Р Е Ш Е Н И Е № 364 гр.София, 12 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1057/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Хасково и по касационни жалби от защитниците на подсъдимия Р. М. М.: адвокат П. П. от АС гр.Хасково и допълнение към нея , и от адвокат Д. М. САК, срещу нова въззивна присъда №15 от 11.03.2014г., постановена по внохд№556/2013 год. на Окръжен съд гр.Хасково С атакуваната въззивна присъда е отменена присъда №561/18.06.2013г. по НОХД № 99/2013г. на Районен съд гр.Свиленгрод и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Р. М. М., с [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 09.09.2012 г. през ГКПП „Капитан Андреево." - шосе, общ. Свиленград, област Х., като съизвършители, в съучастие със З. Х. Ю. [ЕГН], е превел през границата на страната от Република Турция в Република България чуждите граждани Х. М. Х.- 18-годишна и Х. С. Един Х.. - 19-годишен, двамата сирийски граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано моторно превозно средство - автобус марка марка „Мерцедес”, с бълг. Р.. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], [населено място], поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.55 ал.1 т.1, ал.2 и ал.3 от НК е осъден „лишаване от свобода за срок от 10/десет/месеца" и „глоба" в размер на 800 /осемстотин/ лева. На основание чл. 60, ал.1, вр. чл. 61, т.2 ЗИНЗС, определя първоначален „строг" режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съгласно чл. 68, ал.1 от НК е постановено наложеното със споразумение от 07.12.2011г. по нохд № 1310/2011г. на РС Кърджали наказание „лишаване от свобода за срок от 3/три/години, да бъде изтърпяно изцяло и преди наказанието по настоящата присъда, при първоначален „строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съгласно чл. 59, ал. 2 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Р. М. М. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от 13.09.2012 г. до 18.06.2013 г. На основание чл.189, ал.3 НПК разноските по водене на делото в размер на 1338 лева са възложени в тежест на подсъдимия ,платими по бюджетната сметка на ВСС. В КАСАЦИОННИЯ ПРОТЕСТ се сочи основание по чл. 348, ал. 1,т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното на подс.Р. М. М. наказание с доводи за неправилно приложение на чл. 55, ал.1,т.1, ал.2 и ал.3 от НК, вместо индивидуализация по чл. 54 от НК. От фактическите данни по делото не се подкрепя изводът за многобройни, нито за изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства; не може да се приеме, че и най-лекото наказание, предвидено в състава на престъплението за което е признат за виновен, е несъразмерно тежко. Подценени са предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер; извършване на деянието в изпитателния срок на отложеното за изпълнение наказание; високата степен на обществена опасност поради разпространеността на този вид престъпления в страната. Предлага се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за налагане на по-тежко наказание на подсъдимия. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия- адвокат П. П. и допълнението към нея, се претендират нарушения по чл.348, ал.1,т.т.1 и 2 от НПК, със следните доводи: не е доказано авторството на деянието от подсъдимия, тъй като не е установено, че подсъдимият е създал предпоставки за преминаването на лицата през границата на РБ; не е даден отговор на доводите на защитата -съзнавал ли е подсъдимият дали в автобуса е имало нелегални лица, дали са чужденци, дали те имат всички документи за влизане в страната; няма данни дали подсъдимият М. и свид.Ю. са се познавали и дали са имали общ умисъл за съвместно участие в извършване на престъплението; поведението му не осъществява обективните и субективни признаци на състава по чл.280 от НК; неправилно съдът се е позовал на ППВС№8/71 год. за сходство в обективната страна на престъпленията по чл.280 и чл.279 от НК; не е направено разграничение между превеждане през границата и фактическо преминаване през границата,за да се изясни какво е изпълнителното деяние и имал ли е участие подсъдимият в извършване на това деяние. Неоснователно не е приложен чл. 14 от НК, тъй като подсъдимият не е знаел за фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, според обвинението, поради което липсва умисъл за извършване на деянието. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия – адвокат Д. М. се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т.1,2 и 3 от НПК; не са осъществени от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 280, ал. 2, т.т.3 и 4 и вр. чл. 20 , ал. 2 от НК; не са спазени основни задължения на съда по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК; съдът е подценил оправдателните доказателствени източници като е изградил изводите за деянието и авторството само на осъдителните доказателства; не е посочил защо е приел за достоверни показанията на пътниците в автобуса, а е отхвърлил показанията свид.Ю., обясненията на подсъдимия като недостоверни; липсват мотиви за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия; наложеното наказание е прекомерно тежко, тъй като е силно завишено по размер, без в жалбата да се изтъкват данни , подкрепящи това твърдение. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП поддържа протеста в откритото съдебно заседание пред ВКС и иска уважаване на протеста. Намира жалбите от защитата на подсъдимия за неоснователни. Пред ВКС подсъдимият Р. М. не се явява, редовно призован и не изтъква уважителна причина за неявяването си. Не се явява и адвокат П. П. без уважителна причина. Адвокат Д. М. се явява лично и поддържа жалбата. Устно и в писмена защита пледира за оправдаване на подсъдимия или за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Доказателствата по делото не внасят промени в изводите на първостепенния съд; неправилно е прието, че признаването на вината от подс.Ю. в сключеното споразумение за решаване на делото по обвинението за същото деяние в съучастие с подс.М., е доказвало съавторството на подс.М.; нито един от разпитаните свидетелите- пътници в автобуса, не е виждал подсъдимият да укрива свидетелите Х. и Х.; фактическият извод за укриването на сирийските граждани в сервизното помещение на автобуса е произволен, тъй като не е съобразен с доказателствените източници, че в сервизното помещение е имало и други предмети, препятстващи помещаването на хора; не са отстранени противоречията в показанията на сирийските граждани с показанията на свид.К., които твърдят, че са задържани при проверката от митническия служител в автобуса, а според свид.К., те са задържани в близост до автобуса; подсъдимият е осъден по непредявено обвинение, тъй като според обвинителния акт, сирийските граждани са били укрити в двигателния отсек на автобуса, а ХОС е приел, че са укрити в сервизното помещение на автобуса. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, съобрази ОПЛАКВАНИЯТА В ПРОТЕСТА И В ЖАЛБИТЕ от защитата на подсъдимия, взе предвид ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, и в пределите на проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Протестът на Окръжна прокуратура гр.Хасково и касационните жалби от защитниците на подсъдимия Р. М. са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: По касационните жалби от защитата на подсъдимия: Не са допуснати посочените в касационните жалби съществени процесуални нарушения. В изпълнение на задълженията си за цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда и съгласно правомощията на последна инстанция по установяване на фактите, въззивната инстанция, въз основа на собствена оценка и анализ на събраните от първата инстанция доказателствени източници, и тези, събрани във въззивното производство, е спазила принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК за разкриване на обективната истина по делото и за взимане на решение по вътрешно убеждение. Събраните допълнителни доказателствени средства са внесли допълнителна яснота на изследваните обстоятелства за начина на извършване инкриминираното деяние. Това са заключенията по назначените допълнителна комплексна съдебно авто-техническа и медицинска експертиза /спр. на л.63 -68 от внохд № 556/2013г./ и допълнителна техническа експертиза / спр.на л.100 – л.104 от внохд № 556/2013г / и устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание. Мотивите на присъдата съдържат проверка и анализ на доказателствата така, както изискват нормите на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК и на чл. 339, ал. 3, вр.с чл. 305, ал. 3 от НПК. Тезата на защитата на подсъдимия адв.П. за липса на доказателствени факти относно обстоятелствата на обвинението за създадени от подсъдимия предпоставки за преминаването на двамата сирийски граждани през границата на Република България без знанието и разрешението на граничните власти, е несъстоятелна. В мотивите на присъдата е даден отговор въз основа на кои доказателствени източници съдът е направил извод за общите действия на под.М. и свид.Ю. относно създаване на предпоставки за превеждането на двамата чужди граждани през границата на страната ни без знанието и разрешението на надлежните органи на властта. От показанията на свидетелите Х. и Х., както и от данните от преките възприятия на свидетелите Е. В., З. Н., А. Н., В. К.,Н. П., М. С., П. П., Р. П., Д. О., които са пътували в автобуса по време на настаняването на свидетелите Х. Х. и Х. Х. в същото превозно средство и са наблюдавали поведението на свид.Ю. и на подс.М. е установено безпротиворечиво, че: двамата допълнителни пътници са се качили в автобуса заедно със свид.Ю. на турска територия – в [населено място]; настаняването им като пътници в автобуса е станало със съдействието на подсъдимия на свободните места в задната част на автобуса; възприемаенето им като чужденци е било всеобщо достъпно, тъй като са говорили на арабски език ; и на двете гранични територии отсъствието на свидетелите Х. Х. и Х. Х. от салона на автобуса, когато всички пътници и шофьора са били поканени да слязат от него за проверка от граничните власти, е забелязано от останалите пътуващи; подс.М. е забелязан да се връща в автобуса , докато останалите пътници са били извън него, освен двамата сирийски граждани; само подсъдимият е разполагал с техническо средство да отваря и затваря капаците на сервизните помещения в автобуса и възможност да осигури бърз достъп от салона на автобуса в помещение, находящо се извън салонната част. При установените обективни данни за настаняването им в автобуса като пътници и за съпричастността на подсъдимия към отсъствието на двамата сирийски граждани при граничните проверки, е несъстоятелна тезата в жалбата на адв.П., че подсъдимият не е съзнавал дали в автобуса е имало нелегални лица, дали са чужденци, дали те имат всички документи за влизане в страната, както и дали е действал съгласувано със свид.Ю.. Показанията на свидетелите Х. и Х. са обсъдени внимателно и съвкупно с останалите доказателствени източници.Те са изяснили съгласуваността в действията на подс.М. и на свид.Ю. по превозването и укриването им българските гранични власти; установили са, че свид.Ю. е имал предварителна уговорка с двамата да ги преведе през границата по нелегален начин; че при преминаване през граничните власти и на двете държави подсъдимият М. е осигурил нелегално място за тях в автобуса извън салонната му част. От показанията на свид.Х. съдът е приел за установено, че двамата със свид. Х. са били укрити ”в дупка, в края на автобуса, продължаваща до средата, в която мястото е тясно и двамата били сгънати”. Не намира подкрепа в данните по делото оплакването в жалбата на защитата адв.М., че неправилно въззивният съд е приел участието на подс.М. като извършител на деянието единствено в резултат на позицията на подс.Ю. в диференцираното производство за решаване на делото със споразумение по същото обвинение. Въззивната инстанция не е направила фактическа констатация за извършване на инкриминираното деяние от подс.М., основаваща се на изложеното от подс.Ю. в направеното от него самопризнание.Вярно е, че този подсъдим е направил самопризнание и е дал съгласие по въпросите за деянието, дейците, вината, че деянието му съставлява престъпление по обвинението и относно правната квалификация в подписаното от него споразумение с прокуратурата, в производството по Глава ХХІХ от НПК, приключило с определение за одобряване на споразумение. Направеното по този ред самопризнание има процесуално значение само за фактическия състав по решаването на делото със споразумение. То няма доказателствена стойност на доказателствено средство в продължилото по общия ред по отношение на подс.М. наказателно производство. Съдът се е ръководил от тези принципни положения, поради което е допуснал, събрал и анализирал показанията на Ю. в качеството му на свидетел по реда на чл. 118, ал. 1,т.1 от НПК. Изложени са подробни съображения по реда на чл. 339, ал. 3 ,вр. чл. 305, ал. 3 от НПК защо не е дадена вяра на тези показания. Внимателно са анализирани и обясненията на подсъдимия М., поради двойнствения им характер на доказателствено средство и средство за защита. Изразеното в тези гласни доказателствени средства, че подс.М. не е знаел за превозването на чуждите граждани без необходимите документи, както и за укриването им в автобуса при преминаването през границата на страната ни, а нелегалното им превеждане е станало единствено с помощта на осъдения Ю., аргументирано е прието за напълно изолирано от останалите доказателствени източници. В тази връзка съставът на ВКС приема за несъстоятелно оплакването в жалбите на двамата защитници на подсъдимия за липсата на доказателствена основа подсъдимият М. да е укривал свидетелите Х. и Х. при преминаването им през границата на страната ни. От кредитираните като достоверни доказателствени източници е установено, че двамата сирийски граждани не са били сред пътниците , когато е имало проверки от граничните власти и мястото на укриването им в този момент е било в сервизното помещение на автобуса, докато през останало време на пътуването те са били в салона на автобуса заедно с останалите пътници. Изводите на съда за мястото на укриване в автобуса не се базират само на теоретичната част от заключенията на експертите за техническите параметри на сервизните помещения и на моторния отсек на автобуса, а са съобразени и с показанията на свидетелите Х. и Х. и със заключенията на допълнителните САТМЕ-за и СТЕ-за за условията в тези помещения. Наличието и на други предмети, които са препятствали помещаването на хора в сервизното помещение не е довод , опровергаващ твърденията на двамата сирийски граждани, че са били в това помещение. Аргументирано е отхвърлена възможността да бъдат укрити в машинното отделение, каквото е фактическото обвинение в обвинителния акт за мястото на укриване в автобуса. Приетото от фактическа страна, въз основа на показанията на свид.Х., че двамата със свид. Х. са били укрити” в дупка, в края на автобуса, продължаваща до средата, в която мястото е тясно и двамата били сгънати”, е в кореспонденция със заключението на съдебно-техническата експертиза, че капакът на отвора, водещ до сервизното помещение на автобуса се отваря със специален фабрично направен ключ. Установеното по делото, че подсъдимият е бил единственият, разполагащ с този ключ, основателно е довело до логическия извод за отхвърляне доводите, че той не е знаел за пребиваването на сирийските граждани в сервизното помещение. Приетото от съда, че описанието от двамата не съдържа съществени противоречия относно мястото на укриването им, почива на логичния анализ на съдържанието на показанията им. Фактическите констатации за мястото на укриването на двете лица са намерили подкрепа и в показанията на свид.С. К., осъществила плановата проверка за акцизни стоки, според която, са били проверени само салонното помещение в автобуса, багажното и спалното помещение, но не и сервизното помещение, което в момента на проверката е било затворено. Посоченото от сирийските граждани, че са задържани при проверката в автобуса, а според свид.К., те са били задържани в близост до автобуса, не е довело до съществено противоречие в показанията им относно изясняването на главния факт- превеждането им през границата на страната без разрешението на граничните власти, тъй като е безспорно установен фактът, че те са били укрити в автобуса по време на преминаването му през границата на Р.България с Р.Турция. Споделя се изводът на съда, че показанията на свидетелите не са противоречиви, т.к. задържането е в резултат на извършената проверка от граничните власти на автобуса, с който е било осъществено превеждането през границата, т.е. след като деянието е било довършено и е без значение мястото на задържането. Не са нарушени правата на защита на подсъдимия с приемането на фактическите данни, че укриването е било в сервизното помещение, вместо в моторния отсек на автобуса, съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт. Различието в тези фактически данни основателно е прието за непредставляващо основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по чл. 287, ал.1 от НПК от прокурора. При привличането като обвиняем на досъдебното производство и в обвинителния акт на подсъдимия са предявени фактите на обвинението за времето мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние. Моторното превозно средство – автобус „Мерцедес”, с бълг. Р.. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], [населено място] е посочено за средството, способствало за извършване на изпълнителното деяние – превеждане без разрешение на надлежните органи през границата на страната на процесните две лица и квалифицира деянието като по-тежко наказуемо. Промяната на данните относно конкретната част от превозното средство, където в периода на преминаване на границата са се намирали контрабандираните лица, не променя квалифицирания фактическия състав на престъплението. Няма отклонение от главното предназначение на обвинителния акт да формулира обвинението с посочване на всички фактически обстоятелства, обуславящи елементите от състава на инкриминираното деяние, които се отнасят до неговата фактическа и юридическа съставомерност. Подс.М. не е бил лишен от възможността да узнае за характера и основанието на обвинението и пълноценно да се защити и по всички факти на обвинението . Не е нарушен материалният закон. Правилни за изводите, въз основа на анализа на доказателствата, че приетото за установено поведение на подсъдимия изпълва признаците чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Споделя се разбирането на решаващия съд, че за да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280, ал.1 от НК, е необходимо да бъдат предприети действия от дееца за непосредствено преодоляване на надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната отделно лице, или лица, които нямат разрешение за преминаване на границата. Неоснователно се иска приложение на изключващи вината обстоятелства при предпоставките по чл. 14 от НК. От установеното поведение на подсъдимия е обективирано съдържанието на вината му като пряк умисъл, поради съзнаване на всички фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, включително и за резултата и желанието те да настъпят; доказано е съдържанието на прекия общ умисъл при реализираното съучастие с осъдения Ю., под формата на съизвършителство с подс.М.. За съставомерността на деянието по чл. 280 от НК, за разлика от изпълнителното деяние по чл. 279 от НК, не се изисква деецът да премине границата заедно с превежданите през нея лица, а да извърши всичко необходимо за настъпване на този резултат. Известно е от правната теория, че когато лицата преминат /влизат или излизат/ през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, както е в случая, те ще отговарят по чл. 279 от НК, а деянието на превелия през границата ще се квалифицира по чл. 280 от НК, а не като подбудителство или помагачество на извършителите на деянието по чл. 279, ал.1 от НК, тъй като съставът на чл. 280 от НК е първичен, а този по чл. 279 от НК – субсидиарен. По тези съображения е напълно несъстоятелно оплакването на адв.П., че ХОС се е отклонил от приетото в правната теория и съдебна практика като не бил приел, „че деецът по чл. 280 от НК трябвало да отговаря като подбудител и помагач на извършителите по чл. 279 от НК”. Посоченото в жалбата от адв.М. основание за явна несправедливост на наказанието не съдържа конкретни доводи, а общо недоволство от размера на кумулативните наказания, наложени на подсъдимия. От проверката се установи, че съдът се е съобразил с определящите отговорността на подс.М. обстоятелства и правилно е отмерил тяхното съотношение. Мотивиран е изводът за многобройност на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства на подъсдимия/добри характеристични данни, семейно положение, отчетеният по-нисък принос спрямо този на другия съучастник в извършване на деянието, трудовата ангажираност/, които ведно с извода, че и най-лекото предвидено в състава на престъплението наказание ще се яви несъразмерно тежко, са обусловили правилно прилагане на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Правилно е отчетено, че наказанието следва да се определи под размера на предвидените долни граници на кумулативните санкции от 1/една/ година „лишаване от свобода” и хиляда лева глоба, очертани в санкционната част на състава по чл. 280, ал.2 от НК. Наказанията от 10/десет/месеца" лишаване от свобода и „глоба" в размер на 800 /осемстотин/ лева отговарят на изискването за индивидуализация във вр. с чл. 55, ал. 1,т.1 от НК. Спазени са правилата, ограничаващи част от предвидените санкционни последици: по чл. 55, ал.3 от НК правилно не е наложено и наказание конфискация; по чл. 280, ал. 3,вр. ал. 2,т.4 от НК е изключено отнемането на средството за извършване на престъплението, когато то не е собственост на дееца, както е в случая. По касационния протест: Касационният протест, в който се претендира утежняване на правното положение на подсъдимия с отмяна приложението на чл. 55 от НК и налагане във вр. с чл. 54 от НК на по-тежко по размер наказание, е неоснователен, както поради изложените вече съображения в отговор на жалбата, подадена от защитата на подсъдимия - адвокат М., така и поради следното: Неоснователно в протеста се иска завишаване на санкцията на подсъдимия с определянето й съгласно общото правило по чл. 54 от НК. Аргументите в протеста , че престъплението „контрабанда на хора” е добило значителни мащаби през последните месеци в страната са верни, но конкретната степен на обществена опасност на деянието правилно е преценена като незавишена, поради еднократността на акта и подавляващата роля в извършване на деянието от другия съучастник. Обществената опасност на дееца е преценена на база наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Фактът че подсъдимият много пъти е пресичал границата на страната с Р.Турция следва са се съобрази с упражняваната от него професия на шофьор в транспортна фирма, а не с хипотетични предпоставки, благоприятстващи за извършване на контрабанда на хора. Данните за предходното осъждане не игнорират възможността за приемане от съда на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при положение, че такива са установени от доказателствените източници по делото. Тези данни правилно са обусловили индивидуализация на наказанието на подсъдимия съгласно по-благоприятните предпоставки за определянето му по чл. 55 от НК. Наложеното наказание в определените му вид и размер не влиза в конфликт с целите по чл. 36 от НК, включая и тези на генералната превенция, тъй като в нужната степен съдържа и предупредителен, и възпиращ ефект срещу същите прояви от останалите членове на обществото. Предходното осъждане на Р. М. за друго умишлено престъпление от общ характер по нохд № 1310/2011г. на РС Кърджали е юридическо събитие, което освен че е намерило място като отегчаващо вината обстоятелство, основателно е довело до приложение на чл. 68, ал.1 от НК като е постановено да бъде изтърпяно отложеното за изпълнение наказание ефективно и отделно от наказанието по въззивната присъда. В този контекст, правилна е и преценката за неприложимост на чл. 66, ал.1 от НК. Ето защо, няма основание за явна несправедливост на наказанието в посока на утежняване правното положение на подсъдимия. Не се откриват нарушения, водещи до касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т.1,2 и 3 от НПК, поради което и на основание чл. 354, ал.1т.1 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда №15 от 11.03.2014г., постановена по внохд№556/2013 год. на Окръжен съд гр.Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: