2 Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. София, 16.02.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1906 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. П. против решение № 23/25.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 298/2020 г. от състав на Окръжен съд – Разград. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС от 28.10.2021 г.. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустим ли е иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ за установяване съществуване на трудово правоотношение. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос. По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение. Наличието на изрична законова разпоредба за правото на установяване на съществуването на трудови правоотношения, легитимира интереса на ищците от търсената съдебна защита. В този смисъл е решение №7/05.04.2016 г. по гр.д.№ 3874/2015 г. на ІІІ гр. отд., като възприетото в това решение се възприема и от настоящия състав. Съдът е приел, че изискването за писмена форма на трудовия договор е условие за валидността на трудовия договор и съществуването на трудовото правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания. Въз основа на горното, съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим. Решението е постановено при нередовност на исковата молба. Първоначално, ищецът е посочил като ответник по делото, наред с ДП“Български спортен тотализатор“ и Териториално поделение на НОИ [населено място], като е посочил в обстоятелствената част на исковата молба, че след подаване на документи за отпускане на пенсия се е установило, че липсват доказателства трудов стаж при ответника. При тези обстоятелства, съдът не е бил обвързан от посочената правна квалификация на ищеца – иск по чл.357 КТ, още повече, че в самата искова молба ищецът е посочил, че са касае за установяване на трудов стаж. Въпреки молбата на ищеца, с която той е заявил, че не се касае за иск по ЗУТОССР, съдът не е бил обвързан от това твърдение относно правната квалификация на предявения иск. Процедирането на районния съд, прекратявайки производството по отношение на поделението на НОИ, е довело до нередовност на исковата молба, доколкото в производството по реда на ЗУТОССР следва да участвува като страна и поделението на НОИ. Като е приел, че предявения иск е такъв за съществуване на трудово правоотношение, съдът се е произнесъл по непредявен иск и е приел, че същия е недопустим, като това негово произнасяне е обусловено от нередовността на исковата молба, доколкото от съдържащите се в нея твърдение относно правния интерес от предявяването му следва да се направи извод, че същия е с правно основание чл.3 вр. чл.1 ЗУТОССР. Решението следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд, доколкото следва да се конституира ответник, наред с участвувалия в процеса. При новото разглеждане следва да се конституира териториалното поделение на НОИ като страна, като на ищеца се укаже да представи доказателствата, изискуеми се от разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗУТОССР, като при неизпълнение да се приложат разпоредбите на ал.3 на същата разпоредба. Водим от горното, състав на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 23/25.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 298/2020 г. от състав на Окръжен съд – Разград. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Разград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.