,ал.1 и ал.2 от Наредбата предвиждат, че информацията, необходима за изготвянето на информационния меморандум следва да е „вярна и пълна“. Следователно в синхрон с принципа на чл.12 ЗЗД, е и задължението на органа по приватизацията да осигури достоверност и изчерпателност на данните в пакета от документи, който съдържа елементите на приватизационния договор, заедно с информация за правното, техническо, финансово и др. състояние на обекта на сделката. Подадената информация обвързва приватизационния орган, който като предложител има задължението да действа добросъвестно- да уведоми купувача за всички обстоятелства, които последният не може, или не е в състояние да узнае, включително и за наличието на претенции за плащане на суми от кредитори, наличие на публични задължения и др. В този смисъл задълженията на приватизационния орган за добросъвестност при воденето на преговори не се различават по обхват от задълженията на продавача по търговската или гражданската продажба за взаимно уведомяване. След като страните са влезли в преговори с намерение да сключат договор, следва да доведат до знанието на другата всички обстоятелства, които имат значение за формиране на нейното решение да сключи договора, насрещната страна следва да бъде уведомена за всички тези обстоятелства. Добросъвестността изисква страните да не действат за сметка на чуждия интерес, да не се възползват от обстоятелството, че другата има невярна представа, взаимно да си обезпечат сигурност и добронамереност. С оглед на изложеното, становището на състава на Търговско отделение на ВКС по поставения материалноправен въпрос е, че наличието на задължение на приватизираното дружество е съществена за купувача информация и ако не е отразено в тръжната документация по чл.26 ЗПСПК и издадената на основание чл.27 ЗПСПК Наредба, то поведението на общината като продавач по договора за приватизационна продажба на обект по чл.1,ал.2,т.1 ЗПСПК е недобросъвестно по смисъла на чл.12 ЗЗД. Отговорността по чл.12 ЗЗД е за страната, участвала при воденето на преговорите. Продавач по приватизационния договор е общината и ирелевантно за добросъвестността й е обстоятелството на кого общинският съвет е възложил предоставянето на необходимите за изготвянето на информационния меморандум данни. Без значение за изпълнение на задължението на общината за информиране на другата страна в хода на преддоговорните отношения е предвидената в чл.10,ал.2 от Наредбата отговорност за лицето, комуто са възложени обработката и обобщаването на сведенията, които продавачът следва публично да оповести. Предвидената в чл.10,ал.2 Наредбата отговорност за длъжностните лица не освобождава общината от задълженията й като продавач по договор за приватизационна продажба за предоставяне на информация и уведомяване на купувача, че приватизираното дружество има публично задължение, което обстоятелство е от значение при вземане на решението за сключването на договора. По съществото на касационната жалба. Безспорно е по делото, че публичнотото задължение -текуща ежемесечна санкция, наложена 2001г. на приватизираното дружество от РИОСВ-С., за период ноември 2000г.-19.03.2002г. в размер на 1 145лв. месечно, не е било заведено и осчетоводено в нарушение на чл.4,ал.1,т.1 ЗСч., не е отразено по дебитната сметка, в оборотната ведомост, в Отчета за приходите и разходите за 2001г. и в счетоводния баланс към 31.12.2001г., не е било посочено като задължение на приватизираното дружество в Информационния меморандум и в правния анализ на приватизираното дружество не е предмет и на приватизационния договор. Публичното вземане с произход наложената санкция в размер на 22 560.83лв. главница и 13 717.19 лихви е преведена в полза на АДВ от сметката на дружеството, чийто правоприемник е ищеца с платежно нареждане от 04.02.2006г. Предвид отговора на поставения материалноправен въпрос мотивите на въззивния съд за отхвърлянето на иска са неправилни. Съображенията за неоснователност на претенцията за обезщетяване на вредите, претъпени от недобросъвестно водените преговори са различни от посочените от въззивния съд: В настоящия спор отговорността на общината като продавач по договор за приватизационна продажба на обект по чл.1,ал 2,т.1 ЗПСК за вреди, произтичащи от неотразени в информационния меморандум задължения на приватизираното дружество не може да бъде ангажирана на основание чл.12 ЗЗД, тъй като приватизационния договор съдържа клауза, изрично визираща последиците от установяването на задължения, неотразени в тръжната документация. Съгласно разпоредбата на чл.14,ал.1 от приватизационния договор, купувачът се задължава да назначи за своя сметка пълна финансова ревизия на дружеството, която да се извърши