Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 23 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Топузова ЧЛЕНОВЕ: Спас Иванчев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1096 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия И. Б. И. и особения представител на частните обвинители и граждански ищци Н. З. Т. и И. И. Б. срещу решение №314, постановено по ВНОХД №670/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е изменена присъда №260012 от 16.04.2021 г., постановена по ВНОХД №45/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия И. престъпление от чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 НК в чл.115 НК и той е оправдан по обвинението да е извършил убийството с особена жестокост. С решението е намален размера на наложеното на подсъдимия И. наказание от седемнадесет на шестнадесет години „лишаване от свобода“ и е увеличен размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 50 000 на 100 000 лева за Н. Н. К. и от 15 000 на 60 000 лева за С. Н. А.. С решението подсъдимият И. е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 4 200 лева, като първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба на защитника на подсъдимия се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно съдът е изяснил релевантните факти, като погрешно е кредитирал заключението на приетата тройна съдебномедицинска експертиза в частта й, че е възможно причиняване на вътрешни увреждания без да са налични външни травми или кръвонасядания. Моли се да бъде преценено, че уврежданията на пострадалата са в резултат на падане от значителна височина, а не от действия на подсъдимия. Оспорва се дадената от въззивния съд правна квалификация на инкриминираното деяние, като се поддържа, че същото е следвало да бъде квалифицирано като престъпление по чл.118 НК, чл.124 НК или по чл.122 НК. По отношение на наложеното на И. наказание се оспорват изводите на съда, че в хода на производството не е установено да е изразил съжаление или разкаяние за стореното, като се твърди, че именно той е потърсил помощ за пострадалата- първо при близки и роднини, а след това и на спешния телефон. Моли се тези обстоятелства да бъдат преценени като смекчаващи отговорността му и да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието. На тези основания се предлага инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано като престъпление по чл.122, чл.124 или чл.118 НК и наложеното на подсъдимия И. наказание „лишаване от свобода“ да бъде намалено. Касационната жалба на особения представител на частните обвинители и граждански ищци Н. Т. и И. Б. е единствено по отношение на размера на уважените граждански искове, като се поддържа, че неправилно те не са уважени в пълния им размер от 250 000 лева. Поддържа се, че неправилно въззивният съд не е отчел възрастта на двете деца и това, че те са загубили своята майка- основна фигура в развитието им. Оспорват се изводите на първостепенния съд (възприети и от въззивната инстанция) за справедливостта на присъдените обезщетения, като се твърди, че те не са били съобразени със социално- икономическата обстановка в страната. Моли се да бъде преценено, че исковете следва да бъдат уважени изцяло и се предлага на това основание атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия И. поддържа касационната жалба и възпроизвежда отново отразените в нея оплаквания. Поддържа, че предходните съдебни състави неправилно са установили релевантните факти и са дали погрешна правна квалификация на инкриминираното деяние. Твърди, че липсват доказателства подсъдимият да е действал с умисъл да отнеме живот, защото той нито е искал, нито е допускал настъпването на смъртта на пострадалата. Моли да бъде констатирано и това, че неправилно наказанието на И. е било определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е отчетено, че той се е грижил за пострадалата и е осигурявал прехраната и сигурността й. По отношение на уважените граждански искове поддържа, че същите са завишени по размер. На тези основания предлага инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано в престъпление по чл.124 НК, а размера на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди да бъде намален. Процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци Т. и Б. поддържа касационната жалба и твърди, че присъдените обезщетения за малолетните пострадали са несправедливи и не отговарят на критериите на чл.45 ЗЗД. Моли да бъде отчетено, че претърпените болки и страдалия за двамата са за цял живот и поддържа, че при определяне на дължимите обезщетения следва да бъдат отчетени наличната в страната криза, растящата инфлация и растящите цени на основни стоки. На това основание предлага да бъде уважена жалбата и бъдат присъдени обезщетения за двете деца в пълен размер- по 250 000 лева. За касационната жалба на защитника на подсъдимия моли да бъде оставена без уважение, като поддържа, че наложеното му наказание съответства на извършеното престъпление. Представителят на държавното обвинение предлага двете жалби да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като вярно е квалифицирал инкриминираното деяние по чл.115 НК. Твърди, че авторството на подсъдимия е безспорно установено, както и са доказани конкретните му действия причинили увреждания на пострадалата, които са довели до смъртта й. Моли да бъде прието за установено наличието на причинна връзка между тях и настъпилия резултат, както и това, че И. е действал при форма на вината евентуален умисъл, като е съзнавал възможността за настъпване на смъртта на Т.. Предлага да се приеме, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като правилно същото е определено при незначителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Представителят на държавното обвинение предлага жалбата на особения представител на частните обвинители и граждански ищци да бъде приета за неоснователна, тъй като размера на присъдените обезщетения е справедлив и не следва да бъде увеличаван. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци К. и А. предлага касационната жалба на защитника на подсъдимия да бъде оставена без уважение, тъй като въззивният съд е приложил правилно материалния закон и вярно е отмерил наложеното на И. наказание. На това основание предлага въззивното решение да бъде изцяло оставено в сила. Подсъдимият И. моли да бъде оправдан. В случай, че не бъде оправдан моли да бъде променена квалификацията на осъщественото от него престъпление на такава по чл.122 НК, чл.124 НК или чл.118 НК. Предлага да бъде намален размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и бъде определен „общ“ режим за изтърпяването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационната инстанция прецени, че предходните съдилища са направили подробен и верен анализ на доказателствените източници. Правилно са анализирани гласните доказателствени средства, като са приели, че в инкриминирания период 30-31.08.2018 г. подсъдимият и пострадалата са били сами в къщата, която са обитавали, че между тях е възникнал пореден конфликт, във връзка с изразеното желание на пострадалата да напусне И., вземе децата си и продължи да живее при майка си. Законосъобразно са ценени показанията на свидетелите Н. К., К. А., С. А., Х. А. и Х. Х., като вярно предходните съдилища са преценили, че те установяват посочените по- горе факти и конкретно наличното напрежение между пострадалата и подсъдимия И. и причината за възникналия конфликт. Основното оплакване в касационната жалба на защитника на подсъдимия е свързано с твърдяно неправилно кредитиране на изготвените по делото съдебномедицински експертизи и конкретно изводите им за възможния механизъм на причинените на пострадалата Т. увреждания. Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с доказателствените изводи на предходните съдилища, като приема, че те правилно са кредитирали обсъдените заключения и вярно са установили механизма на причинените увреждания. Правилно е прието, че черепно-мозъчните травми, изразили се в кръвонасядания по меките черепни обвивки челно- слепоочно- теменно и вдясно- челно и масивния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, засягащ цялото ляво мозъчно полукълбо са причинени от удари (или удари) който са нанесени със значително сила в лявата слепоочно- теменна област на главата. Вярна е преценено, че броя на тези удари е не по- малко от шест (с възможност да са повече при наслагване), като същите съответстват да са нанесени с човешка ръка и е възможно да са довели и до падане на пострадалата на терена. Правилно е установено, че констатираните увреждания по лицето на Т. съответстват именно на този механизъм на получаване на посочените по- горе увреждания. Законосъобразно решаващите съдилища са кредитирали заключенията и по отношение на останалите увреждания на пострадалата и конкретно гръдните травми, изразили се в кръвонасядания по кожата с областта на ключицата, счупването на пет ребра в ляво от 8 до 12-то и коремните травми, изразили се в разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина, като вярно са приели, че първата група е причинена чрез притискане със значителна сила, а втората чрез нанасяне със значителна сила на не по- малко от два удара (с възможност да са повече с наслагване). Правилно съдилищата се преценили, че посочените увреждания не могат да бъдат получени от единично падане на пострадалата на терена, а са резултат на многократно нанасяни удари със значителна сила (не по- малко от шест в главата и два в тялото), съчетани с интензивно притискане на тялото, в резултата на което са причинени и счупванията на ребрата. Касационният съд категорично не може да прецени като основателно оплакването, че липсата на констатирани външни белези по тялото на Т. е основание да се приеме, че уврежданията са причинени единствено от падане, а не от множество удари. На първо място предходните съдебни състави правилно са установили, че в резултат на действията на подсъдимия И. пострадалата е получила травми на крайниците и главата, изразили се в охлузвания на дясното рамо в областта на горната му повърхност и предно- външната му повърхност, множество кръвонасядания в областта на лявата мишница, охлузване на левия лакът, кръвонасядания на дясната предмишница, кръвонасядания на десния хълбок, седалището и двете колена. Тези увреждания правилно са преценени като причинени в резултат на нанесени от подсъдимия многобройни удари и е прието, че наличието им опровергават версията на подсъдимия, че уврежданията на Т. са получени в резултат единствено на падане и впоследствие влаченето но тялото и до помещение в къщата. Вярно съдилищата са установили и наличието на пряка- причинно следствена връзка между нанесените от подсъдимия И. удари и настъпилата смърт. Категорично не може да бъде възприета тезата на защитата, че тази връзка е прекъсната и смъртта е настъпила поради неправилни действия на първия пристигнал на мястото на инцидента медицински екип. Правилно съдилищата са преценили, че именно подсъдимият активно се е противопоставил на желанието на специалистите пострадалата да бъде хоспитализирана, като е подписал документ в този смисъл и именно това е било причина да се забави превозването на Т. до болнично заведение с няколко часа. Наличието на пряка причинно- следствена връзка между инкриминираните действия на подсъдимия и настъпилата смърт на пострадалата се установява и от заключенията на приетите по делото СМЕ, които са категорични, че естеството на уврежданията на Т. са били такива, че дори тя да е била незабавно транспортирана след пристигане на първия медицинска екип, то прогнозата за това да се предотврати летален изход е била неблагоприятна. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствата и доказателствените средства, обективно и всестранно са ги изследвали и в съответствие в разпоредбата на чл.14 НПК са установили релевантните за това производство факти. Не са допуснати никакви нарушения при събирането и обсъждането на доказателствените източници и не са нарушени правата на страните в процеса, поради което и оплакването за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователно. По оплакването за нарушение на материалния закон: Касационната инстанция прецени, че предлаганите от защитата, при условията на алтернативност, правни квалификации на инкриминираното деяния категорично не отговарят на установените факти. Правилно предходните съдебни състави са преценили, че подсъдимият И. е действал при условията на евентуален умисъл, като е съзнавал, че с нанасянето на множество силни удари в различни части на тялото и главата на пострадалата е възможно да настъпи смъртта й и се е отнесъл с безразличие към този резултат, като е допускал настъпването му. Категорично не може да бъде възприета тезата, че И. е действал при условията на непредпазливост, тъй като броя, интензитета, насочеността и силата на ударите му дават основание да се приеме, че той е съзнавал възможното настъпване на смъртта на пострадалата и се е съгласил с евентуалното настъпване на този резултат. В подкрепа на тези изводи са и характеристиките на пострадалата, която е била изключително лека и слаба, с невисок ръст и вероятността нанесените и удари да причинят по- тежък от обичайния резултат е била налична и предвидима. Ето защо касационният съд прие, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана за извършено умишлено, а не непредпазливо убийство или убийство при смесена форма на вина. Не може да бъде споделена и тезата, че икриминираното деяние следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.118 НК. Този състав на престъпление е осъществен когато в хода на производството се установи, че умишленото убийство е осъществено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие. По делото няма никакви доказателства да е осъществено поведение, съответстващо на посочените по- горе хипотези от страна на пострадалата Т., както и подсъдимият при извършване на деянието да се е намирал в състояние на остър физиологичен афект. Вярно е, че в хода на процеса е установено, че между подсъдимия и пострадалата е имало напрежение, породено от желанието на пострадалата да напусне И., което е продължило дълъг период от време и е съществувало много преди извършване на деянието, но то по никакъв начин не може да обоснове приложението на горния текст. Напротив, в случая не е установено нито осъществяване на действието при условията на посочения в нормата на чл.118 НК афект, а дори и той да е бил наличен няма доказателства да е бил предизвикан от действия на Т.. В заключение следва да бъде посочено и това, че наличието на основания за приложение на обсъжданата квалификация не се съдържат в нито един доказателствен източник, в това число и в обясненията на подсъдимия И.. Настоящият съдебен състав съзнава, че по отношение на това касационно основание е сезиран единствено с жалба на защитника на подсъдимия и въпроса за това дали е осъществен състава на квалифицирано умишлено убийство по чл.116, ал.1 т.6, пр.3-то НК във вр. с чл.115 НК или основния състав е извън пределите на касационната проверка. Въпреки това следва да се посочи, че изводите на въззивния съд по отношение на по- тежката квалификация са неточни. Правилно съдът е установил механизма на извършеното престъпление, като умъртвяването на пострадалата е причинено чрез нанасяне на множество удари (не по- малко от осем) със значителна сила, насочени в различни части на тялото и главата. Вярно е отчел, че причинените увреждания са засегнали на практика всички жизненоважни центрове на пострадалата- черепна кутия, гръдна и коремна кухина. Правилно са отчетени и характеристиките на пострадалата- слаба и дребна жена с крехко телосложение, при която е упражненото насилие е довело до много по- големи увреждания в сравнение с тези, които биха били претърпени от пострадала с нормално телосложение и тегло. Всички тези конкретни характеристики на престъплението могат да обосноват извод, че то е осъществено с особена жестокост по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то НК. Няма как да бъде споделен извод, че посочените по- горе обстоятелства не дават обективна представа за личността на подсъдимия и конкретно не очертават негативни негови характерови особености, изразили се в налични ярост, жестокост и ожесточение, които могат да бъдат изведени от начина на извършване на престъплението. Тези изводи се подкрепят и от установените по несъмнен начин обстоятелства, свързани с предходни идентични инциденти, изразили се в побой на пострадалата и събраните доказателства за недобри характеристични данни за И.. Ето защо касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че изводите на въззивния съд по отношение на съставомерността на инкриминираното деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.3-о НК не могат да бъдат безусловно споделени. Независимо от изложеното, при липсата на протест от държавното обвинение или касационна жалба от частните обвинители, с които се атакува оправдателния диспозитив на въззивния съдебен акт касационният съд няма правомощия да го коригира в тази му част и следва да прецени, че не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание: Правилно при индивидуализация на наказанието, наложено на подсъдимия И. въззивният съд е отчел като смекчаващо отговорността му обстоятелство това, че полага труд, а като отегчаващи- предишното му осъждане (за което не е настъпила реабилитация), недобрите му характеристични данни и упражненото насилие по отношение на пострадалата в дълъг период преди извършване на престъплението. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е следвало да бъде отчетен и начина на извършване на престъплението, който се характеризира с по- висок интензитет в сравнение с обичайните случаи на извършване на умишлено убийство по основния състав на престъплението. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно съдът е отмерил наказанието при превес на вторите. В случая наложеното наказание от шестнадесет години „лишаване от свобода“ е съобразено с данните за личността на И. и обществената опасност на осъщественото конкретно престъпление. Наказание в този размер не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и евентуалното му намаляване не би гарантирало постигането на специалната и генералната превенция. Касационният съд не може да се съгласи с тезата на защитата, че неправилно не е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство опита да бъде оказана помощ на пострадалата, като израз на изразено разкаяние за извършеното. В случая въззивният съд правилно е отчел липсата на изразено съжаление и това, че действията на подсъдимия след изпадането на пострадалата в безпомощно състояние изразили се в уведомяване на съседи и извикване на спешна медицинска помощ не са израз на разкаяние, нито на съжаление за стореното. На тези основания касационният съд прие, че не са налице предпоставки за изменение на атакувания въззивен съдебен акт в частта за наказанието наложено на подсъдимия И.. По гражданските искове: Касационният съд прецени, че определените по отношение на малолетните пострадали Н. Т. и И. Б. обезщетения за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева са съответни на изискванията на чл.52 ЗЗД. Правилно при определяне на размера им са отчетени възрастта на децата, това, че са загубили най- близкия си човек, който преимуществено е полагал грижи за тях и претърпените болки и страдания в резултат от смяната на жизнената им среда- отглеждането им в приемни семейства. Определянето на обезщетения в този размер съответства на тези обстоятелства и същите и според този съд са достатъчни да репарират претърпените вреди. Не може да бъде споделена тезата, че размера на обезщетенията е занижен и не е съобразен с променените социално- икономически условия в страната и конкретно с повишаващата се инфлация. Размерът на обезщетенията се отмерва към момента на причиняване на вредите, който е настъпил през 2018 г., което е и основание да се прецени, че настоящата икономическа обстановка няма отношение към определянето му (в този смисъл Р 227 постановено по ТД135/2017 г. ТК). Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №314, постановено по ВНОХД №670/2021 г. по описа на Апелативен съд – София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.