Р Е Ш Е Н И Е № 230 Гр.София, 03 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 624/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение №180/12.10.11 г., постановено от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по В.Н.О.Х.Д. 479/11 г., е потвърдена присъда № 172/06.07.11 г.,постановена от РС-Пазарджик /ПзРС/ по Н.О.Х.Д.879/11 г. С последната М. С. Ч. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и глоба в размер на 250 лв., като на основание чл.61,т.2 ЗИНЗС е постановено определеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.68,ал.1 НК е решено осъденият да изтърпи изцяло наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му по Н.О.Х.Д. 147/10 г.по описа на ПзРС. Постановено е същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /12.10.11 г.-08.03.12 г./ е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от страна на осъдения, с релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се на основание чл.425, ал.1,т.2 и 3 НПК да бъдат отменени решението и присъдата и осъденият да бъде оправдан или да бъдат изменени присъдата и въззивното решение. В съдебно заседание пред ВКС Ч. и неговият защитник поддържат искането с изтъкнатите в него аргументи. Представителят на ВКП моли същото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него възражения, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Първото отправено възражение пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела е свързано с нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Погледнато в съдържателен план обаче, оплакването визира допускане на съществено процесуално нарушение от долустоящите съдилища, като по възприетата от тях доказателствена маса е намерено, че Ч. е осъществил вмененото му престъпно деяние. Имайки предвид, че в процесната процедура ВКС е съд по правото и не може да се намесва в суверенната преценка на съдилищата по доказателствата, освен ако не е посочен сериозен порок при тази оценъчна дейност, няма как да бъде постановена директно оправдателна присъда от него, след отмяна на съдебния акт на първостепенния съд и въззивното решение. И това е така, тъй като фактологията по престъпната дейност на Ч.,приета от съдилищата по същество, очевидно навежда на извод за осъществено от него престъпление. За да постанови оправдателна присъда в настоящата процедура,по силата на чл.425,ал.1,т.2 вр.чл.21,ал.1,т.1 НПК съдът може да го стори в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. А именно те са предмет на спор от страна на осъдения, макар и същият да желае оправдаване с твърдение,че това е възможно в границите на приетата от съдилищата фактология. По същество доводът за нарушение на материалния закон е неоснователен. Видно от мотивите към присъдата на ПзРС /втора и трета страница/, е взето подробно отношение досежно годността на техническото средство, с което Ч. е проверен на пътя и е констатирано наличие на алкохол в кръвта му над 0,5 промила. Тези съображения са възприети изцяло и от второстепенния съдебен състав. Пред ВКС не се излагат някакви различни и необсъдени възражения, които да навеждат на извод в посока на допуснато нарушение на Наредба № 30 за реда за употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Материалният закон е спазен с осъждане на лицето за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.2 НК. Второто основно оплакване е такова по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Според съдържанието на мотивите на първостепенния съд /възприети изцяло от ПзОС/ последното е решено на плоскостта на превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Това е законосъобразно не само предвид множествеността на същите, посочени и от ПзРС, но и предвид собствената тежест на всяко от тях. Всъщност, деецът демонстрира един динамичен престъпен стереотип, открояващ се с често желание да управлява автомобил след употреба на алкохол. Единственият начин да бъде обуздан, което пък ще подейства превъзпитателно и поправително върху него, а и върху обществото като цяло, е да бъде изолиран от ежедневната си среда за по-дълъг период от време в рамките на максималния такъв от лишаване от свобода,визиран в нормата на чл.343 Б, ал.2 НК. По съществото на конкретните възражения може да се отрази следното: Аргументира се, че съдилищата по фактите са взели предвид предишното осъждане на осъдения като отегчаващо обстоятелство, което е неправилно, тъй като то е част от квалификацията по чл.343 Б,ал.2 НК. Внимателният прочит на мотивите на ПзРС говори за оценка на това обстоятелство в качеството му на