Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 476   гр. София, 19 януари  2009 г.            В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева                                                                                     2. Жанина Начева   при секретаря …… Кр. Павлова …………………………………... в присъствието на прокурора ….. Маринова ………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 442 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. ч. д. № 710/08 г. по описа на Добричкия районен съд и отменяване на влязлото в сила определение, с което е оставено без уважение предложението за определяне на общо наказание лишаване от свобода на осъдения О. С. А. и наказателното производство е прекратено. В искането се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът е отказал да определи общо най-тежкото наказание за реална съвкупност от престъпления, които са били разгледани в отделни наказателни производства (по н. о. х. д. № 174/99 г. и по н. о. х. д. № 2146/07 г.), приключили всяко поотделно с условно наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване със съображенията, които са изложени в него. Служебният защитник (адв. Тодоров) на осъдения О. С. А. намира искането за основателно и счита, че делото подлежи на възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение от 16.05.2008 г. по н. ч. д. № 710/08 г. Добричкият районен съд е оставил без уважение искането на прокурора за определяне на общо наказание на осъдения О. С. А. по реда на чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК и прекратил наказателното производството. Аргументирал се е с факта, че наказанието по първата присъда се явява изцяло изтърпяно. По протест на прокурор от районна прокуратура – гр. Д. е било образувано въззивно производство, но протестът - оттеглен, с което на 1.07.2008 г. първоинстанционното определение е влязло в сила. Процесуално допустимото искане за възобновяване, направено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, е ОСНОВАТЕЛНО. Според данните за съдимост, които се съдържат в материалите по делото, О. С. А. е осъждан за престъпления от общ характер на лишаване от свобода: 1. с влязла в сила присъда на 5.10.2000 г. по н.о. х. д. № 647/00 г. за извършено престъпление на 31.12.1999 г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК на наказание една година лишаване от свобода с отложено изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. 2. с влязла в сила присъда на 8.04.2008 г. по н. о. х. д. № 2146/07 г. за извършено престъпление на 18.07.1997 г. по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК на наказание от девет месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. От посоченото е видно, че осъденият О. С. А. е извършил две престъпления в реална съвкупност, преди да е имал влязла в сила присъда за което и да било от тях. Всяко от престъпленията е разглеждано по различно дело и по двете осъждания изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. При тези данни, Добричкият районен съд не е могъл да отхвърли искането за приложение на чл. 25 вр. чл. 23 НК без да допусне нарушение на материалния закон. Поначало е съобразявал обстоятелство (изтърпяно наказание по н.о. х. д. № 647/00 г.), което не отговаря на данните по делото - осъденият О. С. А. няма изтърпяно наказание (по двете дела той е бил освободен от изтърпяване на наказанието, на основание чл. 66, ал. 1 НК). Затова при произнасянето си по предложението на прокурора Добричкият районен съд е имал възможност да отчита дадените пояснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 14/1987 г. на ОСНК на Върховния съд на Република България. Там изрично е отбелязано, че „когато подсъдимият е освободен от изтърпяването на наказанията по всички присъди на основание чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК, съдът, който определя общото наказание, също решава въпроса за неговото изтърпяване. В тези случаи той може да постанови ефективно изтърпяване на общото наказание, наложено за всички присъди с условно осъждане…”. В съгласие с разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК съдът има и правомощието да прецени, респективно да приложи, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на общото наказание, наложено по правилата за съвкупността. Искането на главния прокурор на Република България за отменяване на незаконосъобразното определение по реда на възобновяването следва да бъде уважено. При така изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И     ВЪЗОБНОВЯВА наказателно частно дело № 710/08 г. на Районния съд – гр. Д. и отменява определение № 27 от 16.05.2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районния съд – гр. Д. от стадия на съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