Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр.София , 09 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1774/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по самостоятелни искания ,подадени лично от осъдените М. Л. Г. и Г. Л. Г. за възобновяване на наказателното производство по внохд №26/2014 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, нохд №30271/2013 г. на Районен съд-Монтана. В искането на осъдения М. Г. /озаглавено молба/ се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди, че при определяне на наказанието не е съобразено тежкото му семейно и финансово състояние.Моли се да бъде намалено наказанието. В искането на осъдения Г. Г. се обосновава касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК-съществени нарушения на процесуалните правила, намерили израз в това ,че съдът неоснователно е отказал събирането на доказателства, поискани от осъдения,че е игнорирал оправдателните доказателства, а на тези в подкрепа на осъдителната теза е придал предварително установена сила. Моли се да бъде възобновено наказателното дело. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният защитник на осъдения М. Г. –адв.А. моли да бъде уважено направеното искане за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения. Счита ,че наложеното му наказание е явно несправедливо , че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК,тъй като не са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които са многобройни. В представената писмена защита, адв.А. развива подробни съображения за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които посочва доброто процесуално поведение на осъдения, младата му възраст, критичното отношение към извършеното, изключително дългия срок на провеждане на наказателното производство, надхвърлящ разумния такъв по смисъла на ЕКПЧОС,ниската стойност на отнетото имущество, тежкото семейно и материално положение на осъдения. В заключение посочва,че именно наказание лишаване от свобода под законовия минимум за съответното престъпление ще е в съответствие със степента на обществена опасност на деянието,на дееца ,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и ще способства за постигане целите на специалната и генерална превенция. Назначеният в качеството на служебен защитник на осъдения Г. Г.-адв.А. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на защита на осъдения.На първо място твърди,че такова нарушение е допуснато още на досъдебното производство,когато вместо подсъдимият Г. Г. да напише обясненията си,те са написани от разследващия орган ,като именно тези обяснения са поставени в основата на осъдителната присъда, постановена спрямо него.На следващо място, претенцията за нарушено право на защита се обосновава с това,че на досъдебното производство не му е бил назначен служебен защитник,а в съдебната фаза на процеса,че не му е била дадена възможност да доведе свидетели,които да подкрепят неговата теза.Моли се да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията на осъдените за възобновяване на наказателното производство за неоснователни, тъй като липсват нарушения на материалния и процесуален закон, а наложените наказания и на двамата осъдени намира за справедливи. В последната си дума осъденият Г. Г. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане ,за да се вземат предвид показанията на важни свидетели,а осъденият М. Г.-да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в исканията на осъдените, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си,намери за установено следното: С присъда от 19.11.2013 г.,постановена по нохд №30271/13 г.,Районен съд-Монтана е признал подсъдимите Г. Л. Г.,М. Л. Г. и П. Д. Д. за виновни в това ,че за времето от 10.08.2012 г. до 15.08.2012 г. в [населено място] , обл./област/, при условията на предварителен сговор помежду си ,чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот отнели чужди движими вещи на обща стойност 376 ,50 лв. от владението на Б. Г. П. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като по отношение на Г. Г. и М. Г. кражбата е извършена при условията на опасен рецидив ,а досежно П. Д. -при условията на повторност ,в немаловажни случай,поради което са били осъдени както следва: - Г. Л. Г. по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”и чл.54 от НК ,за което му е било наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване ,в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.; - М. Л. Г. по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”и чл.54 от НК ,за което му е било наложено наказание три години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване ,в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.; -П. Д. Д. по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 т.5 и т.7 във вр.с чл.194 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК,за което му е било наложено наказание седем месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата ,на основание чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК са били кумулирани наказанията,наложени на М. Г. по настоящата присъда и по присъда по нохд №30 019/2013 г .на РС-Монтана, като е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода ,при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и е било приспаднато времето , през което М. Г. е търпял наказание лишаване от свобода по включените в групирането присъди. Тримата подсъдими са били осъдени да заплатят на гражданския ищец Б. П. сумата от 376,50 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, както и д.т. върху уважения граждански иск. По жалба на подсъдимия Г. Г. пред Окръжен съд-Монтана е било образувано внохд №26/2014 г.,приключило с решение от 14.05.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена ,като наказанието на Г. Л. Г. е било намалено на три години лишаване от свобода. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Исканията за възобновяване на наказателното дело,депозирани от осъдените Г. Г. и М. Г. са процесуално допустими, тъй като са подадени от лица, попадащи в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и са срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадени са в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения Г. Г. е ОСНОВАТЕЛНО, а искането на осъдения М. Г.-НЕОСНОВАТЕЛНО. По отношение искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения Г. Г.. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело. Въпреки ,че ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, винаги когато се констатира неправилен подход при неговото формиране, е необходима намеса. По настоящето дело при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на осъдения Г. обстоятелства не са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което са налице пороци,които поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Допуснати са нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. По отношение спорния въпрос по делото - авторството на деянието в лицето на осъдения Г. Г., инстанциите по същество са посочили в съдебните си актове, че то е установено по несъмнен и категоричен начин, така както изисква разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК. Всъщност в мотивите на въззивното решение ,ОС-Монтана не е направил изобщо анализ на доказателствения материал, от които е извел заключение, че Г. Г. е един от авторите на инкриминираната престъпна дейност, независимо ,че основното оплакване във възивната жалба е било свързано с недоказаност на авторството. При това положение въззивната инстанция е била длъжна да извърши собствена аналитична оценка на събраните доказателствени източници,да ги съпостави помежду си и аргументирано да обоснове изводите си по авторството ,а не само декларативно да посочи ,че „извършеното престъпление е установено по безспорен и несъмнен начин от събраните и приобщени по делото доказателства...”. В действителност, в настоящия наказателен процес, съдебните инстанции по фактите са разполагали с оскъден доказателствен материал, имащ отношение към авторството на деянието по отношение на Г. Г.. Това обстоятелство ги е задължавало да бъдат изключително внимателни и прецизни при осъществяване на доказателствената си дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че при формиране на вътрешното си убеждение, първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с 1. оценката на годността на част от доказателствата и 2. оценката на доказателствата, с оглед тяхното действително съдържание , като тези нарушения не са били констатирани от ОС-Монтана. Така ,на първо място относими към авторството на деянието в лицето на осъдения Г. Г. са обясненията на съпроцесника му П. Д.,в които се съдържат твърдения за негово участие във извършване на инкриминираната кражба. При това положение,за да се преодолее претенцията на защитата и на Г.Г. за наличие на „оговор” е било необходимо съдът да посочи кои са онези други доказателства, които проверяват и/или подкрепят информацията, съдържаща се в коментираните обяснения. В тази насока следва да се отбележи ,че саморъчните обяснения на Г.Г., дадени преди същият де е имал качеството на обвиняем пред оперативен работник, нямат никаква процесуална стойност ,поради което съдът не може да изгражда изводите си по фактите на базата на отразеното в тях. Ето защо ,въпросите дали тези обяснения са написани лично от лицето, което ги е подписало, дали са дадени доброволно или не, са ирелевантни. На следващо място, показанията на св.М. М. съдържат единствено собствените му съждения за това кои лица са извършили кражбата,поради което не могат да обосноват изводи за авторството. Но дори и този свидетел да възпроизвеждаше разказаното му /самопризнанията / от осъдения Г. Г., то неговите показания биха се отнасяли до факти , представляващи производни доказателства. Известна е недопустимостта на замяната на първични доказателства /обяснения на подсъдим,в който твърди ,че не е виновен в извършване на престъплението/ с производни такива, освен в три случая: когато се явяват средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първични и когато заменят първични доказателства ,ако последните се окажат недостъпни, каквито хипотези не са налице по настоящето дело.След като осъденият отрича участието си в извършването на престъплението във валидно дадените обяснения по делото ,е недопустима замяната на тези първични доказателства с производни- преразказани от полицейски служител изявления на лицето, направени пред него. На следващо място,показанията на св.М. М. не са оценени според действителното им съдържание. В тях не се съдържат доказателствени факти,от които да може да се изгради извод за авторството на инкриминираното деяние. Това което в действителност се установява от тях е, че свидетелят е бил помолен от Г.Г. да му съдейства пред полицията,като каже, че осъденият е бил с него,за да прекарват желязо на вторични суровини, но от разпита на св.М. не става ясно за кои ден се отнася тази молба,нито кога точно е проведен разговора между двамата, поради е трудно да се направи връзка с инкриминираната кражба. Други доказателства, свързани с авторството на деянието в лицето на осъдения Г. Г. няма. С оглед на изложените съображения за превратна оценка на част от доказателствените източници и позоваване от страна на решаващия съд на доказателства, негодни от гледна точка на НПК, се налага сериозно съмнение,че е достигната обективната истина по делото,поради което ВКС приема, че съдилищата по фактите не са изпълнили задължението си по чл.13 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 от НПК,което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. По естеството си те са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага възобновяване на наказателното производство по отношение на осъдения Г. Г., отмяна на въззивното решение в частта относно този осъден и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част на ОС-Монтана. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност,с цел разкриване на обективната истина по делото. Неоснователно е оплакването на защитника на осъдения Г. за нарушено право на защита още на досъдебното производство, поради неназначаването на служебен защитник, който да му оказва правна помощ. В тази насока се твърди, че независимо от отказа на осъдения да има защитник, разследващият орган е бил длъжен да му разясни ,че с неговите съпроцесници имат противоречиви интереси и на тях са назначени служебни защитници.На първо място, към момента на привличане на Г. Г. в качеството на обвиняем ,останалите лица П. Д. и М. Г. изобщо не са били привлечени в това качество, за да се говори изобщо за наличието на противоречиви интереси между тях. Такива не се установяват и до края на досъдебното производство, тъй като другите две обвинени лица в тази фаза на процеса, не са давали обяснения ,а процесуалната им позиция за признаване на вина, по никакъв начин не включва и Г. Г.. От друга страна , видно от протокола за разпит от 09.05.2013 г./л.99 от ДП/, Г. Г. изрично е заявил ,че няма да ползва адвокатска защита и доколкото тя не е била задължителна,съобразно разпоредбата на чл.94 от НПК, органът на досъдебното производство не е допуснал нарушение на правото му на защита, като не му е осигурил такава. По искането за възобновяване на наказателното производство на осъдения М. Г.. Наложеното от първоинстанционния съд и потвърдено от въззивната инстанция наказание на осъдения М. Г. от три години лишаване от свобода е в минималния размер на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК и същото не се явява явно несправедливо. Претенцията за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК не може да бъде удовлетворена,тъй като, от една страна не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,а от друга- най-лекото ,предвидено в закона наказание за това престъпление /три години лишаване от свобода/ ,в конкретният случай, не се явява несъразмерно тежко. Изброените от защитника обстоятелства като смекчаващи –младата възраст на осъдения, доброто процесуално поведение,тежкото семейно положение и изключително дългия срок на провеждане на наказателното производство, надхвърлящ разумния такъв по смисъла на ЕКПЧОС, не могат да бъдат възприети като такива. И това е така ,тъй като към момента на извършване на деянието осъденият М.Г. е бил на 27 години, възраст , която макар и в житейски план да е млада ,от гледна точка на наказателното право не следва да се отчита като такава, тъй като не е непосредствено близка до непълнолетието. Доброто процесуално поведение няма отношение към отмерване на наказанието ,а единствено към изпълняваната по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение. Тежко семейно положение не се установява, доколкото данните по делото сочат ,че М.Г. е неженен,а и самият той е заявил ,че няма семейство. Срокът на провеждане на наказателното производство изобщо не може да се квалифицира като неразумен, тъй като от неговото образуване /25.01.2013 г./ до окончателното приключване на делото с влязла в сила присъда /14.05.2014 г./ е изминал период от една година и пет месеца. Единствените обстоятелства, които не са били отчетени от решаващите съдилища като смекчаващи , са били критичното отношение на осъдения към извършеното и сравнително ниската стойност на предмета на престъплението. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства, наред с възприетите от инстанциите по същество-признаването на вина и съдействие за разкриване на обективната истина не представляват нито многобройни, нито пък някое от тях е изключително по своя характер, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. Ето защо, искането на осъдения М. Г. за възобновяване на наказателното дело се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд №26/2014 г. по описа на Окръжен съд-Монтана по отношение на осъдения Г. Л. Г.. ОТМЕНЯВА въззивно решение от 14.05.2014 г. по внохд №26/2014 г. на ОС-Монтана в следните части :- в частта ,в която е потвърдена присъда от 19.11.2013 г. по нохд №30271/2013 г. на РС-Монтана, с която Г. Л. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б от НК , относно осъждането му по гражданския иск и за заплащане на направените по делото разноски ; - в частта,с която първоинстанционната присъда е изменена като е намален размера на наложеното на Г. Л. Г. наказание на три години лишаване от свобода. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменената част на Окръжен съд-Монтана, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Л. Г. за възобновяване на наказателното дело. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/