Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 21 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1525/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. Р. И., защитник на подсъдимия Т. М. С., срещу решение № 196 на Великотърновския апелативен съд (ВТАС), НО, от 14.10.2015 г., постановено по ВНОХД № 155/2015 г. по описа на същия съд. В жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода, по отношение на което според жалбоподателя неправилно било постановено ефективно изтърпяване. Към ВКС е отправено искане да измени решението на ВТАС, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за максимално определения от закона срок. Защитникът подробно е мотивирал становището си за липса на основания за отказ да се приложи института на условното осъждане. В тази насока се твърди, че въззивната инстанция не отчела данните за личността на подсъдимия, които не го разкривали като личност с висока обществена опасност, процесуалното му поведение и всички останали обстоятелства, влияещи върху отговорността му – обществено и семейно положение, самопризнания, изразено съжаление за извършеното, последващото му поведение, сочещо на постигнат превъзпитателен и поправителен ефект. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 4 от 19.01.2015 г., постановена по НОХД № 421/2014 г., Великотърновският окръжен съд (ВТОС) е признал подсъдимия Т. М. С. за виновен в това, че на 17.01.2014 г. в [населено място], [община], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил м. „А.”, модел ...”, рег. [рег.номер на МПС] – нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. А. А., като избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, а на основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът е възложил на РУ „Полиция”, гр. Полски Тръмбеш упражняването на възпитателни грижи за условно осъдения Т. С.. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а”, „б”, „в”, „г” от ЗДвП, както по квалификацията по чл. 343, ал. 3, пр. последно от НК, че деянието е извършено на пешеходна пътека. С решение № 42 от 16.03.2015 г. по ВНОХД № 31/2015 г. по описа на ВТАС, образувано по жалба на повереника на частните обвинители срещу първоинстанционната присъда, въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото, образувано като НОХД № 101/2015 г., с присъда № 31 от 28.04.2015 г. ВТОС е признал подсъдимия Т. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в” от НК при нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, оправдал го е по обвиненията да е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а”, „б”, „в”, „г” от ЗДвП, както и по квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено на пешеходна пътека. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК на подсъдимия С. е било наложено наказание три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, приложен е бил чл. 67, ал. 2 от НК, а на основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. С второто въззивно решение № 196 от 14.10.2015 г., предмет на настоящата касационна проверка, постановено по ВНОХД № 155/2015 г. по описа на ВТАС, образувано по жалба на повереника на частните обвинители, първоинстанционната присъда е била изменена, като приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия Т. С. е било отменено и съобразно разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС му е бил определен общ режим на изтърпяване на наложеното наказание три години лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Решението на ВТАС е съобщено на защитника на подсъдимия С. по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на 20.10.2015 г. Касационната му жалба е подадена на 30.10.2015 г., поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване на основание чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на адв. И. е основателна. Оплакването на касатора е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Т. С. наказание лишаване от свобода по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК. Настоящият съдебен състав се съгласява с доводите, че приложението на условното осъждане спрямо подсъдимия е неправилно отменено. Видно от съдържанието на атакувания съдебен акт (л. 9 – л. 10 от решението), въззивният съд поначало е споделил състоятелните аргументи на състава на ВТОС по отношение на индивидуализацията на отговорността на подсъдимия С.. Освен правилно обособените в мотивите на първоинстанционната присъда като смекчаващи обстоятелства факти във връзка с проявените самокритичност и съжаление от дееца, чистото му съдебно минало и младата му възраст, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, ВТАС допълнително е привнесъл към съвкупността от смекчаващи обстоятелства и неговото семейно положение – че на 23.09.2015 г. подсъдимият е сключил граждански брак и че съпругата му е бременна. Като отегчаващо обстоятелство съдебните инстанции са отчели недисциплинираността на подсъдимия като водач на МПС, изведена от многократното му санкциониране за нарушения на ЗДвП по административен ред (26 пъти, от които три пъти за превишаване на разрешената скорост в и извън населено място от 21 до 30 км/ч.) Въззивният състав обаче е надценил значението на наложените по отношение на подсъдимия административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение, многобройността на които според съда (л. 11 от решението) го очертавали като недисциплиниран водач, отнасящ се пренебрежително към установените изисквания за безопасност на движението. Многократното санкциониране на подсъдимия по административен ред действително представлява отегчаващо обстоятелство и правилно е отчетено от съдилищата като такова. Неговото значение за отговора на въпроса дали за поправянето и превъзпитанието на дееца е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода обаче се преценява не само формално – единствено с оглед броя на нарушенията, а следствие на анализ на давността, естеството, сериозността на нарушенията, степента на обществената им опасност и др. В разглеждания случай такъв анализ не е направен, а това е довело до пресилени изводи за интензивна опасност на подсъдимия като водач на МПС. Въззивният съд не е отчел давността на извършените нарушения, нито е изследвал задълбочено относителната им тежест и значение за безопасността на движението. Общият брой на включените в справката на сектор ПП – ОДМВР Велико Т. административни наказания е формиран в рамките на значителен период от десет години, считано от 01.10.2004 г., а посочените във въззивното решение като особено съществени три нарушения на режима на скоростта по чл. 182, ал. 1, чл. 182, ал. 2 от ЗДвП са осъществени през 2005 г. и 2008 г. През годината, непосредствено предхождаща пътното произшествие – 2013 г., подсъдимият С. е бил санкциониран само за едно на брой нарушение (с глоба в размер на сто лева за неосигуряване на предимство на пешеходна пътека по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП). В последните пет години преди деянието от изброените в справката като относително сериозни нарушения на безопасността на движението, макар и несвързани с превишаване на скоростта, могат да бъдат окачествени три – две нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, санкционирани с наказателни постановления от 12.10.2009 г. и 11.03.2011 г. с глоби в размер съответно на сто и двеста лева, както и последното нарушение по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, санкционирано с наказателно постановление от 06.06.2013 г. с глоба в размер на сто лева. Останалите санкции са за сравнително нетежки нарушения на правилата за движение: по чл. 181, т. 1 от ЗДвП за непредставяне в срок на превозното средство за технически преглед, санкционирано с глоба в размер на 40 лева по наказателно постановление от 12.10.2009 г.; управление на МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, ред. от 13.03.2012 г. (два броя наказателни постановления от 15.05.2012 г. и 18.05.2012 г.); за нарушения на регистрационния режим на МПС по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (три наказателни постановления от 1.05.2012 г., 15.05.2012 г., 11.03.2011 г.); за неправилно изпреварване без опасност за движението по чл. 183, ал. 3, т. 6 (санкционирано с глоби в размер на по 30 лева с два броя наказателни постановления от 01.06.2009 г. и 15.05.2012 г.); за управление на МПС без водачът да носи определените документи по чл. 183, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП (пет броя глоби в размер на по 10 лева); за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, санкционирано с глоба в размер на 50 лева с наказателно постановление от 03.06.2011 г.; за дребни нарушения, наказуеми с глоба до 20 лева, за които не е предвидено друго наказание по чл. 185 от ЗДвП (два броя наказателни постановления от 27.02.2009 г. и 03.06.2011 г.). Изложеното обуславя извод, че макар формално многобройни, допуснатите от подсъдимия С. административни нарушения на правилата за движение по относителна тежест и значение не могат да обосноват извод за съществената му опасност като участник в движението и да аргументират отказ от приложението на института на условното осъждане. При преценката си за начина на изтърпяване на наложеното наказание въззивният съд е преекспонирал и значението на допуснатото от подсъдимия при катастрофата нарушение на правилата за движение. Той е осъден за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – несвоевременна и несъответна реакция на опасността за движението му, каквато е представлявала пресичащата пътното платно пешеходка С. А., като по делото няма данни за особена тежест на деянието, надхвърляща обичайната обществена опасност на престъпленията от този вид. Тежкият общественоопасен резултат – смъртта на пострадалата – на самостоятелно основание не е достатъчен, за да се изключи безусловно възможността за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. В цитираната разпоредба изчерпателно са посочени предпоставките за условното осъждане. Когато лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и наложеното наказание лишаване от свобода е за срок до три години, съдът отлага изпълнението му всякога, когато доказателствата по делото сочат, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително ефективно да изтърпи наказанието. Изложените дотук аргументи дават основание на ВКС да направи извод за необходимост от корекция на атакуваното въззивно решение в частта, с която спрямо подсъдимия С. е постановено ефективно изпълнение на наложеното му наказание три години лишаване от свобода. Наличните смекчаващи обстоятелства, техният брой, относителна тежест и значение, чувствително преобладават над обективно наличното само едно на брой отегчаващо обстоятелство (наложените по административен ред предходни санкции за нарушения на ЗДвП), като обуславят извод относно възможността за успешно постигане на целите по чл. 36 НК с приложение на института на условното осъждане по отношение на извършителя. Принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му не е необходимо и обществено оправдано, като с нищо не би допринесло за поправянето му. С определянето на максимален изпитателен срок от пет години ще бъде постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 196 от 14.10.2015 г., постановено по ВНОХД № 155/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, НО, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното на подсъдимия Т. М. С. наказание три години лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на съдебния акт в сила. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.