предишно осъждане /просто е направено пояснение за какво е то/, което винаги се отчита като утежняващ фактор. Същото се отнася и за второто направено възражение-недобрите характеристични данни. Без съмнение такива са налични за Ч. по събраната по делото доказателствена маса. Те сами по себе си не правят осъдения престъпник, както той твърди,че е описан от младши полицейския инспектор, но оценени в светлината на вменената му престъпна дейност, оказват влияние при определяне на наказанието му в по-голям размер. Трето, твърди се, че Ч. е отговорен баща, който се грижи за три деца, изоставени от тяхната майка. Такива данни липсват в кориците на делото и написаното е само голо твърдение по искането за възобновяване. В попълнената от самия осъден декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена на л.18 от досъдебното производство, липсва информация за деца, за които той се грижи. Освен това в нея е отразено, че Ч. е безработен, макар и в искането за възобновяване да се твърди, че преди задържане за изпълнение на наказанието, от няколко години работел с родителите и брат си в Германия. Дори обаче да се приемат за налични тези обстоятелства, те не са от характер да доведат до извод за необходимост от промяна на наказанието. Четвърто, съдът е отчел действителната концентрация на алкохол в кръвта на осъдения 1,48 промила като висока такава в рамките на предвидената по закон минимална от 0,5 промила по чл.343 Б,ал.2 НК. Според искателя тя не е висока, а дори е ниска. В определени социални среди това може да минава и за ниска концентрация, но по отношение на вмененото обвинение е близо три пъти по-висока от максималнодопустимата и следователно правилно е отчетена като отегчаващ несъставомерен фактор. Пето, многобройни са административните наказания, наложени на Ч., за неспазване правилата за движение по пътищата. В искането за възобновяване се спори, че те са леки и че сред тях липсва лишаване от правоуправление на МПС. Дори и така да е, тяхната многобройност не може да бъде пренебрегната, което прави осъдения недисциплиниран шофьор, обстоятелство, основателно отчетено в негова вреда при определяне на дължимото му наказание. Шесто, искателят бил оказал съдействие на полицейските органи, като се съгласил да бъде пробван с техническо средство и ако не бил сторил това, нямало да има наказателно производство срещу него. Иначе казано, изпълнението на задължение от страна на С. да бъде проверен от надлежните органи при съмнение за управление на МПС в пияно състояние, той държи да бъде взето предвид като съдействие и в тази връзка, като облекчаващо отговорността обстоятелство. Поначало нежеланието за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, е решимо по реда на чл.174,ал.3 ЗДП и не води до ангажиране на наказателна отговорност по процесната инкриминирана норма. В този смисъл осъденият е прав, че наказателното производство срещу му е активирано с констатиране с техническо средство на управление на водения от него автомобил след употреба на алкохол. Но от друга страна, в конкретния случай изпълнението на едно принципно дължимо поведение по силата на специалното законодателство, не може да бъде считано за извънмерно доблестна проява, която да води до толериране на поведението на осъдения при определяне на наказанието. Седмо, с оглед изложеното, върховната съдебна инстанция по наказателни дела счита, че наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода /при максимален визиран в материалния закон размер от две години/ отговаря на заложените в НК правила за индивидуализиране на същото и не са налице предпоставките на чл.348,ал.1,т.5 вр.ал.1,т.3 НПК за намаляване. Без значение е изтъкнатото по искането, че лишаване от свобода в такъв размер се налага за други престъпления, при това тежки. Без значение е и намекът, изложен в него, за дискутирането на въпроса дали престъпленията по чл.343 Б НК да не се декриминализират. Поведението на искателя, отличаващо се с упоритост при осъществяване на такава общественоопасна дейност, каквато е управлението на МПС след употреба на алкохол, само по себе си навежда доводи в обратната насока. Осмо, макар и да се характеризира като нарушение на материалния закон, предвид казаното, е безпредметно да бъде осмисляно и искането за приложение на разпоредбата на чл.55,ал.1 НК, за каквото няма никакви основания. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. Ч. за възобновяване на Н.О.Х.Д. 879/11 г.по описа на РС-Пазарджик, В.Н.О.Х.Д. 479/11 г. по описа на ОС-Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/