от дипломирани експерт-счетоводители, като продавачът има право да посочи свой представител, който да участва в ревизията. Тази ревизия, съгласно ал.2 следва да приключи и да представи резултатите си най малко един месец преди датата за плащане на втората вноска от цената /датата за плащане е 31.03.2003г./. В чл.14,ал.3 е предвидено, че при установяване на парични или други задължения на дружеството до датата на въвода, които не са отразени в тръжната документация и /или в приватизационния договор и не са били известни или не са могли да станат известни на купувача, страните ще договорят за начина на уреждането им с анекс, преди плащането на първата вноска, подлежащ на одобряване от Общинския съвет. При подписването на приватизационния договор страните не са изключили вероятността да има неотразени в тръжните книжа задължения на обекта на приватизация и са договорили начина на уреждане на последиците от установяването на тези непълни и неблагоприятни за купувача данни, предоставени в хода на преддоговорните отношения. Със сключването на приватизационния договор, страните са уредили по договорен ред и последиците от евентуална непълна или неточна информация, която е била предоставена на купувача в хода на преддоговорните отношения чрез данните от тръжната документация. Предвидили са специален ред за компенсиране на купувача при установяване на парични задължения, неотразени в носителите на информацията, свързана с приватизационния процес и възникнали до датата на въвода, каквото е процесното. По този ред страните са уговорили с нарочно съглашение последиците от евентуалното неточно информиране на купувача за наличие на задължения на приватизираното дружество. С договора за приватизационна продажба е предвиден специфичен ред за постигане на съгласие между страните за уреждане на тези последици, без да се изследва добросъвестността или недобросъвестността на прехвърлителя за непосочване в тръжните книжа на парични или други задължения. Уговорена е процедура, която да доведе до сключване на анекс за своеобразен „отбив от задълженията“ на купувача преди той са плати втората вноска. Или, обвързващата договорна клауза е, не продавачът да заплати на купувача неотразеното в тръжната документация задължение, а наличието на такова, да бъде основание за евентуално „предоговаряне“ на поетите от купувача задължения по приватизационния договор. Като се има предвид спецификата на приватизационния договор и обстоятелството, че купувачът поема не само задължението да плати цената, а и редица други- в случая да не се разпорежда с дружествени дялове, да не сключва договори за обременяване активите на дружеството, да не бракува активи, това означава че страните биха могли да уговорят намаляване обема не непременно на паричното задължение за плащане на цената, т.е. установяването на задължение на приватизираното дружество не означава автоматично намаляване на цената на обекта, както се поддържа в исковата молба. Предвиденият по договорен път ред за уреждане на последиците от непълна информация, подадена за купувача при воденето на преговорите и сключването на приватизационния договор изключва възможността за ангажирането на отговорността на продавача за такава информация въз основа на института на преддоговорните отношения. Касаторът не твърди че е предизвикал пълна финансова ревизия, която да приключи с резултати в рамките на един месец преди плащането на втората вноска /до 01.03.2003г/ и че тя не е установила наличието на публичното задължение. Неназначаването на финансова ревизия е довело до натрупване на законни лихви върху главницата- върху наложената имуществена санкция, които са били текущи до 2006г., когато задължението е погасено чрез плащане. При изготвянето на финансова ревизия това задължение би могло да бъде установено още през март 2003г. и последиците от наличието му да бъдат уредени с анекс преди плащането на втората вноска от цената на приватизирания обект, а и самото задължение нямаше да е в размера на натрупаното и платеното. Купувачът е разполагал с договорно основание за уреждане на последиците от установяване на парично задължение, неотразено в тръжната документация, поради което няма основание да се позовава на недобросъвестно поведение на продавача при воденето на преговорите и да търси обезщетение по реда на преддоговорната отговорност по чл.12 ЗЗД. С оглед изхода на спора разноски за настоящото производство не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280 от 24.02.2012г. по т.д.№ 3556/2009г. на Софийски апелативен съд, ТК, 3 състав, с което е потвърдено Решение № 90 от 14.07.2011г. по т.д.№ 16/2011г. на Софийски ОС, ТО, 3 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.