2 2 Р Е Ш Е Н И Е № 347 София, 06 октомври 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на .....двадесет и осми септември.... две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря…..НАДЯ ЦЕКОВА....…и на прокурора.....БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 922 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения С. Н. К. за възобновяване на нохд № 11949/2012 г. на Софийския районен съд, 97-ми състав на основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Развити са съображения, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Оспорва се достоверността на показанията на пострадалата, които според защитата са нелогични, изпълнени с фантазии и вътрешно противоречиви. Изразява се съмнение в показанията и на св. М., който много удобно за пострадалата подкрепял нейната версия на случилото се и който не е могъл да възприеме предаването на златните накити поради метеорологичните условия на инкриминираната дата. Конкретно искане за процесуалното развитие на делото след неговото възобновяване не е направено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането на осъдения е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С присъда от 25.06.2014 г. по нохд № 11949/12 г. Софийският районен съд признал подсъдимия С. К. за виновен в това, че на 10.12.2011 г., при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Я. Ж. Т. и с това й причинил имотна вреда в размер на 2155.50 лв., поради което и на основание чл. 210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено по нохд № 8611/2011 г. Осъдил подсъдимия да заплати на Я. Т. сумата от 2100 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. С решение № 383/ 01.04.2015 г. по внохд № 511/15 г. Софийският градски съд потвърдил изцяло присъдата. Искането на осъдения е подадено в шестмесечния срок от влизане в сила на присъдата, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Преди да се произнесе по същество касационният състав обръща внимание, че в случаите, когато присъдата е проверена от окръжния съд като въззивна инстанция и е потвърдена или изменена с решение на тази инстанция, то на проверка по реда на възобновяването подлежи въззивният съдебен акт, а не първоинстанционната присъда. Това произтича от разпоредбата на чл. 419 ал.1 от НПК, която сочи като подлежащи на възобновяване влезлите в сила присъди и решения. Затова касационният състав дължи проверка за законосъобразност на решението на СГС. Искането за възобновяване е мотивирано с доводи, които са почти идентични по съдържание с изложените във въззивната жалба. Въззивната и касационната проверка на съдебните актове обаче имат различен обхват, очертан съответно в чл. 314 и чл. 347 от НПК, като ВКС се произнася само по наведените касационни основания. Пред въззивния съд защитата е атакувала обосноваността на присъдата, но същите доводи до голяма степен са неотносими към касационната проверка, защото касационната инстанция няма правомощия да следи за обосноваността на фактическите изводи, а единствено дали те са изведени при спазване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствената съвкупност. Върховният касационен съд намира, че СГС не е допуснал процесуални нарушения по смисъла на чл. 13 и чл.14 от НПК. Съдът е изпълнил в пълнота задълженията си по цялостна проверка на присъдата, като е проверил отново събраните доказателства, анализирал е същите и е мотивирал убедително защо възприема като правилно изяснена фактическата обстановка. Особено внимание съдът е отделил на показанията на св. Т., доколкото тя е не само очевидец на събитията, но и пострадала от деянието. След като е установил, че показанията й са последователни и подробни, без вътрешни противоречия и логически несъответствия, а също така са подкрепени от тези на св. М., който също е очевидец на предаването на златните предмети и който категорично е разпознал подсъдимия / видно от протокола за разпознаване на лица и предмети/, съдът е мотивирал извода си за достоверност на свидетелските показания и е отказал да даде кредит на доверие на обясненията на подсъдимия. Изложените на л.3 и л.4 от мотивите съображения са подробни и убедителни, като съдържат отговор и на направените от защитата възражения. Съдебният акт покрива изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК и дава ясен ориентир за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда относно фактите по престъплението и авторството на осъдения К. Липсват основанията по чл. 422 ал.1 т.5, вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. К. за възобновяване на производството по внохд № 551/ 2015 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: