3 Р Е Ш Е Н И Е № 526 гр. София, 21 януари 2009 г. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова с участието на прокурора Явор Гебов и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 599/08 година. Образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и жалба на частният обвинител и граждански ищец Д. Д. Г. против присъда от 19.06.2008 год. по внохд № 208/08 год. на Софийски градски съд. В протеста е заявено, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, след като при наличието на доказателства осъденото лице от първата инстанция е било признато за невинно и оправдано.Направена е уговорката, че при изготвянето на мотивите към присъдата ще бъдат изложени допълнителни мотиви, което не е сторено.Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частният обвинител и граждански ищец Г. и допълнението към нея, изготвени от повереника-адв.Б. се твърди, че неправилно е дадена вяра на свидетелите от персонала на заведението, които от колегиалност дават показания, че подсъдимия не е бил на местопроизшествието, но затаяват факта, кое друго лице от тях е нанесъл ударите по пострадалия.Искането е също за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът поддържа протеста като намира, че съдът е направил неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилно приложение на материалния закон. Защитата на подсъдимия счита протеста и жалбата за неоснователни, тъй като присъдата е постановено в съответствие със закона.Представя и писмени бележки в които развива съображения в тази насока. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 29.11.2007 год. по нохд № 713/07 год., Софийски районен съд е признал подсъдимия Н. С. Т. за виновен в извършено престъпление по чл.133, вр. с чл.129, ал.2, пр.2, алт.2 НК, и при условията на чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. Осъден е да заплати на Д. Г. сумата от 2 500.00 лв.за причинени му неимуществени вреди, със законните последици, като до предявения размер гражданският иск е отхвърлен. С протестираната и обжалвана присъда посочената е отменена и постановена нова, с която подсъдимият Н. Т. на основание чл.304 НПК е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.129 ал.2, вр. ал.1 НК.Отхвърлен е и предявения граждански иск, като неоснователен. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ. В протеста не се съдържат данни които да подкрепят посоченото в него касационно основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК, според изискванията на чл.351 ал.1 НПК.Изразеното в него несъгласие с оправдаването на подсъдимия Т. по чл.129 ал.2, вр.с ал.1 НК, по изложените в него декларативни възражения, сочи на необоснованост на съдебният акт, което е извън основанията за касационен контрол.Направените от въззивния съд изводи за невиновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение са обосновани и се основават на комплексната и обективна оценка на събрания доказателствен материал.При установените от въззивната инстанция нови фактически положения материалният закон е приложен правилно.В протеста не е конкретизирано кои свидетели, или други доказателства по делото подкрепят тезата на обвинението, за да бъдат обсъждани и намерят отговор. При формирането на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал твърдяното в допълнението към жалбата на частният обвинител и граждански ищец процесуално нарушение.Преценките относно достоверността, надеждността и обективност на конкретните доказателства да обуславят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни съображения, поради какви причини се кредитират една група доказателствени източници, а други са отхвърлени, това кореспондира с действителното им съдържание и не противоречи на формалната логика.В разглеждания случай вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите на чл.13 и 14 НПК и излагането му в мотивите на присъдата е съобразено с правилата на чл.305 НПК. С основание са приети за неубедителни показанията на свидетелите Г., М. и С., относно основният факт от предмета на доказване, дали в заведението пострадалия е ударен с метален стол от подсъдимия, в резултат на който е получил описаната в обвинителния акт телесна повреда.Тези показания са обсъдени всестранно и пълно на л.4, абз.4 до л.10 абз.1 от мотивите на присъдата, като са съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства.Сериозните съмнения за обективността им е изведена от близките приятелски отношения между тях, вътрешната противоречивост в показанията на Г. и неговата заинтересованост от изхода на делото от една страна, и от друга обективната невъзможност при ситуацията в която се намирал св.М. да възприеме, кой е ударил със стола пострадалия.Подсъдимият Т. и свидетелите Н. и Т. са категорични, че по време на инцидента е изпълнявал функции по охрана на входа на заведението. При установените фактически констатации от въззивния съд, че не е доказано участието на подсъдимия в извършеното престъпление, както е очертано в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съответствие със закона правилно е постановена оправдателна присъда. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА от 19.06.2008 год.постановена по внохд № 786 по описа за 2008 год. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: