5 Р Е Ш Е Н И Е № 420 София, 04 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1302/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346 , т.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия Г. А. Б. чрез защитника му адвокат К. против решение № 174 от 19.05.2014 г. по внохд № 259/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи , че с решението е потвърдено явно несправедливо наказание, което не отчита самопризнанието на дееца, неговото разкаяние, оказаното съдействие на разследването и установените други смекчаващи вината обстоятелства. С оценката , че наложената санкция не съответства на целите на наказанието по чл.36 от НК ,се отправя искане за нейното смекчаване на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Гражданският ищец не изразява становище. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Софийският градски съд с присъда № 11 от 21.01.2014 г. по нохд № 4498/2013 г. признал подсъдимия Г. А. Б. за виновен в това , че на 04.07.2013 г., около 15.15 часа, на черен път около [населено място] , област С., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата 350 лева, лек автомобил „Ф.” и мобилен телефон „Н.”, общо на стойност 1860 лева, от владението на Г. И. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплаха за това , поради което и на основание чл.199 , ал.1 , т. 4 , вр. с чл. 198 , ал.1 , пр.1 и 2, вр. с чл.29 , ал.1 б.”а” и б.”б” и чл. 54 от НК му наложил наказание седем години лишаване от свобода, при строг режим в затвор. На основание чл. 59 , ал. 2 от НК съдът приспаднал от наложеното наказание времето , през което подсъдимият бил задържан в рамките на настоящето производство. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата 350 лева , представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Софийският апелативен съд с решение № 174 от 19.05.2014 г. по внохд № 259/2014 г. потвърдил изцяло присъдата. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Второинстанционият съдебен състав напълно е компенсирал лаконичността на мотивите на предходната инстанция относно индивидуализацията на наказанието. На страница 7 от проверяваното решение съдът обстоятелствено анализирал обществената опасност на деянието и дееца и пунктуално се спрял на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства , включително тези, които подсъдимият е предпочел да посочи и в касационната жалба - самопризнание, съдействащо поведение при разследването и разкаяние. Апелативният съд изрично отбелязал, че подсъдимият извършил грабежа по-малко от месец след като бил освободен от затвора и правилно оценил този факт като обуславящ по-висока степен на обществена опасност на дееца поради проявената резистентност към превъзпитателното въздействие на изтърпяното наказание. Аргументирано е отхвърлен и доводът на защитата, че подсъдимият Б. съдействал на разследването и по този начин е демонстрирал критично отношение към инкриминираната дейност. Данните от досъдебната фаза показват обратното – разкриването и залавянето на извършителя станало с активното съдействие на пострадалия и актуалната информация на полицията. Изразените в хода на съдебното следствие съжаление и самопризнание на подсъдимия съдът оценил по най-благоприятен за него начин, приемайки доминация на смекчаващите обстоятелства въпреки отрицателните характеристични данни, намерили израз както в предходни осъждания извън тези, които квалифицират деянието като опасен рецидив, така и в проявената коравосърдечност към влошаващото се здравословно състояние на ограбения, страдащ от диабет. Обобщено, не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. Определеното наказание е справедливо и съответства на целите на чл.36 от НК както на плоскостта на личната , така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 от 19.05.2014 г. по внохд № 259/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.