Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * реституция * начало на давностен срок * придобивна давност * възстановяване правото на собственост * земеделски земи

Р Е Ш Е Н И Е


№ 49

гр.София, 26.07.2016 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 5168 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 25 от 20.01.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1402 от 14.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1557/2015 г. на Окръжен съд – гр. Варна в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса От кой момент ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които държат същите, могат да ги владеят за себе си и да ги придобият по давност в хода на производството и преди приключване на административните процедури по влизане в сила на план за новообразуваните имоти?.
Касаторката А. Н. У., представлявана от адвокат Н. Д. Т. от АК – В. поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Счита, че ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ държат същите на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и могат да ги владеят за себе си, съответно - да ги придобият по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС едва след приключване на административните процедури по влизане в сила на план за новообразуваните имоти, издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и извършване на оценка на подобренията по реда на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният установителен иск за собственост да бъде отхвърлен.
Ответницата по касация В. Ж. Л. чрез адвокат М. Л. от АК – В. е депозирала отговор и писмено становище, с които оспорва касационната жалба и застъпеното становище във връзка с поставения правен въпрос. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение окръжният съд е потвърдил решение № 1378 от 20.03.2015 г. по гр.д.№17555/13 г. по описа на РС – Варна, ХVІІІ-ти състав, с което по предявения от Г. А. М. (починала в хода на делото и наследена по закон от В. Ж. Л.) и В. Ж. Л. срещу А. Н. У. е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици по давност на реална част с площ от 300 кв.м от ПИ 10135.2516.4811 /предишен 4251/ по КК на [населено място], СО „М. р., Б. ч. и Д., м.”Л.”, при граници на частта: част от имот № 4811 и ПИ №№ 240, 9547 и 85.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че наследодателят на ответницата по касация е бил ползвател на имот, предоставен му на основание акт по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като на основание § 4а ЗСПЗЗ е закупил 600 кв.м. идеални части от мястото, цялото с площ 900 кв.м. Между страните е безспорно установено, че ищцовата страна е упражнявала фактическа власт и върху процесната разлика от 300 кв.м. над закупените 600 кв.м. идеални части от мястото, цялото с площ 900 кв.м. през твърдения в исковата молба период – от 1994 г. до предявяването на ИМ на 29.11.2013 г. На въпроса дали са били налице предпоставките по чл. 79 ЗС за придобиване на имота по давност е даден положителен отговор по следните съображения: Решението за реституиране на земята по реда на ЗСПЗЗ в лицето на наследодател на настоящата касаторка е постановено на 13.07.1998 г. и е влязло в сила на 30.07.1998 г. Недвижимите имоти са описани като номера по плана от 1956 г., като по т. 3 от решението е признато право на собственост върху нива от 5,161 дка, представляваща имот № 6833 по КП на В. за 1956 г., който включва части от 15 недвижими имота. Има и скица отразяваща „как имот № 6833 по КП от 1956 г. се нанася върху имотите по ПКП /най-вероятно/”. Реституционното решение е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г., поради което и доколкото в него е посочено, че имотите са в стари реални граници и са индивидуализирани достатъчно по стар план, както и по части от ПКП, същото е породило конститутивно действие с влизането си в сила на 30.07.1998 г. От този момент праводателката на настоящата касаторка е могла да брани собствеността си върху реституирания имот и съответно - от този момент е могла да тече в полза на ищцовата страна придобивната давност. Посочено е, че придобиването по давност на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя, но заедно с това е прието, че в случая административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила на 30.07.1998 г. и не е било нужно издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като производството по реституция се е развивало при действието на ЗСПЗЗ в редакцията му от преди 30.07.1999 г. Към този момент производството е било еднофазно и е приключвало с реституционното решение, с което собствеността се признава и възстановява едновременно. Заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, ако и да е издадена на името на наследодателя на касаторката през 2010 г., не е породила конститутивен ефект, тъй като същият вече е настъпил още през 1998 г. Затова и доколкото административната процедура по възстановяването е приключила, възражението, че давността не е започнала да тече преди издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищцовата страна, както и приемане на ПНИ, е намерено за неоснователно. Прието е, че давността е изтекла на 30.07.2008 г. и ищцовата страна е придобила по давност процесната реална част от имота.

По основанието за допускане на касационното обжалване:

Съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Тази процедура се счита приключена, когато е извършена индивидуализацията на имота (така – т. 1 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, докладчик Н. 3екова). Считано от този момент е възможно и прилагането на института на придобивната давност, включително по отношение на ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При липсата на индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и демонстрирането на намерение за своене (animus).
По отношение на възстановяването на собствеността върху имоти, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , до изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. се е предвиждало, че органът по земеделската реституция се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - § 4л (включително § 4к, който предвижда, че за териториите по § 4 се изработват кадастрални планове, отразяващи земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 и границите на имотите на бившите собственици). Уредбата по § 4к от ПЗР на ЗСПЗ е детайлизирана с чл. 28 ППЗСПЗЗ, който в своята ал. 4 предвижда, че за установяване на границите на имоти, (1) правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ или (2) се придобива по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с размери, определени в § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в съответствие с кадастралния план се изработва план на новообразуваните имоти, който съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти. Следователно – за частите от териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в които е налице основание както за придобиване на права по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - до размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и за възстановяване на собственост в полза на лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ – за разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, най-ранният момент, в който е възможно да се осъществи правното качество на обекта на собствеността – неговата индивидуализация, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти. Сам по себе си, обаче, планът няма вещно-правно действие, поради което Законодателят (като е продължил да развива и усъвършенства уредбата на земеделската реституция) с изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. е предвидил, че органът по земеделската реституция се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л (в което се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи), а самото възстановяване (а за ползвателите по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ – придобиването) на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината (в която се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях), към която се прилага скица на имота.
Проследявайки това развитие в уредбата на реституцията, касаеща терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът приема, че издадените до изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. решения на органа по земеделската реституция възстановяват собствеността в полза на лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ само и доколкото касаят правно обособени имоти.
В случаите, когато процесът на правно обособяване на имотите – тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на придобиване на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – е приключил след влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., издаденото решение на поземлената комисия при действието на старата редакция има значението единствено на признаващо право на възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а самото възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези случаи придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Даденото разрешение касае всички лица, упражняващи фактическа власт върху имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - включително тези, в полза на които е било предоставено право на ползване на основание акт по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При заявено твърдение за изтекла придобивна давност в полза на лице с предоставено право на ползване на основание акт по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обстоятелството дали фактическата власт се упражнява при условията на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗС е релевантно и подлежи на съобразяване при преценката дали е опровергана презумпцията по чл. 69 ЗС.

По основателността на касационната жалба:

В случая е безспорно, че ПК – [населено място] се е произнесла с решение № 532 от 13.07.1998 г. (влязло в сила на 30.07.1998 г.), с което е признала правото на собственост на наследниците на Я. Г. Я. по отношение на недвижим имот, обозначен посредством номер 6833 по кадастрален план от 1956 г., като в описанието му е посочено, че включва пл.№ 203 (целия), части от пл.№№ (след което са изброени 13 номера, включително пл.№ 240) и част от път. Безспорно е, че с пл.№ 240 е обозначен теренът с площ от 900 кв.м., предоставен за ползване на основание акт по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на част от който в размер на 600/900 ид.части са осъществени предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на Ж. Ж. М.. За безспорно е обявено упражняването на фактическа власт върху процесния имот, считано от 15.03.1994 г. до предявяването на исковата молба на 29.11.2013 г. от страна на Ж. Ж. М. – до смъртта му на 14.11.1999 г., а след това - от наследниците му Г. А. М. (съпруга) и В. Ж. Л. (дъщеря). Предвид публикацията в Неофициалния раздел на ДВ, бр. 57 от 24.06.2008 г. (№ 28776, стр. 26) общоизвестен факт е, че за територията, в която попадат имота с № 6833 по КП от 1956 г. и включения в него имот пл.№ 240, със заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на Областният управител на област с административен център [населено място] е одобрен план на новообразуваните имоти, за който не се твърди да е обжалван и съответно е влязъл в сила на 09.07.2008 г. Кметът на район „Приморски” при [община] е издал заповед № 723 от 10.09.2010 г., с която на основание влезлия в сила ПНИ и § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредил да бъде възстановено правото на собственост на наследницата на Я. Г. Я. – А. Н. Г. – върху ПИ с идентификатор 10135.516.4251 по ПНИ на СО „М. р., Б. ч. и Д.”, с част от който е идентична спорната част от настоящия ПИ с идентификатор 10135.2516.4811 по КК на [населено място], СО „М. р., Б. ч. и Д.”, м . „Л.”. А. Н. Г. е починала на 17.05.2011 г. и неин единствен наследник при условията на чл. 8, ал. 4 ЗН се явява касаторката А. Н. У..
Така установените факти, преценени с оглед изложените по-горе общи мотиви по правния въпрос, налагат извода, че към момента на издаването и влизане в сила на решението на ПК – [населено място] през 1998 г. подлежащият на реституиране в полза на наследниците на Я. Г. Я. имот не е бил правно обособен. По тази причина по отношение на него не е било възможно да се упражнява давностно владение. Индивидуализацията на подлежащия на възстановяване имот е извършена след влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., поради което постановеното преди тази дата решение № 532 от 13.07.1998 г. на ПК – [населено място] има значението единствено на признаващо право на възстановяване при условията на § 4 - § 4л. Самото възстановяване на правото на собственост в полза на А. Н. Г. (наследена от А. Н. У.) е настъпило по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. на 10.09.2010 г. В тази ситуация придобивна давност по отношение на процесния имот не е могла да тече до 10.09.2010 г., като до датата на предявяване на исковата молба (29.11.2013 г.) не е изтекъл изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок в полза на лицата, упражнявали фактическата власт от 15.03.1994 г. насетне. Като е приел противното, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. След отменяване на въззивното решение, предвид отсъствието на предпоставки за приложението на чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се постанови отхвърляне на предявения установителен иск за собственост като неоснователен.
При условията на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата по касация следва да заплати на касаторката разноски в размер на 805 лева за всички инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1402 от 14.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1557/2015 г. на Окръжен съд – гр. Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ж. Л., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 (лично и в качеството й на наследник по закон на починалата в хода на делото Г. А. М.) срещу А. Н. У., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. Ж. Л. е собственик на основание изтекла придобивна давност по отношение на реална част с площ от 300 кв.м. от ПИ 10135.2516.4811 (предишен 4251) по КК на [населено място], СО „М. р., Б. ч. и Д.”, м. „Л.”, при граници на частта: ПИ №№ 240, 9547, 85 и част от имот 4811, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Ж. Л., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. У., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 805 (осемстотин и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: