Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 56     София, 30.05 2009 година     В ИМЕТО  НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                      ТОТКА КАЛЧЕВА                                                                                  при  участието на секретаря Красимира Атанасова  и с участието на прокурора изслуша докладваното от Председателя (съдията) Таня Райковска т. д. № 284/2009 г.   Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. срещу влязло в сила решение с дата 19.06.2007 г. по гр. д. № 11135/2006 г. на СРС, потвърдено с решение от 24.10.2008 г. по в. гр. д. № 3280/2007 на Софийски градски съд. С влязлото в сила решение е бил разрешен правен спор по предявени от молителя срещу. П. и. банка АД, гр. С. обективно съединени частични искове с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на 600 лв. /от 72 000 лв./ - претендирани като нанесени материални вреди, вследствие намаляване на имуществото му от продажбата на собствения му колесен трактор марка ”У”; за сумата 100 лв. /от 200 000 лв./, претендирани неимуществени вреди, вследствие посегателство върху достойноството му на собственик, както и по чл. 79, пр. 2, във вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата 200 лв. /от 416 000 лв./ - претендирана като пропуснати ползи, вследствие неизползване на движимата вещ за периода 2004 – 2006 г. Молителят счита, че е налице посоченото основание за отмяна по чл. 303, т. 3 ГПК, тъй като от него е бил укрит факта на отмяна на дадения ход по същество на гр. д. № 788/2001 г. /производство по несъстоятелност на Е. ”К”/ и делото било прекратено. А за да се случи това, било установено по надлежния ред неистинността на частните документи, представени от “П” АД, гр. С., указващи, че от 30.12.1998 г. длъжникът не извършва плащания за погасяване на задълженията си към банката и извлеченията от сметки, на заключението на вещото лице, върху което е основано решението за несъстоятелността и за престъпно действие от страна на съдията докладчик по делото за несъстоятелността. В подкрепа на твърденията си е представил: Становище на И. при ВСС; П. до Министъра на правосъдието, получено на 01.12.2008 г. от Министерство на правосъдието; П. изх. № 94-К-185/07/13.01.2003 г. от Министъра на правосъдието; П. от ВСС; П. от В. окръжен съд с дата 17.02.2008 г.; Писмо от февруари 2004 г. на Б. С. ; П. от 13.01.2009 г. от Окръжен съд гр. В. за пререгистрация от 09.01.2009 г.; Удостоверение от 09.06.2008 г. на “О” АД. По съображения, подробно изложени в молбата, и поддържани от молителя в съдебно заседание, се иска отмяна на влязлото в сила решение на първоинстанционния и въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Ответникът по молбата “П” АД, гр. С. в писмени бележки взема становище за нейната неоснователност. Е. ”К” /в несъстоятелност/, представляван от с. М. И. Н. в съдебно заседание поддържа, че не му е известно да е било прекратено производството по несъстоятелност, нито да е бил заличен като с. на търговеца, нито има данни за влязла в сила присъда по отношение на определен магистрат, правораздавал по делото за несъстоятелността. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните по релевираното основание за отмяна на чл. 303, т. 3 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна в рамките на законовия срок по чл. 305, т. 3 ГПК, срещу влязло в сила съдебно решение, поради което е процесуално допустима. П. молба за отмяна е неоснователна. В молбата за отмяна се визира отменителното основание по чл. 303, т. 3 ГПК, като в подкрепа на твърденията си молителят Б. е представил писмени доказателства, които според него, установявали отмяна на производството по несъстоятелност, поради установяване по надлежния ред на неистинност на частните документи, послужили като основание за откриването на производство по несъстоятелност по гр. д. № 788/2001 г. на В. окръжен съд. Според молителя, обстоятелствата, които е узнал след като е сигнализирал различни органи - В. съдебен съвет, Министър на П. , П. на В. окръжен съд, водели до несъмнен извод, че от него се укрива акт, на основание на който, е отменен хода по същество на производството по несъстоятелност и въз основа на това, следвало да се отмени и влязлото в сила решение по гр. д. № 11135/2006 г. на Софийски районен съд. Представените към молбата за отмяна писмени доказателства по пр. вх. 2197/98 г. са неотносими, тъй като хипотезата на чл. 303, т. 3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Тази хипотеза има предвид обусловеност на решението от задължителната за съда сила на пресъдено нещо по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Отговорите на различни органи по повод изложени оплаквания от молителя или действията на съда по повод издаване на удостоверение за актуално състояние на едноличния търговец не се обхващат от съдържанието на т. 3 на чл. 303 ГПК. Ако е отменен влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по несъстоятелност, то това обстоятелство се удостоверява с решение на ВКС, който единствен би могъл да се произнесе по реда на чл. 231 ГПК /отм./ или по чл. 303 и сл. ГПК. А в хипотеза на образувано по молба на длъжника производство по Г. 51 ТЗ за възстановяване правата на длъжника, съдебното производство е с участието на длъжника и приключва с решение, което при определена хипотеза подлежи и на обжалване, поради което не би могло да има укриване на определени процедури от длъжника по делото за неговата несъстоятелност. Неотносимо към случая е издаването на удостоверение за пререгистрация, предвид изискванията на ЗТР и възможността за еднократно издаване на подобен акт от съда. Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І-во отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Б. Б. от гр. С. по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 11135/2006 г. на СРС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.