Р Е Ш Е Н И Е № 360 гр. София, 16 октомври 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и трети година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 658 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия Ф. В. Б. срещу въззивно решение № 149/02.05.2023г. по ВНОХД № 188/2023г. на Софийски апелативен съд, н.о., 8-ми състав, с което е потвърдена присъда № 106/13.07.2022г. по НОХД № 2451/2022г. на Софийски градски съд, н.о, 24 - ти състав. С присъдата подс.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по 199, ал. 1 , т. 4, във връзка с чл.198, ал.1 , вр. чл. 29, ал.1 , б. „а“ и б.“б“, наложено му е наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим и са присъдени съответните съдопроизводствени разноски. Касаторът претендира по същество да допусната явна несправедливост на наложеното наказание. Иска при определянето и при спазване на чл.58а от НК, наказанието да бъде ориентирано към приложение на чл.55 от НК и съответно под предвидения минимум. Изтъкват се редица смекчаващи вината и отговорността обстоятелства – признание, съдействие за установяване на обективната истина, изразено съжаление и разкаяние, които говорели за съзнателна преценка за стореното като допусната грешка в поведението и за желание за корекция на бъдещето такова съгласно изискванията на закона. Според защитника предишните осъждания на дееца не можели да обосноват тезата за по-висока степен на обществена опасност. Накрая се моли за снизхождение и да се намали наказанието във възможния най-нисък минимум. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че наложеното наказание не е определено несправедливо, а е правилно наложено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства по реда и при условията на чл.54 от НК. Поддържа обосноваването от страна на въззивната инстанция на невъзможността за намаляване на наказанието и определянето му по реда на чл.55 от НК, тъй като единственото смекчаващото обстоятелство е изразеното съжаление, което не било изключително такова. Позовава се и на осъжданията на дееца, извън това осъждане, което предопределя квалификацията на деянието като „опасен рецидив“, както и на продължителния престой в местата за лишаване от свобода, които обстоятелства завишавали степента на обществена опасност на дееца. Позовава се също така на отчитането като правилно от съда на начина на извършване на деянието – с ползване на маска на лицето, представяне за полицейски служител, като счита, че това също завишавала степента на обществена опасност на деянието. Придружаването на дееца от други две лица, макар и да не било им повдигнато обвинение, допълнително утежнявало извършеното от подсъдимия деяние. Пледира да се остави в сила решението. Частният обвинител М. С. Д., редовно призован, не се явява, неговият процесуален представител също редовно призован, не се явява. Не дават становище по делото. Подсъдимият, редовно призован, освободен от затвора, не се явява, представлява се от служебен защитник, който поддържа касационната жалба. Повтаря доводите си от жалбата и моли за снизхождение и намаляване на наказанието във възможно най - нисък размер. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 106/13.07.2022г. по НОХД № 2451/2022г. на Софийски градски съд, н.о, 24 - ти състав, подс. Ф. В. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по 199, ал. 1 , т. 4, във връзка с чл.198, ал.1 , вр. чл. 39, ал.1 , б. „а“ и б.“б“. Наложено му е наказание от шест години лишаване от свобода, постановено да се изтърпява при строг режим. Присъдени са и разноските по делото. С атакуваното по касационен ред въззивно решение № 149/02.05.2023г. по ВНОХД № 188/2023г. на Софийски апелативен съд, н.о., 8-ми състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия. След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. Съдебното производство пред съда от първата инстанция е протекло при условията на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като не са събирани други доказателства. При наличието на такова признание, съдилищата правилно са преценили, както първата, ката и от втората инстанция, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства. По отношение използването на тази процедура възражения не са постъпили. Възразява се единствено по отношение на размера на наложеното наказание. Безспорно е установено, че деянието е извършено, това е сторено от подсъдимия, който е действал при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е многократно осъждан и за множество деяния, като престъпната му дейност датира още отпреди неговото пълнолетие, доколкото е роден през 1993г. – за същото по вид престъпление, видно от неговия наказателноправен дебют, изразил се в споразумението от 29.12.2008г. по НОХД № 3773/2008г. на РС- Бургас. Множеството осъждания са все за престъпления против собствеността, като през краткия си житейски път подсъдимият неотклонно е следвал тази своеобразна цел, изграждайки своя житейски и социален опит на тази противоправна основа. Това са обстоятелства, които не могат да бъдат подценявани и неглижирани само по силата на изразеното разкаяние и съжаление за вече многократно повтарящата се престъпна дейност. Поправянето и превъзпитанието на този подсъдим може да минава само през изкуплението на строгото наказване. Видно от начина на извършване на това последно престъпление, подсъдимият е придобил значителен престъпен опит, дързост и открито пренебрежение към правото на собственост и неприкосновеност на личността. Той не може да бъде спрян със снизходително отношение, тъй като определено представлява личност със завишена обществена опасност. Впрочем, въззивната инстанция в напълно достатъчна степен е откроила негативните характеристики на деянието и на дееца, като напълно основателно е отхвърлила идентичните възражения на защитата, както и искането за приложението на чл.55 от НК. Невъзможно е да бъдат открити исканите многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства. Ескалиращото поведение и престъпни прояви на подсъдимия заслужават именно дадената от двете предходни инстанции пенитенциарна оценка, наложеното наказание след дължимата се законова редукция е дори в определена степен снизходително. По – нататъшно намаляване на наказанието действително не е възможно, поради което претенцията в касационната жалба се отхвърля като напълно неоснователна. Целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, не могат да бъдат постигнати с по-ниско по размер такова от индивидуална гледна точка, а още по-малко от гледна точка на обществените интереси. Поведението на дееца до този момент го откроява във висока степен опасен за обществото. Като не намери за налични претендираните от касатора в жалбата основания за отменяване на въззивното решение, касационният състав счете, че то следва да се потвърди/остави в сила изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 149/02..05.2023г. по ВНОХД № 188/2032г. на Софийски апелативен съд, н.о., 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.