Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София, 01 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2954/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалби на подсъдимия Б. К. С. от с. К., Соф. обл., чрез неговият защитник – адвокат В. Т., както и на гражданските ищци и частни обвинители – К. П., С. П. и М. П., чрез техния повереник – адвокат Г. У., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 654/2011 г. Твърди се в първата, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, като искането е за неговата отмяна и оправдаване на касатора. С последната жалба се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, а наложеното наказание и присъдени обезщетения – явно несправедливи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни, поради което не следва да бъдат уважавани. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 335/12.10.2011 г., постановено по внохд № 654/2011 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е изменил присъда № 46/14.12.2010 г., постановена по нохд № 482/2010 г., на Софийския окръжен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, в частта с която подс. Б. К. С. е бил осъден, че е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, като го е оправдал за посочените обстоятелства. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалбата на подс. Б. К. С.: Посоченото оплакване, за допуснато нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е изцяло неоснователно. Решенето на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. С., е анализирана подробно в мотивите доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от подробно и изчерпателно посочените гласни доказателствени средства, приложени писмени и веществени доказателства, експертните заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е потвърдил осъдителната присъда с направените от него корекции относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 НК. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд относно извършеното деяние и вината на подсъдимия, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадени въззивни жалби пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи от подсъдимия и неговата защита, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната му жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. След пълна и точна преценка на събраните данни от всички доказателствени средства, относими към главни факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието. В тази връзка въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК, след подробен анализ в мотивите си на възраженията направени от въззивника, е мотивирал законосъобразен извод защо ги отхвърля. Изложил е убедителни съображения на кои данни се дава вяра и на кои се основава заключението за деянието извършено от подс. С. и неговата вина. Направените изводи за неоснователност от въззивната инстанция, във връзка със също такива направени конкретни оплаквания за съществени процесуални нарушения, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни и съобразени с данните по делото, изложените в мотивите на въззивния съд съображения – л. 36 – 41, по твърденията на подс. С. и неговата защита за скоростта на движение на лекия автомобил, установената „опасна зона” за спиране, осветеността на мястото на ПТП и на спрелия товарен автомобил, поведението на пострадалия, експертните заключения. И второто посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимия не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. С., който се е съгласил производството да се проведе по реда на чл. 371, т. 1 НПК, правилно е било квалифицирано по посоченият от този съд текст на НК. Правните му съображения в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд и съответно коригирана правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на разпитаните свидетели, подробно изброени в мотивите на л.40, от приложените писмени и веществени доказателства, вкл. протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, от експертните заключения на които основателно е дадена пълна вяра. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация на деянието, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно и изчерпателно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащи изводите на първостепенния съд, са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. С., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение и са в пряка причинна връзка с това неправомерно поведение. По повод на твърденията му, съдът точно и прецизно е анализирал показанията на всички разпитани свидетели, и останалите посочени доказателства, които пряко или косвено оборват тази защитна теза. Механизма и причините за настъпване на произшествието са напълно изяснени от заключенията на експертите по назначените експертизи. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Б. С. е извършил посоченото престъпление. Затова няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и неговото оправдаване. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители: Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение с недопускане за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният граждански иск от К. П. за сумата от 3 000 лв., причинени имуществени вреди е неоснователно. Първостепенният съд се е произнесъл с определение по това искане – л. 42 от съдебния протокол, от 12.10.2010 г. и отхвърляйки го не е допуснал нарушение на закона. Това възражение е било обсъдено от въззивната инстанция и основателно отказано да бъде уважено. По никакъв начин не е преграден пътя за предявяване на искането по реда на ГПК. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения. В тази връзка и въззивният съд е подложил на внимателен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Именно с оглед на това, санкцията е била определена при условията на чл. 54 НК в законоустановения минимум. Точен е и извода, че в случая за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции, не се налага ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради което е отложил изпълнението му с максималния изпитателен срок. При строго спазване на принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, определеното наказание от три години лишаване от свобода и три години лишаване от право да управлява МПС, се явява напълно справедливо и съобразено с данните по делото за деянието и личността на дееца. Твърденията са за заниженост на присъдените размери по предявените граждански искове, като искането е да бъдат уважени в пълният им предявен размер. Искането е неоснователно. Въззивният съд точно е приел, че с оглед на претърпените болки и страдания, гражданските искове са уважени съобразно събраните доказателства и са съобразени с разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Така присъдените суми от по 45 000 лв., за всеки един, заедно със законната лихва, настоящата инстанция счита за справедливи и съобразени с посочените принципи, поради което жалбата се явява неоснователна и в тази част. Ето защо, поради всички изложени по – горе съображения, жалбите атакуващи въззивното решение на Софийския апелативен съд се явяват неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. С оглед на този извод, искането за присъждане на разноски на гражданските ищци пред настоящата инстанция не следва да бъде уважавано, а за направените разноски пред въззивната инстанция, следва да бъде реализирано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 355/12.10.2011 г., постановено по внохд № 654/2011 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: