6 Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 06.04.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 60140 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, Първи Търговски състав, постановено на 01.03.2016г. по в.т.д.№762/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от дружеството-жалбоподател против [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумата от 48 000лв. главница по договор за цесия от 16.12.2010г. и сумата от 14 818.16лв. лихви за забава върху главницата, начислени за времето от 16.12.2010г. до 06.12.2013г. С определение №581/28.11.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че наличието на фактурата и факта на нейното осчетоводяване от ответното дружество, както и че е ползван данъчен кредит по нея не са оспорени в отговора на исковата молба като тези обстоятелства са и доказани по делото и следва да се приемат като недвусмислено признание за съществуването на задължението . Счита за доказано и обстоятелството, че счетоводните книги на дружеството са водени редовно. Поддържа, че от факта на осчетоводяването на фактурата следва да бъде направен извод и за нейната доказателствена сила, валидност и автентичност въпреки направеното оспорване от страна на дружеството-ответник, основано на твърдението, че фактурата не е подписана от негов представител. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмена защита, както и в проведеното на 21.03.2017г. открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: [фирма] е предявило иск за заплащане стойността на дървен материал, доставен на [фирма] от неучастващото в производството по делото [фирма] на 23.11.2008г., за която доставка на същата дата е издадена фактура №[ЕГН] на стойност 48 000лв. с включен ДДС с твърдение, че на 16.12.2010г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за цесия, по силата на който на [фирма] е прехвърлено вземането за тази сума, както и за сумата от 14 818.16лв. лихви за забава върху главницата, начислени от 16.12.2010г. до 06.12.2013г. С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни. За безспорни са приети обстоятелствата по издаването, издателя и получателя, съдържанието и стойността на фактурата, както и нейното осчетоводяване в счетоводството на ответното дружество /същата е включена в дневника за продажбите на дружеството-праводател на ищеца, в дневника за покупките на дружеството-ответник и в справката-декларация по ЗДДС за съответния период, като е установено, че за същата е ползван данъчен кредит/. Тези обстоятелства са приети за установени и въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, като е посочено, че вещото лице е отразило, че не са му били представени конкретни счетоводни документи за превозване на дървения материал по процесната фактура до склада на ответното дружество в [населено място] и в частност превозни билети, товарителници и пътни листове; че не са му представени и счетоводни документи, удостоверяващи получаване на стоката по фактурата в склада на ответното дружество нито пък специалния дневник по чл.132 от Правилника за прилагане на Закона за горите от [фирма], а в дневника, представен от ответното дружество не е записано получаването на дървен материал с доставчик [фирма] през м.декември, 2008г. Прието е, че отразяването на една фактура за продажба на стоки /движими вещи/ в счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са обстоятелства, представляващи признание за възникването и размера на задължението, за което е съставена фактурата, дори самата тя да не е била подписана от посочения в нея получател на стоката, но признанието на купувача на стоката относно възникването и размера на задължението, за което е съставена осчетоводената фактура не винаги може да бъдат тълкувани и като признание за реално доставяне на стоката по тази фактура. Прието е, че трябва да се прави разлика между признание възникването и размера на дадено задължение за плащане цената на стоката по дадена фактура и факта на реалното доставяне на същата стока. Посочено е, че първото означава, че е признато сключването и възникването на облигационното продажбено правоотношение с параметрите, посочени във фактурата /вид, количество, цена на стоката, страни по сделката/, а другото – че е изпълнено произтичащото от това правоотношение основно задължение на продавача да достави и предаде на купувача стоката. Посочено е, че в случая ответникът по иска е признал сключването на сделката, но е оспорил реалното извършване на доставката с твърдението, че фактурата е била издадена предварително с уговорката дървеният материал да му бъде доставен и платен след доставката. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже изпълнението, за което първоинстанционния съд е дал указания, но събраните по делото доказателства не са достатъчни да обосноват извода, че продажбената сделка е била изпълнена от продавача, т.е. че той е доставил на купувача стоката от уговорения вид и в уговореното количество. Прието е, че за да служи фактурата като доказателство за предаване на стоката, тя трябва да е двустранно подписана, а в случая фактурата е подписана само от издателя [фирма], но не и от получателя на стоката [фирма]. Поради това фактурата е разглеждана само като частен свидетелстващ документ и то такъв, който удостоверява изгодни за издателя си факти, с оглед на което е прието, че не се ползва с материална доказателствена сила за стоящите извън документа факти, а само за доказателство, че изявлението е направено от издателя на документа. Прието е също така, че обстоятелствата по осчетоводяването на фактурата, включването й в дневниците по ЗДДС на продавача и купувача, разчитането на ДДС с бюджета, съставлява признание за възникването на продажбеното правоотношение и размера на паричното задължение, но не са достатъчни да докажат спорния факт на реалното извършване на доставката. Прието е, че доколкото предаването на стоката не е установено, то купувачът не дължи плащане на цената нито на продавача, нито на приобретателя на вземането по договора за цесия. С оглед на това е прието, че не следва да бъдат обсъждани наведените от ответника по предявения иск доводи за нищожност на договора за цесия. По въпроса, произнасянето по който е обосновало наличие на основание за допускане на касационно обжалване, в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №252/03.01.2013г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№1067/2011г. е прието, че включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата. Така даденото в задължителната за съдилищата практика на ВКС разрешение на поставения въпрос, което настоящият състав споделя, следва да намери приложение и в настоящия случай. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.164 ГПК, чл.175 ГПК, чл.182 ГПК, чл.235 ГПК/. Както е прието по-горе, включването на една фактура в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката. Признание за факта на доставката на стоката то би представлявало само ако между страните не съществува спор, че доставката е била или е следвало да бъде извършена преди или едновременно със съставянето на фактурата. При наличието на твърдения, че фактурата е съставена преди извършването на доставката по определени причини, обстоятелствата около съставянето на фактурата следва да бъдат изяснени от съда по реда на чл.145 ГПК с оглед очертаването на спорния предмет по делото, след което да се определи и предмета на доказване. В този смисъл и в подобни хипотези, ако се установи, че действително фактурата е съставена преди фактическото извършване на доставката, не би могло да се приеме, че включването й в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит съставлява само по себе си недвусмислено признание и за факта на доставката. В случая именно досежно тези обстоятелства становищата на страните са противоречиви. Макар да е изложил съображения, че отразяването на една фактура за продажба на стоки /движими вещи/ в счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са обстоятелства, представляващи признание за възникването и размера на задължението, за което е съставена фактурата, дори самата тя да не е била подписана от посочения в нея получател на стоката, в нарушение на разпоредбата на чл.175 ГПК и чл.235 ГПК съдът не е обсъдил признанието на тези факти с оглед на всички обстоятелства по делото, а е приел, че същото не следва да бъде тълкувано и като признание за реално доставяне на стоката по фактурата без да изложи съображения за обвързаността на момента на съставяне на фактурата с момента на фактическото доставяне на стоката. Възлагайки на дружеството-ищец задължението да докаже факта на доставянето на стоката по фактурата, в нарушение на съдопроизводствените правила /чл.164 ГПК/ съдът при наличието на фактура, за която е приел, че съставлява признание за възникването и размера на задължението за заплащане на стоката, е оставил без уважение искането фактът на доставката да се установи със свидетелски показания. Още повече, че в настоящия случай дружеството-ответник не е отрекло факта на съставяне на фактурата, факта на включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит за доставката, но е поддържало тезата, че фактурата е съставена предварително с уговорката за последваща съставянето доставка без да ангажира доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Вследствие от така допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила съществува неяснота досежно предмета на спора като спорът е останал неизяснен и от фактическа страна, поради което по реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания /с оглед спазване процесуалните права и на двете спорещи страни и доколкото на ответника по спора не са били давани указания за ангажиране на доказателства в подкрепа на поддържаната от него теза за причините за съставяне на фактурата преди фактическото извършване на доставката и при неизясненост на обстоятелството на коя дата се твърди, че доставката действително е била извършена/ спорните обстоятелства да бъдат изяснени по реда на чл.145 ГПК с оглед отстраняване на противоречията между твърденията на страните и предоставяне на възможност за последващо ангажиране на доказателствата след окончателното изясняване на спорния предмет. Следва при новото разглеждане на делото да се вземе предвид, че за разрешаването на спора е от съществено значение установяването на обстоятелството дали действително фактурата е била съставена преди твърдяното фактическо доставяне на стоката и какви са причините за това, тъй като в хипотеза, при която една фактура е съставена преди извършването на доставката, нейното включване в дневника за покупко-продажби на ответника и ползването на данъчен кредит по тази фактура само по себе си не би могло да служи като признание на задължението по нея. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, Първи Търговски състав, постановено на 01.03.2016г. по в.т.д.№762/2015г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Пловдивския апелативен съд. Председател: Членове: