5 Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 09.07.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 972 по описа за 2010 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 74 от 25.01.2012 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Т.В.- пълномощник на А. Б. И. на решение № 64 от 14.04.2010 год.на Окръжен съд - Хасково, постановено по гр.д.№ 85/10 год.,с което е потвърдено решение № 793 от 07.12.2009 год.по гр.д.№ 580/09 год. на Районен съд - Хасково,с което е отхвърлен предявения от касатора иск за делба на съсобствен недвижим имот. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материалноправен и процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.66 ,ал.2 ЗС и по-конкретно-погасява ли се учреденото право на строеж,ако постройката или част от нея погине и следва ли въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение,постановено по иск за делба,когато в производството не е участвал съделител или може да потвърди това решение с довода за неоснователност и недоказаност на иска за делба. Ответникът – В. Б. И. не взема становище. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. За да отхвърли иска за делба на съсобствения недвижим имот въззивната инстанция е приела,че липсват доказателства относно придобивния способ – надлежно учредено и реализирано право на строеж върху еднофамилна жилищна сграда ,застроена на три етажа с площ от 92 кв.м.,построена върху общински терен.Приела е,че с погиването и отчасти събарянето на старата къща правото на строеж е било възстановено за страните да изградят обекта в първоначалния му вид,но тъй като не са представени доказателства за вида на старата къща,то безспорно било,че новоизградената сграда е по-голяма по етажност и площ от съществувалата преди това.Съдържанието на правото на строеж в настоящия случай се определя от съотношението между съборената сграда и новоизградената,като построеното в повече принадлежи на собственика на земята – [община],която не е била конституирана като страна в процеса.Поради липса на доказателства относно обема на правото на строеж,учредено в полза на наследодателя на страните и съотношението му към новопостроената сграда иска за делба е недоказан. Съгласно чл.291 ал.1 ГПК настоящия състав възприема като правилно становището,застъпено в представените решения по гр.д.№ 538/05 год. и гр.д.№ 4471/07 год.на Върховен касационен съд,в които е прието,че правото на строеж не се погасява,ако сградата или част от нея погине,защото без да е необходимо учредяването на ново вещно право,собственикът й може да я построи отново в същия обем и вид,освен ако в акта за учредяване не е предвидено друго – чл.66,ал.2 ЗС.С чл.63 ЗС се създава възможност за съществуване на самостоятелно право на собственост върху постройката,отделно от правото на собственост върху терена,така,че теренът и сградата да представляват отделни и самостоятелни обекти на собственост. Релевираните касационни доводи за неправилност са основателни. В разглеждания случай страните са съсобственици с равни права – ½ ид.ч. от жилищна сграда,застроена на .... кв.м.с отстъпено право на строеж върху общински парцел,отреден за имот пл.№ .....,кв....... по плана на [населено място],в сила от ...... год. и състоящ се от ..... кв.м.,идентичен с поземлен имот с идентификатор .......,съобразно кадастралната на [населено място],одобрена през ..... год.В имота е нанесена еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от .... кв.м. на три етажа,с идентификатор ........ ,с отбелязване имената на страните,като носители на правото на строеж.Безспорно по делото е,че към ...... год.част от сградата се самосрутила,а останалата част била съборена от ответника ,който въз основа на разрешение за строеж №...../......... год. и одобрен архитектурен проект,изградил на мястото на старата къща ,със собствени средства и труд,нова триетажна жилищна сграда с гаражи. При възстановяването на разрушена сграда,новата постройка следва да бъде със същата площ и обем като предишната,защото след осъществяването на правото на строеж то се трансформира в собственост върху постройката и загубва самостоятелен живот,като става неделима част от абсолютното вещно право,но не се погасява.С придобиването по дарение на ½ ид.ч. от сградата,страните са придобили и суперфицията върху терена в същия обем съгласно чл.63 ,ал.2 ЗС.За да е допустимо отклонение от параметрите на погиналата постройка,е необходимо това да е предвидено в акта на учредяване.В противен случай то ще се счита за собственост на собственика на земята,ако има юридическо основание да бъде самостоятелен обект на собственост.Освен това ако титулярът на вещното право на строеж, е построил в повече от предвиденото в договора, макар и на основание строително разрешение и по утвърден архитектурен проект това, което е създадено извън рамките на учредената суперфиция и което има юридическото основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение /чл. 92 ЗС/ от собственика на парцела. Едно последвало изменение на архитектурния проект и издадено строително разрешение за това не могат да изменят установените с договора правоотношения във връзка с обема на суперфицията.За построеното в повече от определеното носителят на ограниченото вещно право на строеж има качеството на владелец върху чуждо място. Последиците от това са, че той има право да търси само облигационно уравнение от собственика на земята, който е собственик и на построеното извън обема на правото му. По делото в тази връзка е следвало да се изясни обема на правото на строеж,учредено в полза на наследодателя на страните и съотношението му към новопостроената сграда,както и дали изграденото,което ще се ползва като хранителен магазин,представлява преустройство на първи или приземен етаж или е извън първоначалния архитектурен план и представлява самостоятелен обект. Този въпрос не е бил изяснен поради липса на процесуална активност от страна на съда за изясняване на действителните права и отношения между страните.Следвало е, с помощта на вещо лице да се изясни : съответствието по местоположение, конфигурация, граници и площ на старото и на новото строителство, като се изготви комбинирана скица,на която те се нанесат;както и площта на всеки от етажите и тяхната характеристика – т.е. дали представляват отделен обект на собственост;както и площта на търговската площ/магазин/;нейната характеристика – самостоятелен обект или преустроена площ и наличието на санитарен възел към нея. За тази цел следва да се представи и първоначалния договор за право на строеж.Този обект,който по-пълно съответства на съборения,ще е съсобствен между страните по делото и следва да се допусне до делба,а останалата част от строежа,която надхвърля обема на правото на строеж,ще принадлежи на собственика на терена,ако е самостоятелен обект.За тази цел и с оглед особеността на делбеното произвоство следва да се конституира като страна в производството и [община]. По изложените съображения,предвид разрешението на въпросите,по които е допуснато касационно обжалване,въззивното решение,с което е приет за недоказан иска за делба,е неправилно,постановено при касационно отменително основание по чл.281,т.3 ГПК.Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия,съгласно чл.293 ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено,а делото върнато на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 64 от 14.04.2010 год.на Окръжен съд - Хасково, постановено по гр.д.№ 85/10 год . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Хасково . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: