2 1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №104, София,12 септември 2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА с участието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 694 по описа за 2016 година. Производството е по реда на чл.44 от НПК. С определение № 1344 от 15 юни 2016 г. по нахд № 2765/16 г. Районният съд-гр.Варна прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на Районния съд-гр.София, по компетентност. С определение № 5015 от 27 юни 2016 г. по нахд № 11029/16 г. СРС прекратил съдебното производство по делото, повдигнал спор за подсъдност и изпратил делото на ВКС. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че делото е подсъдно на ВРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка на обстоятелствата, от значение за разрешаването на спора за подсъдност, ВКС, първо наказателно отделение установи: Двете наказателни дела са образувани по повод жалба на управителя на [фирма] – Т. Н. Т., против Наказателно постановление № 03-005563 от 14.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда на ЕООД е наложена имуществена санкция. ВКС е имал повод да отбелязва, че доколкото в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат правилата на НПК – виж чл.84 ЗАНН. Тъкмо на това основание, в такова производство, съответно приложение намира чл.42, ал.1 НПК, съгласно който, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. От обстоятелствената част на посоченото наказателно постановление е видно, че е инкриминирано не изплащане от страна на Е. на четири физически лица на дължимите им трудови възнаграждения за м.януари 2015 г., като изрично е посочено, че „нарушението е извършено на 16.06.2015 г., към който момент е следвало да бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение на посочените лица в обект: санитарна площадка към Б.-Варна, охраняван от [фирма]”. Иначе казано, в обстоятелствената част се съдържа изрично мястото на извършване на нарушението, а именно – санитарна площадка към Б.-Варна. Друг е въпросът за мястото на извършване на нарушението, когато последното се изразява в бездействие, каквото е инкриминираното спрямо Е.. И на тази плоскост се налага извода, че мястото на извършване на нарушението е това, на което е следвало да се прояви активност, идентично с посоченото в обстоятелствената част на наказателното постановление. Ето защо на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА делото образувано по жалба на управителя на [фирма] – Т. Н. Танков, против Наказателно постановление № 03-005563 от 14.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна за образуване и разглеждане по същество на Районния съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: