О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 506 гр.София, 21.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като изслуша докладваното от съдия Анелия Цанова гр.д. № 550 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по реда на чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „МБАЛ- Пазарджик“ АД срещу решение № 213/17.11.2021 г. на ОС- Пазарджик, постановено по гр.д. № 606/2021г., с което е потвърдено решение № 612/14.07.2021г. на РС- Пазарджик по гр.д. № 1088/2021 г., с което „МБАЛ- Пазарджик“ АД е осъдено да заплати на П. В. Л. обезщетение по чл.213, ал.2 КТ за незаконно недопускане до работа за периода от 01.10.2019г. до 30.11.2020г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.03.2021г., до окончателното изплащане. Твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Следва ли да се ангажира отговорността на работодателя за недопускане до работа на работника при условие, че ищецът е работил като лекар ординатор в Кардиологично отделение и работодателят е бил осигурил нормални условия на труд по трудовото правоотношение по арг. на чл.127 КТ? Следва ли ищецът поне един път да е посетил фактически Ангиографската лаборатория и да е изявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение, но да не е допускан фактически до работното си място за да е налице фактическия състав на чл.213 от КТ?, 3. Включва ли автоматично правната забрана за извършване на работа по инвазивна кардиология, обективирана в нарочна заповед, фактическа такава забрана и освобождава ли ищецът от тежестта да докаже пълния фактически състав на разпоредбата на чл.213 от КТ? Правното недопускане на ищеца до извършване на инвазивни процедури, но полагането на труд като лекар ординатор при същия работодател покрива ли фактическия състав на недопускането до работа?; 4/. Възнагражденията по клинични пътеки като допълнителни възнаграждения по чл.17 НСОРЗ с какъв характер са: постоянен или временен /непостоянен/? и 5. Следва ли същите да бъдат включени в БТВ, което служи като база за изчисляване размера на обезщетението по чл.213 КТ? и 6. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си, освен обсъждане в цялост на събраните доказателства, относими към правния спор, да обсъди и доводите и възраженията на страните в процеса и за изложи отделно мотиви за това?“, които въпроси твърди, че са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В писмения си отговор П. В. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като твърди и че не налице твърдените от касатора основания за допускане до касационно обжалване, поради което и решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Претендира разноски. За да постанови решението, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд. Приел е за неоснователно въведеното с въззивната жалба твърдение за липсата на фактическо възпрепятстване на достъпа на ищеца до лабораторията, които действия не следва да бъдат установявани поради оспорване на заповедта, с която достъпа му е бил ограничен. Изложил е че правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.17, ал.1 НСОРЗ, както и практиката на ВКС, съобразно която сумите за работа по клинични пътеки се включват в брутното трудово възнаграждение на осн. чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ, а не на осн. чл.17, ал.1, т.3 НСОРЗ, тъй като критерият за изплащане е извършената работа /отработени инвазивни клинични пътеки/, а не само времето, през което работникът е предоставял работната си сила, поради което е елемент от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението да недопускане до работа по чл.213, ал.2 КТ относно размерът, на което е препратил към правните изводи на първоинстанционният съд. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правен въпрос: включва ли се в брутното трудово възнаграждение за определяне на размера на задължението по чл.213, ал.2 КТ сумата начислена на лекар като работна заплата за изпълнени клинични пътеки, който въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС, посочена от касатора, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. На останалите въпроси в изложението съдът ще даде отговор с окончателния си акт. Воден от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 213/17.11.2021 г. на ОС- Пазарджик, постановено по гр.д. № 606/2021 г. УКАЗВА на „МБАЛ- Пазарджик“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за платена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 404,44 лв. ДЕЛОТО да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавна такса в указания срок, респ.- на съдия- докладчика за прекратяване на производството. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/. 2/.