Р Е Ш Е Н И Е № 176/2016 г. Софиа, 27.02.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Албена Рибарска изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 1733/2016 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290-293 ГПК. Търговско дружеството [фирма] [населено място], представлявано от управителя Л. Н. Р., чрез процесуалните си представители адв. Р. Т. от АК-С. и адв. Й. Й. от АК-С., обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 883 от 29.12.2015 година, постановено по В.гр.д. № 1393/2015 година на ОС-Велико Търново в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за оставяне без разглеждане, поради лиса на правен интерес, предявеният от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК с искане да се установи, че ответникът не е собственик на терен от 813 кв.м., представляващ паркинг с 24 паркоместа, организиран върху покрива на сграда-автосервиз, обособена като самостоятелен обект с идентификатор № 10447.514.364.2, по плана на [населено място]. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касацията [фирма] [населено място], представляван от управителя Т. И. Д., заявен от пълномощника адв. Н. Б. от АК-В. Т., с който се релевират възражения срещу основателността на касационната жалба и сочените основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Защитата на ответника по касацията претендира разноски за касационно обжалване съобразно представен списък на разноските. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение № 516 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 3091/2014 г. на РС-Велико Търново, с което е оставен без разглеждане предявеният от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Въззивната инстанция, възприемайки доводите на първоинстанционния съд, е приела, че предявеният иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес, тъй като за терена, чиято собственост се отрича, представляващ паркинг, организиран върху покрива на сграда, собственост на ответника, не е отреден като отделен имот, самостоятелен обект на правото на собственост. Правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. По поставения правен въпрос Наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е обусловено от естеството на правния спор, предхождащ търсената защита на правото на собственост, с оглед действията по оспорване правото на собственост, като е необходимо постановеното по така предявения иск съдебно решение да разреши със сила на пресъдено нещо възникналият между страните правен спор - да се отрече неоснователно претендираното от ответника право или да се отхвърли заявената искова претенция. В тази връзка с т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Предвид разясненията на цитираното тълкувателно решение настоящият състав на ВКС намира, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е налице, когато правото на собственост се оспорва, чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за част от имота, дори тази частта да не представлява самостоятелен обект, но е част от обект на правото на собственост, като без съмнение снабдяването на друго лице / ответника/ с констативен нотариален акт за тази част , като самостоятелен обект , представлява оспорване правото на собственост с правни действия. Правото на собственост е от категорията абсолютни права, поради което то не би могло да съществува в един и същ обем в патримониума на две или повече лица. Правен интерес от отрицателния установителен иск имат, както собственикът на имота, чието право се оспорва с издадения в полза на друго лице констативен нотариален акт за собственост на част от имота, така и лицето, което се е снабдило с констативния нотариален акт за собственост. Въпросът, дали процесната част представлява самостоятелен обект, т.е. дали върху нея могат да възникнат самостоятелни вещни права, или е част от обект/ покрив/ на самостоятелен обект на правото на собственост, е от значение за основателността на предявения иск, но не и въпрос по надлежното упражняване правото на иска за защита на собствеността. Ответникът по отрицателния установителен иск, въвеждайки възражение, че процесният имот не е самостоятелен обект на правото на собственост, а част от неговия собствен имот, обосновава, в предметната рамка на предявената искова претенция, наличието на право на собственост в своя патримониум. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 8 от 23.08.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, за да бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. С оглед изложените тълкувателни мотиви, настоящият състав намира, че предмет на защита по отрицателния установителен иск за собственост е имот, чиито граници на правото на собственост са посочени по силата на юридически акт – титул за собственост, като е без значение обстоятелството, дали е осъществено, респ. неосъществено заснемането му от органите по картография, геодезия и кадастър. По основателността на касационната жалба Касационната жалба е основателна . Предмет на заявения отрицателен установителен иск за собственост от страна на [фирма] е терен от 813 кв.м., представляващ паркинг с 24 паркоместа, организиран върху покрива на сграда - автосервиз, обособена като самостоятелен обект с идентификатор № 10447.514.364.2 по плана на [населено място]. Ищецът по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2012 г. на ЧСИ С. К. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.364.1.7 по плана на [населено място], представляващ магазин за промишлени стоки, ведно с паркинг с площ от 1 890.00 кв. м. с 40 броя паркоместа и прилежащи общи части от терена, върху който е построена сградата. След извършено преустройство на търговския обект от него са обособени два търговски обекта - самостоятелен обект с идентификатор № 10447.514.364.1.15 по плана на [населено място], ведно с паркинг с площ от 1306, 20 кв.м. и самостоятелен обект-магазин за промишлени стоки ведно с паркинг с площ 584 кв.м. Изложени са твърдения, че ответникът [фирма] се легитимира по силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 605, том IV, рег. № 8773, н.дело № 489/2013 г. на А. К. - помощник-нотариус по заместване при Д. Д. № 145, район на действие РС-Велико Търново като собственик на терен от 813 кв.м. - паркинг с 24 паркоместа, попадащ в границите на собствения на ищеца паркинг с паркинг с площ от 1306, 20 кв.м. Ответникът [фирма] възразява, че процесният терен представлява покрив на собствената му сграда, представляваща самостоятелен обект - автосервиз, с идентификатор № 10447.514.364.2 по плана на [населено място], поради което счита, че предявеният отрицателен иск за собственост е неоснователен. На база изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено , че покривът на сградата, собственост на ответника съгласно констативния нотариален акт, е обособен паркинг с 24 паркоместа, на кота плюс 6.20 метра, целият с обща площ 870 кв.м., съгласно одобрения от Главния архитект на [община] инвестиционен проект от 05.11.2013 година. Неправилен е изводът на въззивната инстанция, че отрицателният установителен иск за собственост е недопустим, поради липса на правен интерес. В разглежданата хипотеза страните по делото се легитимират по силата на приложените титули за собственост като собственици на процесния терен, поради което настоящият състав намира, че между тях съществува правен спор, който е сведен до правния статут на процесния имот, с оглед избрания начин на защита на собствеността. Изводите на въззивната инстанция, досежно това представлява ли процесният имот самостоятелен обект на правото собственост, респективно в чий патримониум попада, обуславят основателността на предявения иск за собственост. Потвърждавайки обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което постановените съдебни решения следва да се отменят и делото да се върне на първата инстанция за произнасяне по основателността на оставената без разглеждане искова претенция, като съдебното исково производството следва да продължи от етапа на съдебните прения. По направеното искане за присъждане на разноски настоящата инстанция намира , че същото не може да бъде уважено на този етап на производството и с оглед на постановения правен резултат, съгласно разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293 ал. 1 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение № 883 от 29.12.2015 година, постановено по В.гр.д. № 1393/2015 година на ОС-Велико Търново и потвърденото с него Решение № 516 от 08.06.2015 г., постановено по гр.д. № 3091/2014 г. по описа на РС-Велико Търново в частта, с което прекратено исковото производство по заявения отрицателен установителен иск за собственост от страна на търговско дружество [фирма] срещу дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] на следния недвижим имот : терен от 813 кв.м., представляващ обособен паркинг с 24 паркоместа, организиран върху покрива на сграда - автосервиз, обособена като самостоятелен обект с идентификатор № 10447.514.364.2 по плана на [населено място] и ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за разглеждането му от друг състав, съобразно указанията, дадени с настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :