Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр.София, 26 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 401/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения К. Б. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 246/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 288/05.10.2012 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. С касационното основание по чл.428, ал.1, т.5 НПК обосновава алтернативната възможност за изменение с намаляване на размера на наложената глоба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че поради липса на допуснати нарушения от поддържаните следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Разложкият районен съд с присъда № 2458/26.04.2011 год. по нохд № 893/2010 год. признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на четири пъти в периода м.януари-м.април в гр.Я. чрез използване на неистински документи-болнични листове, получил без правно основание чуждо движимо имущество в установените размери от бюджета на Националния осигурителен институт с намерение да го присвои. На основание чл.212, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК го осъдил на по 500 лева глоба, което наказание определил при условията на чл.23, ал.1 НК като общо. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Благоевградският окръжен съд с решението си по въззивно нохд № 246/2011 год. изменил присъдата като преквалифицирал деянията като престъпление по чл.212, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и определил наказанието глоба в размер на 300 лева. Отменил присъдата в частта относно определянето на наказание за всяко престъпление отделно и в частта относно приложението на чл.23 НК. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия. Съдържанието на решението отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Съдът е изложил възприетата от него за установена фактическа обстановка и е обосновал верността на фактическите изводи с вярната оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал съобразно изискванията на чл.107, ал.3 НПК. Правилно не е изследвал здравословното състояние на подсъдимия, независимо от наличието на доказателствени източници, тъй като не е съществено обстоятелство от относимите към предмета на доказване. Констатирал е допуснато нарушение на закона и като е упражнил правомощията си по чл.334, т.3 от НПК е преквалифицирал поведението на подсъдимия като извършено при условията на чл.26, ал.1 НК. В този смисъл е изложил подробни правни съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Отказът си да възприеме като неоснователни поддържаните в жалбата доводи и възражения за допуснати нарушения е мотивирал подробно и според изискванията, отнасящи се за частта, в която е потвърдил оспорения акт, като е посочил основанията за това решение. Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на правото на защита. Правилно въззивният съд е приел, че постановлението от 11.06.2006 год. не е това, въз основа на което е изготвен и обвинителния акт като го е определил по значение за работен вариант. Видно от данните по делото постановлението за привличане от 24.03.2010 год. съдържа ясно и точно фактическо и юридическо формулиране на обвинението, в което се съдържат и всички елементи от състава на престъплението. Това процесуално действие е извършено с участието на подсъдимия и защитника му, без да са направени възражения, за каквито очевидно няма основание, а са подписани лично след разясняване на процесуалните права, предвидени от НПК, предвид процесуалното качество. Въз основа на събрания доказателствен материал и повдигнатото обвинение е съставен от прокурора обвинителния акт – основанието за образуване на делото в първоинстанционния съд. От изложеното следва, че няма нарушения, които да имат характер на съществени и да са основание за отмяна на въззивното решение. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, и установеното конкретно обективирано поведение, инстанциите по същество са направили законосъобразен извод за умисъла, който е определен като пряк по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Волята на съда да приеме използването на документите от подсъдимия с цел да получи въз основа на тях недължими му се обезщетения като израз на съзнание за всички признаци на престъплението, е изразена по ясен и недвусмислен начин. Настоящият състав изцяло споделя съображенията и не намира основание да ги повтаря или да излага нови в тяхна подкрепа. Не е допуснато нарушение с утвърждаването на решението, че сумите, които е получил подсъдимия въз основа на неистинските документи, са заплатени от определените за обезщетения според нормативната уредба за различните периоди от ползването им. Дали изплащането е станало от бюджета на училището или от този на Националния осигурителен институт предвид действащото законодателство, какъв е размера на вредата за всеки от пострадалите са въпроси, които следва да бъдат решени във връзка с гражданската му отговорност. Неоснователно се поддържа в искането, че е допуснато нарушение на закона с отказа да бъде квалифицирано поведението като престъпление по чл.212, ал.6 НПК по съображения за наличие на достатъчно обстоятелства, които да определят извършеното като маловажен случай. Такова възражение е поддържано и пред въззивния съд. На стр.19 от мотивите съдът е изложил подробни съображения за решението си да го приеме за неоснователно. Вярно е, че поначало има правна възможност да се приеме и за престъплението по чл.212 НК, че случаят е маловажен. За това обаче е необходимо да са налице предвидени в разпоредбата на чл.93, т.9 предпоставки, какъвто не е настоящият случай. Размерът на вредните последици е една от тях, но не единствената и най-важната. Въззивният съд е отстранил допуснато нарушение на закона като е приложил правилния и по-благоприятен за подсъдимия с приложението на чл.26, ал.1 НК и определяне на деянията като извършени при условията на продължавана престъпна дейност. Така е реализирана възможността да се определи само едно наказание и е изключена тази за утежняване на положението му с приложението на чл.24 НК. Наличието на смекчаващи обстоятелства, данни за които се съдържат по делото, правилно са определени като такива, които имат значение на индивидуализиращи, но за отговорността, не и за квалификацията на престъплението като маловажен случай. С оглед техния вид, вкл. положителните данни за личността, броя, тежестта, значението им за обществената опасност на личността и на извършеното, мотивите, резултата, както и провеждането на наказателното производство в грубо нарушение на принципа по чл.22 НПК, което не е резултат от процесуалното поведение на подсъдимия, въззивният съд е приел наличието на предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК и е определил наказанието глоба в размер на 300 лева - към минимално предвидения в НК, за който правилно е приел, че отговаря на изискванията за индивидуализация на наказанието, на принципа по чл.35, ал.3 НК и на целите по чл.36 НК. Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните за изменение или отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването искането следва да бъде оставено в сила. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Б. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 246/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 288/05.10.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/