Ключови фрази
Частна касационна жалба * нередовност на исковата молба * указания на съда * потвърждаване на действия, извършени без представителна власт * възражение за местна подсъдност


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 472

София, 11.10.2013 година



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр.дело N 5846 /2013 г.:

Производството е по чл.274,ал.3 вр. чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. А. С. от [населено място] срещу определение от 13.02.2013 г. по ч. гр.д. № 1579 /2013 г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-7 възз.с-в., с което е оставена без уважение частната жалба на Х. А. С. срещу определение (е потвърдено определение) от 08.11.2012 г. по гр.д. № 2001 /2012 г. на Софийски районен съд, г.о., 24 с-в., с което производството по делото е прекратено и то е изпратено по подсъдност на Кюстендилски районен съд.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като сочи основание за допускане на касационно обжалване.

Насрещната страна Д. Г. Д. в писмен отговор в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.

Настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим, но не е подкрепен с доказателства и че не е обосновано наличието на обезпечителна нужда.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд е постановено на основание чл.119,ал.3 ГПК – по отвод за местна подсъдност, направен от ответника в срока за отговор на исковата молба, с която е предявено парично вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване, а не деликт, поради което важи общото правило на ГПК за предявяване на иска по постоянния адрес на ответника и че действително липсва пълномощно на адвоката, който е направил възражението като процесуален представител на ответника, но той е действал в интерес на представлявания, поради което и процесуалните му действия винаги могат да бъдат потвърдени от ответника.

Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос : дали при наличие на нередовност на исковата молба съдът не следва да даде указания на страната за отстраняването и, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд и от първоинстанционния в противоречие с приетото в определение № 196 /2011 г. по ч.гр.д. № 842 2009 г. на ВКС, т.к., ІІ т.о., с което е прието, че съгласно чл.129,ал.1 и чл.101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и следва да дава указания за отстраняването на нередовностите в срок - да посочи порока и да даде възможност за отстраняването му.

Въпросът е обуславящ и е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото определение на ВКС, постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК, което е основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване .

Действително въззивният съд, както и първоинстанционният е допуснал нарушение на правилото на чл.101,ал.1 ГПК, като е зачел извършеното от името на ответника възражение за местна подсъдност, въпреки, че е установил, че е извършено от адвокат без представителна власт.

В отговора на частната касационна жалба ответникът Д. Г. Д. е заявил изрично, че потвърждава изрично всички извършени от адвоката от името на Д. Г. Д. процесуални действия, включително и че поддържа възражението за местна подсъдност и е представил пълномощно, с което е упълномощил адвоката да го представлява по делото.

Съгласно чл.101,ал.2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, поради което следва да се приеме, че отговорът на исковата молба и възражението за местна подсъдност не страдат от такъв порок – не са извършени без представителна власт и че допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не се е отразило на законосъобразността на обжалваното определение.

Доводът на частния жалбоподател, че въззивният съд не е бил компетентен да извърши правна квалификация на иска преди да го приеме за разглеждане и преди да извърши доклад по него е неоснователен, доколкото преценката на основателността на възражението за местна подсъдност по чл.119,ал.3 ГПК и за наличието на предпоставките на правилото на чл.115 ГПК и чл.105 ГПК е обусловена от такава преценка – дали искът е за обезщетение за непозволено увреждане, който може да бъде предявен и по местоизвършването на деянието, или следва да се предяви пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника.

В случая при установеното, че постоянният и настоящият адрес на ответника са в [населено място], при направеното от негово име възражение за местна подсъдност, преценката за правното основание на иска и обусловената от нея преценка за местната подсъдност са законосъобразни.

От изложеното и на основание чл.278 ГПК следва извод, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.

Воден от изложеното настоящият състав


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 13.02.2013 г. по ч. гр.д. № 1579 /2013 г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-7 възз.с-в.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.02.2013 г. по ч. гр.д. № 1579 /2013 г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-7 възз.с-в..

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.