Р Е Ш Е Н И Е №60212 гр. София, 20 декември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора Николай Любенов от ВКП, като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 945/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.Д. Д. - защитник на подс. Д. С. Х. срещу присъда №1 от 6.04.2021 г. по внохд № 434/21 г. на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата са развити съображения за наличието на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Нарушението на материалния закон е аргументирано с несъгласие с отказа на съда да квалифицира деянието като случайно по чл. 15 от НК, тъй като опасността е възникнала внезапно в опасната зона за спиране и ударът е бил непредотвратим. Анализът на доказателствата е едностранчив, като мотивите са „преразказ“ на експертните заключения от двете съдебни инстанции. В съдебния акт липсва отговор защо съдът е възприел заключението на повторната КАТЕ и защо е отказал да възприеме изводите на КАТЕ при първоинстанционното разглеждане на делото. Не е отговорено от какво е продиктувана необходимостта от назначаване на повторната КАТЕ, при положение, че не са възникнали съмнения в обосноваността и правилността на първата КАТЕ. На следващо място съдът е игнорирал задължението си при наличието на две противоречащи си експертизи, да се назначи разширена арбитражна такава, като по този начин съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон. Наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и несъобразено с принципите на законоустановеност, тъй като е индивидуализирано неправилно, поради подценяване значението на смекчаващите отговорността обстоятелства при липсата на отегчаващи такива. За това защитата настоява за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Д. Х. не се явява. Защитникът му –адв. Д. също не се явява. Частните обвинители А. К., Ф. К., Ц. К. и повереника им адв. В. не се явяват. Частните обвинители Ц. Е., С. Е. и Л. Е. и повереника им адв. С. не се явяват. Пред касационната инстанция се явява особения представител на частния обвинител И. К. –адв. М., който пледира за оставяне в сила на въззивната присъда, тъй като не са налице основания за отмяната й. Представителят на ВКП излага становище за неоснователност на жалбата. Предлага оставяне в сила на атакувания с нея акт. Според него при постановяване на присъдата не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, а наложеното наказание счита за справедливо. Повторната експертиза е отговорила компетентно на поставените въпроси и съдът правилно я е интерпретирал, като приетите факти кореспондират с доказателствата по делото. Не са налице основания за приложението на чл. 15 от НК. Действията на пострадалия по промяна на посоката на движение макар и да са в причинна връзка с настъпилото произшествие, не оневиняват подс. Х., тъй като ударът не би настъпил, ако подсъдимият е предприел своевременно намаляване на скоростта. ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, намери следното : Жалбата е основателна. С присъда №26 от 18.05.2020 г. по нохд № 1971/19 г. ОС-Пловдив признал подс. Д. С. Х. за невиновен в това, че на 28.09.2017 г. на път /път/, /населено място/ при управление на МПС л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , да е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на А. С. Е., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. В вр. чл. 342 , ал.1 от НК и чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното обвинение. Произнесъл се по веществените доказателства по делото и по направените по делото разноски. По протест на прокурор от ОП и жалба на частните обвинители в АС-Пловдив е образувано внохд № 434/20 г. С присъда №1 от 6.04.2021 г. отменил на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК присъдата по нохд № 1971/19 г. и вместо нея, признал подс. Д. С. Х. за виновен в това, че на същата дата и място при управление МПС л. а. /марка/ в нарушение на чл. 20, ал.2 изр. 2 от ЗДП причинил по непредпазливост смъртта на А. С. Е., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. В, вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл. 55 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, като го оправдал за нарушението по чл. 20, ал.2 изр. 1 от ЗДП. На основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343 Г от НК лишил подс. Х. от право да управлява МПС за срок от две години. Осъдил подс. Х. да заплати направените по делото разноски. Внимателното запознаване с материалите по делото позволява извод, че оплакванията, с които е подкрепено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК не са лишени от основание. В преобладаващата си част те са свързани с неизпълнение на задължението на въззивния съд да отговори на възраженията на страните, с незадоволителното качество на въззивния акт и несъгласие с аналитичната дейност на въззивния съд. Обобщаващото становище на ВКС по тези три групи въпроси е, че дейността на съда е дистанцирана от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и изготвения въззивен акт не удволетворява критериите на закона, тъй като не позволява от съдържанието му да се проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда. Посочените по –горе недостатъци в съдебния акт не са единственото основание за неговата отмяна. Въззивният съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в това, че подсъдимият е бил осъден по непредявени факти, които не са му били известни до този момент като включени в обхвата на обвинението му и поради тази причина той не се е защитил по тях. Тези факти на практика изменят съществено обстоятелствената част на обвинението, съгласно разясненията дадени в ТР № 57/1984 г. на ОСНК на ВС. Те се отнасят до поведението на велосипедиста - извършването на две маневри по пътното платно - завиване наляво и след това на дясно, настъпване на удар при 18 градуса косо надясно и 60 метра видимост за подсъдимия Х. преди мястото на удара. Новите фактически обстоятелства не са с уточняващ или детайлизиращ обвинението характер, а разкриват различна картина на пътнотранспортното произшествие, по която подсъдимия не се е защитавал на досъдебното производство и пред първата инстанция. По тях подс. Х. е осъден за първи път от апелативната инстанция, с което съдът го лишил от правото на справедлив процес и правото на ефективна защита, в съответствие с чл. 6 от КЗПЧ. Това е така , защото : Правото на справедлив процес, обхваща и правото на информираност по параметрите на възведеното обвинение. То е закрепено в чл. 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС, чл. 47 и чл. 48 от Х. на основните права на ЕС. Практиката на съдилищата по тяхното приложение налага извода, че това право следва да бъде гарантирано в хода на целия наказателен процес, като подсъдимите и защитниците им, следва да бъдат уведомени при изменение на фактите и правото, преди постановяване на присъдата, т. е. до определен момент. Този момент не трябва да осуетява възможността те да могат да реагират и да се защитят ефективно. В настоящия случай, поради непредявяване на обвинението по съответния ред, подсъдимият и защитата му са лишени от това право, тъй като въззивната инстанция е последна инстанция по фактите и след приключване на делото пред нея, подсъдимия не разполага с възможност да оспорва фактите пред касационната инстанция, тъй като необосноваността на въззивния акт не е сред касационните основания, което на практика прегражда пътя му на осъществяване на ефективна защитата по фактите на две съдебни инстанции. За да онагледи направените по- горе изводи, ВКС счита, че следва да проследи параметрите на обвинението, от внасянето на обвинителния акт до постановяване на въззивната присъда. Според описаните в обвинителния акт факти, подсъдимият управлявал МПС л.а /марка/ със скорост 61 км. ч. в дясна лента на пътното платно. Пострадалият се движел с велосипеда по банкета в дясно от пътя по посока на движение на л.а. /марка/. Пострадалият навлязъл в платното за движение на подсъдимия, на разстояние не по- малко от 42,88 м. от него, като подс. Х. не реагирал своевременно на променената траектория на движение на велосипеда, след което настъпил удар в предната дясна част на автомобила и задната част на велосипеда, на разстояние 1,3 м. -1,5 м. източно от западната граница на платното за движение. Пред ОС- Пловдив подс. Х. депозирал обяснения, в които заявил, че скоростта на движение на л.а. била 80 км. ч., че пострадалият се движил по пътното платно, а не върху банкета, че за първи път го възприел, когато бил 4-5 метра пред него, тъй като на 25-30 метра преди движението на л.а.“марка“ се движел друг неустановен автомобил, който задминал пострадалия. При постановяване на присъдата си съдът приел фактически положения, кореспондиращи с дадените обяснения, с изключение скоростта на движение на л.а. от 61 км./ч. Съдът оправдал подсъдимия Х., като приел, че той не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, като такава би била налице, ако е управлявал МПС със скорост 43км.ч. - 57 км. ч. Присъдата е атакувана от прокурора и частните обвинители, като въззивният съд съобразявайки се с техните оплаквания провел съдебно следствие, в хода на което изслушал повторно всичките четири АТЕ, включително и от приетата от първоинстанционния съд. По искане на прокуратурата и частните обвинители назначил Допълнителна КАТЕ, която приел след обстоен разпит на вещите лица. Съдът отменил присъдата на ОС и постановил нова, с която признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. В от НК. В мотивите приел следните фактически положения на пътното произшествие : 1.подсъдимият имал видимост към велосипедиста около 1 секунда преди движещия се пред него неустановен автомобил да премине покрай велосипеда и преди велосипеда да започне да се отклонява наляво, като в този момент отдалечеността на л. а. е била 60 м. 2.когато велосипедистът започнал да се отклонява в ляво, неизвестния автомобил се намирал наляво от велосипедиста. 3. тогава, най- малкото разстояние между МПС на подс.Х. и велосипеда от мястото на удара е 43,68 м. при скорост на движение на велосипеда 10 км. ч., 46,70 м. при скорост от 12,5 км. ч. и при скорост 15 км. ч. 50,04 м. 4. опасната зона за спиране при скорост от 60 км. ч.за лекия автомобил е 42,21 м. 5. по време на удара, велосипедът бил разположен косо пред автомобила, като предната му част е била под 18 градуса спрямо надлъжните оси на автомобила, като преди това велосипедистът е изпълнил две последователни маневри – първата завой наляво и втората- завой на дясно. Според въззивния съд е налице причинно следствена връзка между допуснатото нарушението на чл. 20 , ал. 2 от ЗДП от страна на подсъдимия и настъпилия резултат, тъй като в момента, в който велосипедистът се е отклонил на ляво, опасната зона за спиране на автомобила е била по- малка от дистанцията, на която той се е намирал от мястото на удара при скорост на МПС от 60 км.ч. и при която и да е скорост на движение на велосипедиста от 10 км./ч. -до 15 км./ч., поради което ударът е бил предотвратим, ако водачът е изпълнил законовите си задължения - при възникване на опасността да намали и да спре управляваното от него ППС. Становището на контролираната съдебна инстанция е изведено при едностранчива оценка на доказателствените материали, въпреки положените от нея усилия за разкриване на обективната истина чрез провеждането на въззивно съдебно следствие. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, не е дал ясни, непротиворечиви и убедителни отговори на възраженията на страните по спорните по делото въпроси. Макар да се е разграничила по фактите и правото, въззивната инстанция не е съумяла да се аргументира кои доказателства са й дали основание да приеме описаните нови факти. В мотивите на съдебния акт липсва обосновка защо са приети наличието на друго ППС, движещо се пред л.а. управляван от подсъдимия и криволичещо движение на велосипедиста – описано като две маневри- първата завиване на ляво и втора на завиване на дясно, пряка видимост към велосипеда от 60 метра преди мястото на удара, и то при наличие на друго ППС, разположение на велосипеда под 18 градусов ъгъл пред надлъжните оси на ППС в момента на удара. Част от новите факти – наличието на друго ППС пред автомобила „марка“ и движение на велосипедиста по пътното платно се основават на дадените от подсъдимия обяснения пред първата инстанция и те са израз на неговата защитна позиция, с която той излага своята гледна точка за развилите се събития. Въпреки това съдът е следвало да даде отговори какви са били съображенията му за приемане на обясненията му в тези части като достоверен източник на доказателствени факти. В същност, новоизменените факти, които рефлектират върху наказателната отговорност на подсъдимия се отнасят до поведението на пострадалия-велосипедист на пътното платно и те се различават от описаните в обвинителния акт. Описаното движение на велосипеда наляво и след това надясно, увеличава времето за реакция на подсъдимия от 0,8 сек. на 2,6 секунди. Преценявайки го с момента, в който пострадалият е станал опасност за движението-изменяйки посоката си на движението, извършвайки две, а не една маневри, съдът е разширил параметрите на обвинението, без да обсъди доказателствата, които установяват описаното поведение на пострадалия. В заключението на последната КАТЕ се сочи, че удара между предната лява част на МПС и задната част на велосипеда е станал под 18 градуса. Обективните деформации по бронята и изкривеното под ъгъл задно колело на велосипеда, намерените предмети след удара от дясно на пътното платно, /които са били налични и още в хода на ДП/ съгласно протокола за оглед на местопрестъплението са посочени от експертите като надеждна индикация за предприетата от велосипедиста маневра и те са останали незабелязани при внасяне на обвинителния акт и от прокурора, участвал в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Отсъствието на ясни съображения в мотивите по отношение на възприетата фактология по делото не позволява на страните и касационната инстанция да проследят начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение и да преценят неговата правилност. Не е достатъчно съдът да опише приетите от него факти, необходимо е да посочи доказателствените източници, на които те се основават и изводите, които следват от тях, както и да обоснове причините, поради които е кредитирал последната експертиза. Възпроизвеждането на всички възможни хипотези, в зависимост от скоростите на движение на участниците в пътното произшествие и съдържанието на експертизите не могат да заместят дължимия анализ на доказателствата, като на практика представляват непълнота в съдебния акт, приравняващ се на липса на мотиви. На следващо място, отсъства анализ на основен доказателствен източник –обясненията на подсъдимия, който е поставен в основата на установените фактически положения относно мястото на движение по пътното платно на пострадалия- велосипедист и наличието на друго ППС, движещо се пред него. Направените от вещите лица уточнения в съдебното заседание са останали в страни от вниманието на съда, който не ги е обсъдил в мотивите си и по този начин е лишил съдебния акт от изискванията за изчерпателност, аналитичност и убедителност. Така например, не е обсъдено разяснението направено от вещите лица по отношение механизма на ПТП и твърдението на водача за наличие на друго ППС. На л. 6 –л. 8 от съдебния протокол е отразено, че „времето за движение на велосипедиста от десния край на пътното платно до място на удара е от 2,6 -3 секунди/ посочено в таблица 12/. Това време е по- голямо от времето за реакция на водача /от 0,8 сек. - 1 сек./, което противоречи на обясненията на подсъдимия, че не е успял да реагира преди сблъсъка. Изследваната от експертите хипотеза – наличие на друг автомобил, движещ се пред него, основана на обясненията на подсъдимия, сочи според тях, че „този друг автомобил не би могъл да попречи на водача, тъй като той се е намирал на 30 метра пред автомобила“ му, а велосипедистът е навлязъл в платното му за движение на не по-малко от 40 метра“. Следователно - заключават вещите лица – „няма как велосипеда да започне да навлиза на 30 метра, след което другият автомобил да го заобиколи“. За това, са приели, че тази хипотеза не може да се случи по начина, по който е съобщил подсъдимия, и че „ или той съобщава невярно разстояние - 30 метра между двата автомобила или изобщо такъв автомобил е липсвал“, защото „при това положение няма как технически и обективно велосипедистът да навлезе и да застане на мястото на удара, така както това е станало“ / под 18 градуса/, тъй като времето не би му стигнало. Не е обсъдено твърдението на експертите, че ако е имало друг автомобил няма как разстоянието между тях да е 30 метра, като минималното следва да е от 43 -44 метра преди мястото на удара, тъй като няма техническа възможност той да види отклонението на велосипеда на ляво, на разстояние 43- 44 метра , а разстоянието между него и другото ППС да е 30 метра, защото отклонението наляво би предизвикало сблъсък между велосипеда и неустановеното ППС, за какъвто удар няма данни по делото. Остава неясно защо съдът приема време за реакция на водача от 1 секунда, което съответства на посоченото на стр. 22, че водачът вероятно е имал видимост към велосипеда една секунда преди неизвестния автомобил да премине покрай него, като е пропуснат факта, че предвижването на велосипеда по описания начин с траектория наляво и след това надясно/увеличава времето за реакция на подсъдимия, като за това време от 2,6 сек. водачът е изминал определено разстояние до мястото на удара. Последният факт изобщо не е намерил място в съдебния акт, а той има решаващо значение, ако се приеме, че пред подсъдимият не се е движило друго ППС. Пропуските на съда да обсъди противоречията в обясненията на подсъдимия със заключението на назначената допълнителна КАТЕ, отсъствието на дължимия коментар на доказателствата сочещи на приетия механизъм на деянието, следва да се приравнят до липса на мотиви, което представлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, налагащо упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. В светлината на коментираните недостатъци в аналитичната дейност на съда, ВКС не открои като такъв, неназначаването на повторна разширена КАТЕ с участието на други вещи лица, тъй като счете, че между приетите по делото експертизи липсват съществени противоречия, които да налагат преодоляването им чрез допускане на арбитражна експертиза. Разминаванията в експертните становища могат да бъдат отстранени с осъществяването на пълноценен доказателствен анализ от съда, на който предстои да разгледа делото по същество след връщането му. В заключение, липсата на очевидци на пътния инцидент, поражда необходимост, установяването на релевантните по обвинението факти и тяхната правна оценка да стане след внимателен прочит на предложените от вещите лица възможни хипотези и след даването на ясни отговори, кои са онези обективни параметри на ПТП, които позволяват изграждането на достоверна картина на престъплението, както и дали обясненията на подсъдимия, които съдилищата са кредитирали, поради липсата на гласни доказателства, които да ги опровергават, са достоверен източник на доказателствени факти, в кои части и поради какви причини. Всичко изложено до тук, не позволява ВКС да обсъжда изложените в жалбата доводи, с които се претендира наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК, тъй това следва да бъде направено след отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК ВКС - трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 1 от 6.04.2021 г. постановена по внохд № 434/2020 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.