Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр. София,26.01.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2256 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Н. срещу решение №355 от 12.02.2019 г. по в.гр.д.№4833/2018 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 04.06.2018 г., по гр.д.№9938/17 г. на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Я. Н. дължи на „Централна кооперативна банка“ АД въз основа на договор за ипотечен банков кредит с рег.№03500КР-АА-0425 от 18.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.11.2008 г. и Анекс №2 от 26.11.2013 г., сумите в размер на: 170 319.12 евро, главница по договор за банков кредит от 18.09.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 11.05.2017 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 48 380.23 евро за периода от 22.04.2014 г. до 06.04.2017 г., обезщетение за забава в размер на 7 127.27 евро за периода от 22.04.2014 г. до 10.05.2017 г. и такса за управление на кредита в размер на 1 669.75 евро за периода от 18.09.2013 г. до 06.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от 17.05.2017 г. по ч.гр.д.№29850/2017 г. на СРС и изпълнителен лист от 17.05.2017 г. В жалбата са наведени доводи, че решението е неправилно. Посочва се, че изводите на въззивния съд, по отношение наличие на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията на банката по процесния договор за кредит, са в нарушение на практиката на ВКС. Излагат се съображения, че връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е осъществено в нарушение на разпоредбата на чл.47 от ГПК, тъй като уведомление е залепено, без адресът да е посетен в рамките на не по-малко от един месец в различни дни, поне един от които да е неприсъствен и в различни часови пояси. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация „Централна кооперативна банка“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че е обявил процесният кредит за предсрочно изискуем, като е положил дължимата грижа да уведоми длъжника за изявената си воля, изпращайки нотариална покана до единствения му адрес, още повече, че процедурата по чл.47 от ГПК е надлежно спазена, тъй като към момента на връчването законът не е изисквал осъществяването на поне три посещения в различни дни, поне един от които да е неприсъствен, а и в исковата молба освен процесната нотариална покана са представени и други две покани до длъжника, връчени му лично на същия адрес. Предвид изложеното поддържа, че банката е упражнила потестативното си право да направи кредита предсрочно изискуем, поради което иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение №438 от 23.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не спорят, че кредитът, отпуснато от банката ищец е бил надлежно усвоен от ответника длъжник, както и че последният е преустановил плащането за продължителен срок, като спорният по делото въпрос е относно обстоятелството дали банката надлежно е обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, каквато възможност тя е имала, съгласно уговорката в кредитния договор, както и дали съдът следва да извърши проверка в тази насока, при положение, че не е депозиран писмен отговор, в първото заседание ответникът не е въвел възражения относно обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като е сторил това едва в пледоариите си в хода по същество. Посочил е, че относимо към спорните въпроси е на първо място разрешението, възприето в решение №190 от 14.12.2016 г. по т.д.№2349/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, при съблюдаване на което на общо основание следва да бъде установено и доказано дали банката е упражнила правото си да направи остатъка от кредита предсрочно изискуем. Изложил е съображения, че от събраните данни се установява, че банката-кредитор е изпратила до длъжника писмена покана, в която е отразила, че поради просрочие на повече от две вноски прекратява едностранно договора и обявява предсрочната изискуемост на остатъка от дълга, като връчването на поканата е извършено чрез нотариус по реда на чл.50 от ЗННД вр. чл.37-58 от ГПК /чрез залепване по чл.47 от ГПК в редакцията преди измененията от 2017 г./ - служител от нотариалната кантора е посетил в рамките на месец април 2017 г. три пъти адресът на длъжника на 7, 10 и 11 април, като последният ден е бил почивен – събота, като при всички посещения е установено, че няма достъп до вторият етаж на сградата, на който се намира ап.№32. Позовавайки се на даденото в решение №40 от 17.06.2015 г. по т.д.№601/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, разрешение /според което упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника/, както и на Решение на Съда на Европа по дело С-327/10 от 17.11.11 г. /в което се приема, че при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността/, въззивният съд е достигнал до извод, че кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми длъжника за изявената воля за обявяване на дълга за предсрочно изискуем, тъй като процедурата за връчване на книжа е надлежно спазена - длъжникът не спори, че обитава същия адрес, а в тази насока са и събраните по делото доказателства, а нотариалният служител е посетил адреса трикратно (вкл. в един почивен ден). С оглед изложеното въззивният съд е приел, че остатъкът по кредита е обявен надлежно за предсрочно изискуем, като при липсата на оплаквания относно размера на дълга – главница, лихва, обезщетение за забава, исковете по чл. 442 ГПК се явяват основателни. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна съдебна практика на ВКС, обективирана в множество актове, вкл. постановени по реда на чл.290 и чл.274, ал.3 от ГПК /решение №298 от 10.07.2020 г. по гр.д.№505/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, определение №642 от 25.10.2012 г. по ч.т.д.№520/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №233 от 03.07.2014 г. по гр.д.№7723/2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, определение №284 от 21.06.2016 г. по ч.гр.д.№2273/2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, и мн.др./, в които се приема, че при действието на разпоредбата на чл.47 от ГПК /преди изменението с ДВ бр.86/2017 г./, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника, връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес /ако той е различен от постоянния/ или на регистрирания постоянен адрес /ако няма различен настоящ/. Залепването на уведомление на друго място е без правно значение. Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, с оглед което и при установените по делото данни за изпращане на поканата до длъжника /в която е отразено, че поради просрочие на повече от две вноски банката прекратява едностранно договора и обявява предсрочната изискуемост на остатъка от дълга/, чрез нотариус, по реда на чл.50 от ЗННД вр. чл.37-58 от ГПК, като връчването й е осъществено чрез залепване по чл.47 от ГПК в редакцията преди измененията от 2017 г., след осъществяването на три посещения на адреса на длъжника през месец април 2017 г., но в рамките на пет дни, а не на един месец, следва извод, че процедурата по чл.47 от ГПК е била опорочена, респективно банката не е упражнила надлежно правото си да обяви процесният кредит за предсрочно изискуем преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо, че въззивният съд е приел обратното, допуснатото нарушение на закона не е довело до неправилност на извода за дължимост от ответника, въз основа на договора за ипотечен банков кредит с рег.№03500КР-АА-0425 от 18.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.11.2008 г. и Анекс №2 от 26.11.2013 г., на сумите в размер на: 170 319.12 евро, главница по договор за банков кредит от 18.09.2008 г., договорна възнаградителна лихва в размер на 48 380.23 евро за периода от 22.04.2014 г. до 06.04.2017 г., обезщетение за забава в размер на 7 127.27 евро за периода от 22.04.2014 г. до 10.05.2017 г. и такса за управление на кредита в размер на 1 669.75 евро за периода от 18.09.2013 г. до 06.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от 17.05.2017 г. по ч.гр.д.№29850/2017 г. на СРС и изпълнителен лист от 17.05.2017 г. С решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е дадено споделяното от настоящия състав разрешение, според което, ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК /без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен/, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В случая нотариалната покана, в която се съдържа изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е представена както като приложение към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към исковата молба и е връчена на ответника по иска на 18.11.2017 г., в хода на първоинстанционното производство, заедно с исковата молба. С връчване на нотариалната покана на кредитополучателя са настъпили последиците на предсрочната изискуемост, с оглед наличието на предвидените в чл.41 от договора за ипотечен банков кредит с рег.№03500КР-АА-0425 от 18.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.11.2008 г. и Анекс №2 от 26.11.2013 г. предпоставки – неиздължаване на две месечни погасителни вноски /непогасените падежирани вноски са тридесет и шест за периода 18.04.2014 г. – 18.03.2017 г./, като този относим към предсрочната изискуемост факт, настъпил след предявяване на иска, следва да бъде взет предвид. С оглед приложения по делото, приложим в отношенията между страните погасителен план от 26.11.2013 г. и заключението на приетата ССЕ, дължимата изискуема към 11.05.2017 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ главница е в размер на 10 709.92 евро, договорната възнаградителна лихва е в размер на 48 380.23 евро за периода от 22.04.2014 г. до 06.04.2017 г., обезщетението за забава е в размер на 7 127.27 евро за периода от 22.04.2014 г. до 10.05.2017 г., а таксата за управление на кредита в размер на 1 669.75 евро за периода от 18.09.2013 г. до 06.04.2017 г. Дължимата за периода 11.05.2017 г. – 18.11.2017 г. изискуема главница е в размер на 2 054.01 евро /падежирани в хода на делото, преди обявяване на предсрочната изискуемост вноски/, а за останалата част от главницата в размер на 157 555.19 евро, е настъпила предсрочна изискуемост в хода на исковото производство – с връчване на 18.11.2017 г. на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателя, който правно релевантен факт, както бе посочено, следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК. С оглед изложеното обжалваното решение в частта, с която е установена дължимостта на сумите: 170 319.12 евро, главница по договор за банков кредит от 18.09.2008 г., договорна възнаградителна лихва в размер на 48 380.23 евро за периода от 22.04.2014 г. до 06.04.2017 г., обезщетение за забава в размер на 7 127.27 евро за периода от 22.04.2014 г. до 10.05.2017 г. и такса за управление на кредита в размер на 1 669.75 евро за периода от 18.09.2013 г. до 06.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от 17.05.2017 г. по ч.гр.д.№29850/2017 г. на СРС и изпълнителен лист от 17.05.2017 г., следва да бъде оставено в сила. По отношение на главницата от 10 709.92 евро, законна лихва се дължи от 11.05.2017 г. до окончателното изплащане, върху главницата от 157 555.19 евро се дължи законна лихва от 18.11.2017 г. /датата на предсрочната изискуемост на посочената главница/ до окончателното изплащане, а по отношение на главниците, падежирани в периода 11.05.2017 г. до 18.11.2017 г., се дължи законна лихва върху всяка главница считано от датата на настъпване на конкретния падеж до окончателното плащане, както следва: върху главница от 335.55 евро, се дължи законна лихва от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане, върху главница от 338.24 евро, се дължи законна лихва от 18.06.2017 г. до окончателното изплащане, върху главница от 340.94 евро, се дължи законна лихва от 18.07.2017 г. до окончателното изплащане, върху главница от 343.67 евро, се дължи законна лихва от 18.08.2017 г. до окончателното изплащане, върху главница от 346.42 евро, се дължи законна лихва от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане и върху главница от 349.19 евро, се дължи законна лихва от 18.10.2017 г. до окончателното изплащане. В този смисъл въззивното решение в частта, с която е установена дължимост на законната лихва върху сумата от 170 319.12 евро за периода от 11.05.2017 г. до изплащане на вземането, следва да бъде отменено и постановено ново, съобразно изложеното по-горе. С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в частта за присъдените за заповедното производство разноски. Ответникът по касация не претендира присъждане на разноски, поради което такива не му се следват, като разноски, с оглед изхода на правния спор, не може да се присъдят и на касатора. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №355 от 12.02.2019 г. по в.гр.д.№4833/2018 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 04.06.2018 г., по гр.д.№9938/17 г. на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Я. Н. дължи на „Централна кооперативна банка“ АД въз основа на договор за ипотечен банков кредит с рег.№03500КР-АА-0425 от 18.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.11.2008 г. и Анекс №2 от 26.11.2013 г., сумите в размер на: 170 319.12 евро, главница по договор за банков кредит от 18.09.2008 г., договорна възнаградителна лихва в размер на 48 380.23 евро за периода от 22.04.2014 г. до 06.04.2017 г., обезщетение за забава в размер на 7 127.27 евро за периода от 22.04.2014 г. до 10.05.2017 г. и такса за управление на кредита в размер на 1 669.75 евро за периода от 18.09.2013 г. до 06.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от 17.05.2017 г. по ч.гр.д.№29850/2017 г. на СРС и изпълнителен лист от 17.05.2017 г. и в частта му, с която Я. Н. е осъден да заплати на „ЦКБ“ АД сумата от 9 048.89 лв. разноски по заповедното производство. ОТМЕНЯ решение №355 от 12.02.2019 г. по в.гр.д.№4833/2018 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 04.06.2018 г., по гр.д.№9938/17 г. на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Я. Н. дължи на „Централна кооперативна банка“ АД законна лихва върху сумата от 170 319.12 евро за периода от 11.05.2017 г. до изплащане на вземането, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Я. Н. дължи на „Централна кооперативна банка“ АД, законна лихва върху главниците по договор за банков кредит от 18.09.2008 г. както следва: върху главницата от 10 709.92 евро, законна лихва от 11.05.2017 г. до окончателното изплащане; върху главницата от 157 555.19 евро, законна лихва от 18.11.2017 г. до окончателното изплащане; върху главницата от 335.55 евро, законна лихва от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане; върху главницата от 338.24 евро, законна лихва от 18.06.2017 г. до окончателното изплащане; върху главницата от 340.94 евро, законна лихва от 18.07.2017 г. до окончателното изплащане; върху главницата от 343.67 евро, законна лихва от 18.08.2017 г. до окончателното изплащане, върху главницата от 346.42 евро, законна лихва от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане и върху главницата от 349.19 евро, законна лихва от 18.10.2017 г. до окончателното изплащане. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.