Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 111            София, 19 март 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 27 февруари   две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Ат.Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №65 по описа за 2009 година   Производството е за възобновяване , образувано по искане на осъдения Ф. Г. В. с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Искането се поддържа в съдебно заседание в писменни бележки от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно,а атакуваното определение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 18.06.2008 г. постановено по нохд. №И1913/2008 г. по описа на Софийски районен съд е одобрено споразумение между защитника на Ф. Г. В. и Районния прокурор при Софийска районна прокуратура по силата на което ,подсъдимия В. се е признал за виновен на 14.06.2008 г. на Аерогара гр. С. да е нарушил режима на износ на валутни ценности,като не е декларирал укритите от него 106 000 евро, равностойни на 207314,80 лв.,особено големи размери престъпление по чл.251 ал.1 НК ,за което и при условията на чл.54 НК се е съгласил с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК да се отложи за срок от три години. Постигнато е споразумение и за приложението на чл.251 ал.2 НК относно отнемането на предмета на престъплението и за разноските дължими от подсъдимия в размер на 240 лв.   ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на производството по нохд. №И1913/2008 г. Искането е в срока по чл.421 ал.3 НПК направено е от името на лице ,което има право на това, поради което е допустимо. Основанието подробно изложено в искането е за несъставомерност на престъплението, за което подсъдимия се е признал за виновен , като се акцентира на противоречие на постановеното определение и приложения Закон-чл.251 НК с Регламент/ЕО/ №1889/2005 г. на Европейския парламент и по точно чл.3.1 от същия ,който е директно приложим съобразно нормата на чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ визираща примата на международните договори над вътрешното законодателство . На второ място се поддържа оплакване за съществено процесуално нарушение с оглед обстоятелството ,че подсъдимия е подписал споразумението в условията на задържане под стража . И на трето незаконен състав на Съда одобрил споразумението.   Доводите са неоснователни и това е така защото : Вярно е ,че регламента има непосредствено действие и неговите норми имат директен ефект ,от което следва че всички Държави членки следва да изменят или отменят нормите на националното си законодателство , които противоречат на регламента. Позоваването на чл.3.1 от регламента обаче не държи сметка за разпоредбата на чл.1.2 от същия, по силата на която “настоящия регламент не засяга националните мерки за контрол и движение на пари в брой в рамките на Общността,когато такива мерки се предприемат в съответствие с чл.58 от Договора”,по силата на който Държавите членки предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на нарушение на техните закони и подзаконови актове и да предвиждат процедури за деклариране на движение на капитал. Режима на контрол и движение на пари в брой установен във Българския валутен закон и Наредба №10 е декларативен и не е в противоречие с Регламент /ЕО/№1889/05 и не декларирането,а в случая и укриването на носените от подсъдимия Г евро осъществява състава на престъплението по чл.251 ал.1 НК ,за което е одобрено атакуваното споразумение,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за съществени процесуални нарушения. Съобразно разпоредбата на чл.382 ал.2 вр. с ал.1 НПК Съдът разглежда делото еднолично,поради което и състава разгледал нохд. №И1913/2008 по описа на Софийски районен съд е законен. Несъстоятелно е и оплакването за нарушено право на защита,което може да се изведе от доводите за “подписано споразумение “ при мярка задържане под стража. Няма данни по делото волята на подсъдимия по какъвто и да било начин да е манипулирана ,а и признанието е било надлежно подкрепено от събраните по делото доказателства. Правото на защита на подсъдимия е осъществено в пълнота, като се вземе предвид участвалия в досъдебната и съдебна фаза редовно упълномощен от подсъдимия защитник. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното определение законосъобразно,а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение             Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. Г. В. за възобновяване на производството по нохд. №И1913/2008 г. на Софийски районен съд .       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :