Р Е Ш Е Н И Е   № 382   гр.София, 24. 06.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  двадесет и шести април   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 323/2009 година   Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 533 на 17.11.2008 год. по в.гр.дело № 360/2007 год., с което е отменено решение № 150/15.01.2004 год. по гр.дело № 73/2002 год. по описа на районен съд гр. Ч. в частта, с която е признал за установено по отношение на М. А. Я. от гр. Ч., ул.”П” № 5* че А. Ф. Я. от гр. Ч., ул.”В” № 30 е собственик на североизточното магазинно помещение, намиращо се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена в дворно място, цялото от 2338 кв.м., представляващо поземлен имот № 8* за който със същата площ е отреден УПИ-І-Обществена сграда, кв.95 по плана на гр. Ч. и е осъдена М. А. Я. да предаде гореописаният имот на А. Ф. Я., в частта, с която е осъдена М. А. Я. да заплати на А. Ф. Я. сумата от 2 314,20 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на наем за процесният имот за периода от 08.12.2001 год. до 01.07.2002 год. и разноски в размер на 393,90 лева, като незаконосъобразно и необосновано и вместо него е постановено друго за отхвърляне предявеният от А. Ф. Я. с ЕГН **********, ул.”В” № 30 против М. А. Я. от гр. Ч., ул.”П” № 5 иск по чл.108 ЗС да бъде признато за установено, че е собственик на североизточното магазинно помещение, намиращо се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена в дворно място, цялото от 338 кв.м., представляващо поземлен имот №840, за който със същата площ е отреден УПИ-І-Обществена сграда, кв.95 по плана на гр. Ч. и да бъде осъдена М. А. Я. да предаде гореописаният имот на А. Ф. Я., като неоснователен и недоказан и отхвърляне предявеният от А. Ф. Я. иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС да бъде осъдена М. А. Я. да му заплати сума от 2 314,20 лева обезщетение за пропуснати ползи под формата на наем за периода от 08.12.2001 год. до 01.07.2002 год. на гореописаното североизточно магазинно помещение, като неоснователен. Недоволен от въззивното решение е касаторът А. Ф. Я., представляван от адвокатите Н. А. П. и П. Б. Н. , двамата от Пловдивската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като го считат за необосновано понеже има данни, че касаторът е приел наследството от майка си, не са спазени задължителните указания на Върховния касационен съд, а са събрани по делото „напълно излишни писмени и гласни доказателства и изслушани ненужни експертизи”, при което едностранчиво и пристрастно са обсъдени доказателствата на другата страна за легитимацията й за имота въз основа на изтекла десетгодишна давност. Претендира за направените по делото разноски пред всички инстанции. От ответницата по касация М. А. Я., представлявана от адвокат Н от Смолянската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. С определение № 665 от 13.07.2009 год., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е пиел, че от събраните гласни и писмени доказателства по категоричен начин се установява, че от 1991 год. до депозиране на исковата молба – 01.07.2002 год. са изтекли десет години, през които М. Я. със своя съпруг Я до смъртта му през 1999 год., а и по-късно, е продължила да владее необезпокоявана процесното магазинно помещение и го е придобила по давност – чл.79, ал.1 във връзка с чл.69 ЗС. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като пи постановяването му е нарушен материалния закон. Видно от решение № 25 от 09.03.2006 год., постановено по гр.дело № 2545/2004 год. по описа на ІV-Б гражданско отделение на Върховния касационен съд още е било безспорно по делото, че ищецът като единствен наследник на майка си С е приел наследството, включително процесния имот, след смъртта й на 30.11.2000 год. Освен това е прието, че са налице доказателства, свързани с придобиване на имота от праводателката на ищеца, която го е получила в наследство от осиновителката си Т. А. Д. , починала на 06.09.1974 год., освен това е упражнявала владение върху този имот, свързано с отдаването му под наем, който имот наследодателят на ответницата и брат на ищеца започнал да ползва през 1993 год. след ремонта на това помещение. На практика още при това касиране са установени безспорно факти и обстоятелства относно активната материалноправна легитимация на ищеца по иска с правна квалификация чл.108 ЗС. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3, пр.1 ГПК във връзка с приложението на чл.108 и чл.79 ЗС касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд – отмени изцяло. Безспорно процесния магазин е останал от наследство на С. С. Я. като единствен неин правоприемник-син е ищеца А. Ф. Я.. Спори се досежно придобиване на имота по давност от ответницата М. А. Я. като правоприемник на брата на ищеца Я. Ф. Я. , починал на 10.12.1999 год. преди майка си С. Видно от приложеното нотариално дело № 217/2001 год. на нотариуса при Ч. районен съд, на 06.12.2001 год. ответницата е призната за собственик на процесния имот по давностно владение и наследство – нот.акт № 63, том І по посоченото дело. Тримата разпитани свидетели в нотариалното производство Р. А. М. , В. Р. К. и А. И. Х. заявяват, че в магазина „са работили” ответницата, брат й и съпруга й. От показанията на разпитаните свидетели пред първата инстанция по гр.дело № 72/2003 год. на Ч. районен съд – лист 69 и 94, които съдът кредитира, се установява, че ответницата ползва магазина след 1992-1993 год. като през 1993 год. съпругът й е направил ремонт на същия – свидетелите С. А свидетелите Д установяват, че наем е получаван от майката на ищца, а ответницата със семейството си е ползвала процесния магазин. Според писмо № 14 от 10.10.2003 год. на ТДД, Данъчно бюро- Ч. след предеклариране на имотите през 1998 год. от С. С. Я. същата е плащала и данъци до смъртта си през 2001 год., както е по представените квитанции. След подновяване на делото пред окръжния съд под № 360/2007 год. отново са разпитвани свидетели като и двамата В заявяват, че ответницата/респ. със съпруга си/ са ползвали собствения на майката/свекърва/ магазин след 1993 год. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От всички събрани гласни доказателства се установява, че липсват категорични доказателства за осъществено обикновено владение от 10 години, за да е налице позоваване на общата придобивна давност, предвидена в чл.79, ал.1 ЗС, която е един от способите за придобиване на собственост съгласно чл.77 ЗС. Не е взето предвид, че за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл.79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10/респ.5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, което не е съобразено от решаващия съд. Налице са трите кумулативно предвидени предпоставки, уредени в чл.108 ЗС за ревандикиране на процесния магазин – ищецът е собственик, а ответницата го владее и то без правно основание. С молба от 09.09.2002 год. е поискано прогласяване нищожност на посочения нотариален акт. С оглед уважаването на иска по чл.108 ЗС следва да се отмени и нотариалния акт, издаден на ответницата. При това положение се явява основателен и акцесорния иск по чл.73, ал.1, пр.2 ЗС във връзка с чл.57, ал.1 ЗЗД. Според направеното уточнение на 06.11.2003 год. процесният период е от 08.12.2001 год. до 01.07.2002 год., а претендираното обезщетение 2 314,20 лева за пропуснати ползи от имота, в който размер искът е доказан съобразно заключението на счетоводната експертиза от 31.10.2003 год., което като неоспорено е прието за компетентно дадено, със законната лихва от подаване на исковата молба на 01.07.2002 год. до окончателното плащане. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца/касатор/ се присъждат направените разноски по делото пред всички инстанции в размер на сумата 1 450 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 5* год., постановено по в.гр.дело № 360/2007 год. по описа на Смолянския окръжен съд в отхвърлената част на исковете с правна квалификация чл.108 ЗС, чл.431, ал.1 ГПК/отм./ и чл.73, ал.1 ЗС и изцяло в частта за разноските. ОСЪЖДА М. А. Я. от гр. Ч. ул.”П” № 5 на основание чл.108 ЗС да предаде собствеността и владението на А. Ф. Я. от гр. Ч., ул.”В” №30 на следния недвижим имот: североизточно магазинно помещение с площ от 19 кв.м. на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена в дворно място с площ 338 кв.м., представляващо имот пл. № 8* кв.95 плана на гр. Ч., на ул.”В” № 30. ОСЪЖДА М. А. Я. ЕГН ********** от гр. Ч. ул.”П” № 5 да заплати на А. Ф. Я. ЕГН ********** от гр. Ч., ул.”В” № 30 на основание чл.73, ал.1 ЗС сумата 2 314,20/две хиляди триста и четиринадесет лева + 0,20/лева със законната лихва от 01.07.2002 год. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 450/хиляда четиристотин и петдесет/лева. ОТМЕНЯ нот.акт № 63, том І, нот.дело № 217/2001 год. на нотариуса при Ч. районен съд, с който М. А. Я. е призната за собственик на недвижим имот по давностно владение и наследство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/   /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: