Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е    №  395   гр.София,  18.05.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                  Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева   при секретаря Ю. Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1085 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 08.12.2008г. по гр.д. № 643 / 2008г., с което Кюстендилски окръжени съд е отхвърлил иска на В. М. У. за сумата сумата 9000лева, предявен на основание чл.242 КТ. Жалбоподателят - В. М. У. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено, като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът ПФК”М” АД Д. поддържа в писмено становище, че жалбата е неоснователна. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационно обжалване с определение от 08.10.2009г на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК по материално правния въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, за точното тълкуване на понятията “трансферен договор” и връзката му с възникването на трудово правоотношение. Въззивният съд е отхвърлил иска на В. М. У. за сумата сумата 9000лева, предявен на основание чл.242 КТ срещу ПФК ”М” АД Д. , като е изложил съображения, че представеният по делото договор от 11.01.2002г. не отговаря на изисквания на чл.22-26 от Наредба №3/18.06-1999г. на Председателя на КМФВС, тъй като липсва нотариална заверка на подписите в договора за трансфер от ПФК – “Л” и липсват доказателства за вписването му в специален регистър за трансферите към КМФВС. Съдът е приел, че при тези данни не е възникнало трудово правоотношение между жалбоподателя и ПФК”М” АД- Д. и затова не му се дължи присъждане на претендираното възнаграждение. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материално правния въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата за точното тълкуване на понятията “трансферен договор” и връзката му с възникването на трудово правоотношение. Настоящия съдебен състав намира за правилно разбирането, застъпено в решение от 05.02.2008г. по гр.д. №42082005г. на ВКС, а именно, че спорът е за трудово възнаграждение, а не е такъв по договор за трансфер, тъй като последният касае уреждане на правоотношения между спортните клубове, а не дължимостта или не на уговорено трудово възнаграждение. Трансферът на спортисти е регламентиран в § 1, т. 4 от ДР на Закона за физическото възпитание и спорта и в чл. 22 от Наредба 3/18.06.1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност, и за трансфер на състезателните права, като изрично в цитираната наредба е указано, че при трансфер спортната организация се задължава да прехвърли на друга спортна организация състезателните права на един състезател срещу определена цена. В този смисъл е и § 1, т. 4, ДР на ЗФВС, според който трансферът на спортисти е нормативно регулиран акт за промяна на клубната принадлежност и състезателните права на спортистите, а дължимостта или не на договорено между страните трудово възнаграждение се урежда съобразно трудовото законодателство. Работодателят съобразно чл.242 КТ следва да заплаща уговореното в индивидуалния трудов договор трудово възнаграждение, в какъвто смисъл е застъпеното разбиране в правната теория и в цитираното по-горе решение на състав на ВКС. При така даденото тълкуване на поставения за разглеждане въпрос настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Съдът неправилно е приел, че валидното сключване на “трансферен договор” обвързва и валидността на възникнало между страните трудово правоотношение. Тъй като в случая за определяне размера на дължимото се по трудовия договор възнаграждение е необходимо изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, то съобразно разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който като разгледа спора на предявеното основание - чл.242 КТ, следва да определи какъв е размера на дължимото се трудово възнаграждение на ищеца, съобразно постигнатата договореност между страните по делото –т.2 и 3 от анекс от 12.01.2005г., с помощта и на вещо лице. Предвид изложените съображения, съдът     Р Е Ш И :     О Т М Е Н Я В А решение от 08.12.2008г. по гр.д. № 643 / 2008г. на Кюстендилски окръжени съд в р ъ щ а делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: